Историята на бургаския дейнотериум, който не познаваше бензина

Отидете в Природонаучния музей на Бургас. Намерете челюстта. Застанете пред нея и затворете очи

Ключови думи: дейнотериум, челюст, слон, история, ул. Богориди, Бургас, флагман

В Природонаучния музей на Бургас лежи една челюст. Не цяла, не чак толкова внушителна сама по себе си, но достатъчна, за да отвори портал. Тя е челюст на дейнотериум – слоноподобен гигант, който е живял и е умрял точно тук, на мястото на днешната улица „Богориди“, преди около десет хиляди години.

Тогава Бургас не е бил град. Не е бил дори идея. Бил е пространство – влажно, зелено, спокойно. В района почти сигурно са се навъртали и наши предшественици – Homo sapiens, ловци и събирачи, все още несигурни дали светът е техен, но вече достатъчно самоуверени да го мушкат със заострени пръчки.

Били са безметежни времена.
Дейнотериумът се е разхождал по „Богориди“, без да бърза заникъде, и е похапвал от буйната растителност. Не е имало магазини. Нито ресторанти. И „Грамофона“ го е нямало.

На хората изобщо не им е пукало каква е цената на бензина. По простата причина, че бензин не е имало. Нито автомобили. Нито нефтозавод с особен управител.

Най-високото нещо наоколо не е бил хотел „България“. Нито паметникът Альоша – харесван от половината племе и мразен от другата. Най-високото нещо е било някое дърво, чиито корени не е имало как да пробият тръбите на ВиК, защото тръби е нямало. Нито ВиК.

Нямало е раздута държавна администрация, защото е нямало държава.
Нямало е директори с големи заплати, собственици на хотели, строителни босове, общински съветници.
Нямало е митрополит. Нямало е заря за Великден. Нямало е дори Великден.

Защото боговете още не са били родени.

Нямало е дори медии, в които да четете подобни текстове от жанра „дървена философия“.

Животът тогава е бил простичък и – кой знае – вероятно по-щастлив от нашия.

Дейнотериумът си е мислел:
Я, някакви дребни същества. Нямат големи зъби и нокти. Само носят заострени пръчки. Не изглеждат особено опасни. Значи няма нужда да бягам.

Хората обаче са мислели друго:
Я, вижте там! Дейнотериум! Хайде да го убием и изядем!

Речено – сторено.

Отидете в музея. Намерете челюстта. Застанете пред нея и затворете очи.
С вътрешното си зрение ще видите всичко ясно: зеленината, дейнотериума, дребните фигури с копия.
И ще знаете – без нужда от научни спорове, институционално одобрение и присъствие в учебниците – че се е случило точно така.

ОЩЕ ОТ АВТОРА ЧЕТЕТЕ ТУК: