Вярващи от други градове разчистиха Бургаския манастир от падналото дърво

32-годишният Янко от Дебелт успя да заклини два бензинови триона, докато се опитваше да разчисти клоните от вековното дърво, паднало в двора на светата обител

Ключови думи: Бургаски манастир, доброволци, Рождество Богородично, помощ за манастир, вярващи, майка Ксения, дърво манастир

Вековното дърво, което се падна в двора на Бургаския манастир “Рождество Богородично” и счупи част от покривната конструкция вече е разчистено. На призива на игуменката майка Ксения се отзоваха доброволци от София, Дебелт, Поморие и дори вярващи от Беларус и Русия. Сред тях обаче нямаше нито един бургазлия, разкри столичанинът Иво Попов, който се притекъл на помощ с бензинов трион в ръка. 

„Днес ходих да помагам в двора на Бургаския манастир “Рождество Богородично” заедно с няколцина мъже. Преди два дни силен вятър съборил огромното дърво върху покрива на манастира. Имаше голямо напрежение в дървото, което беше счупило част от покрива“, разказва във Фейсбук младият мъж. 

Игуменката посрещнала доброволците с топъл чай, кафе, баница и сладки. 

Най-старият явор в манастира „Рождество Богородично“ над Бургас падна внезапно

„Главният герой беше Янко на 32г. от Дебелт. Снимах го, докато той режеше по-големите и опасни клони и понеже аз съм с по-малко опит от него, се бях заел единствено да нарязвам това, което вече беше паднало. По едно време Янко си заклини резачката и трябваше да ползва моята, която също успешно заклини до своята“, обяснява Иво. 

Доброволците успели с лост да освободят и двата бензинови триона. Земята се тресяла под тях след всеки отрязан клон и въпреки студа, продължавали да работят. 

„Имаше един Михаил, който събираше и носеше всичко, което надробявахме. Така и не разбрах къде ги мъкне, а и дори не му видях лицето от шапката и шала. После дойдоха Коцето, Жоро и Наташа“, разказва софиянецът. 

„Коцето, до колкото разбрах е от Поморие, Наташа от Беларус, Жоро е софиянец, като мен, Янко е полу-руснак. Ксения възкликна “ти си от там, ония от там… а къде са българите??” Посмяхме се, защото искаше да каже “бургазлиите”, добавя Иво. 

„През цялото време ни валя сняг, но не ни беше студено, понеже се движихме постоянно. Три резачки ръмжаха и всеки имаше какво да прави. Някои работиха на земята, други по покрива на манастира“, споделя младият мъж.