Има ли „невидима ръка“, която лансира Варна пред Бургас

Местни предприемачи, търговци и индустриалци от този период са били с впечатление, че някой съзнателно пречи на развитието на града и лансира „перлата на Черноморието“ - Варна.

Ключови думи: Бургас, Варна, невидима ръка, икономическа метафора, историческ справка, Георги Дракалиев, изрезка вестник

Един пост, публикуван в личния профил на проф. Пенчо Пенчев от катедра „Политическа икономия“ в УНСС, предизвика бурен обществен отзвук и събуди исторически интерес към въпроса: Кой пречи на Бургас?

„Поводът за реакцията е кратък откъс от вестник от далечната 1924 г., в който се твърди, че невидима ръка от София задушава Бургас, като предоставя стопански привилегии на Варна.“

По този повод, репортер на „Флагман БГ“ потърси за коментар общинския съветник д-р Георги Дракалиев, който е доктор по история и активен съхранител на историческата памет, с въпрос: имало ли е реално лоби, което е лансирало „морската столица на България“ за сметка на Бургас?

Политическо лоби или съвпадение на интереси?

Д-р Георги Дракалиев коментира:

„Изрезката е наистина любопитна, защото показва, че още тогава бургаските предприемачи и индустриалци са били с усещането, че някой пречи и лансира Варна. Това усещане продължи дълго и  аз го помня от своето детството.

По времето на социализма във Варна се изграждаха интересни и атрактивни обекти - делфинариум, океанариум. В Бургас се говореше, че именно тук е трябвало да бъде построен делфинариумът, но изборът е бил друг.

Държавните институции, свързани с морските дейности, също бяха концентрирани във Варна. Имаше усещането, че тя има силно лоби в София, което привлича по-важните инвестиции, докато Бургас получаваше индустриални обекти като държавно предприятие за преработка на нефт, който пък замърсяват въздуха.“

В коментарите под поста на проф. Пенчев дори се споменава конкретно име, която била "невидимата ръка", но д-р Дракалиев го определя като лична интерпретация.

„Невидимата ръка не е чак толкова невидима, а оплакванията са насочени към правителствената политика и към конкретен депутат от управляващото мнозинство“, пише проф. Пенчев.

Важно е да се отбележи, че терминът „невидима ръка“ всъщност е икономическа метафора, въведена от Адам Смит през XVIII век, за да обясни как пазарната икономика функционира без централизирано управление – чрез лични интереси, които водят до обществена полза.

Но в политически план подобно положение създава „клиенти“ и зависими от властта, които търсят облаги. А както се казва: „ако искаш нещо ценно, трябва да дадеш нещо ценно“.

Историческият контекст:

По думите на д-р Дракалиев, 1924 г. не е особено критична за Бургас, но за държавата е труден период.

"България все още страда от последствията на Първата световна война, без достъп до международни заеми и с приток на хиляди бежанци от Македония. Ситуацията в държавата е била доста тежка до 1926 година, когато България започва да сключва международни спогодби за получаване на големи заеми. Дотогава страната се намира в сериозно финансово затруднение. ", добавя той.

Въпреки това, началото на 1920-те години за Бургас е време на индустриализация. Редовни занятия се провеждат в пет начални и няколко гимназиални училища, включително Девическа, Търговска, Мъжка гимназия, Немското, Техническото и Френският пансион.

През същата 1924 година се случват и две знакови събития - създава се първият български ежедневник „Черноморски фар“, а остров „Св. Анастасия“ е превърнат в концентрационен лагер.

В наши дни Бургас продължава да е един от най-динамично развиващите се градове в България.