Правната комисия ограничи секциите в чужбина: какво означава това за вота зад граница

Депутатите от опозицията Радостин Василев и Севим Али обвиниха Анна Александрова от ГЕРБ, че нарушавала правилника на парламента

Ключови думи: Севим Али, Радостин Василев, вот, българи в чужбина, Изборен кодекс, Правна комисия

Хиляди българи зад граница са изправени пред по-труден достъп до изборните секции, след като депутати ограничиха вота им на извънредно и напрегнато заседание на Правната комисия. Решението беше взето преди минути след остър спор за законността на самото заседание и постави под съмнение равнопоставеното участие на избирателите извън страната.

Извънредното заседание на Правната комисия в Народното събрание доведе до решение, което засяга пряко правото на глас на българите, живеещи в чужбина. На фона на остър институционален спор депутатите приеха на първо четене промени в Изборния кодекс, с които се намалява броят на изборните секции извън държавите от Европейския съюз до 20.

Заседанието започна със скандал. Част от народните представители оспориха дали комисията е свикана по правилата и дали има необходимия брой подписи. Спорът бързо прерасна в личен сблъсък между председателката на комисията и представители на опозицията. Аргументите се фокусираха върху тълкуването на правилника и правото на председателя Анна Александрова от ГЕРБ да свиква извънредни заседания.

Василев призова Александрова да разпусне комисията, защото е събрана нелегитимно, но тя възрази. Необходимият кворум за откриването й е тук, посочи шефката на комисията. 

„Спазвайте правилата, защото желанието ви да угодите на Пеевски сега се допълва и с подкрепа от „Възраждане“, прекъсна я опозиционният депутат. 

Севим Али изтъкна, че в правилника ясно е записано, че за да се свика заседание, трябва да има 1/3 подписи от народни представители. С оттеглянето на подписите на колегите от МЕЧ, остават шест, посочи бургаският депутат от Алианса за права и свободи 

Александрова обаче продължи да упорства. Комисията вече е свикана, отсече тя, но други депутати посочиха, че днешното събиране се провежда в разрез с разпоредбата по чл. 29, ал.3 от правилника на Народното събрание, където ясно и точно е записано, че извънредното свикване на комисията става с най-малко 1/3 от членовете. 

„Аз като председател имам право да свикам комисията на извънредно заседание по всяко време. Сезирана съм с определен казус и съм длъжна да свикам подобно заседание. Комисията има волята да реши ще бъде ли разглеждан или не“, отговори депутатката от ГЕРБ.

Въпреки възраженията, мнозинството в комисията продължи работата си и премина към разглеждане на предложенията. Едното от тях предвижда сериозно ограничаване на секциите за гласуване извън Европейския съюз. Според приетия текст гласуване ще се допуска в ограничен брой секции извън дипломатическите и консулските представителства.

Това решение има директен ефект върху вота на българите в чужбина. В редица държави с големи български общности разстоянията до дипломатическите мисии са значителни. За много хора това означава по-високи разходи, повече време и реална пречка да упражнят правото си на глас. На практика вотът става формално възможен, но трудно достъпен.

Паралелно с това комисията отхвърли предложение, свързано с начина на отчитане на машинния вот. Вместо да се признае разписката от машините като водещ документ, остава практиката да се броят разпечатаните бюлетини от машините. Това допълнително засили критиките, че изборният процес се променя без ясен и последователен подход.

Предстои промените да бъдат разгледани на второ четене, а след това и в пленарната зала. Това означава, че процесът не е приключил. 

Случилото се в Правната комисия отново постави въпроса за доверието във изборните правила. Вотът е основен инструмент за участие в управлението и всяка промяна, която го ограничава, неминуемо се възприема като удар по връзката между държавата и нейните граждани.