Българска схема с фалшиви чипове удари китайска фирма 

Ключови думи: чипове, Китай, България, измама, стотици хиляди левеове

Международна сделка за производство и доставка на високотехнологични електронни чипове се е превърнала в схема за измама. Две компании на различни континенти са потърпевши. Българи са измамили китайска фирма с фалшиви чипове за няколкостотин хиляди лева. В схемата е увлечена и българска производствена компания от Великотърновска област, която е трябвало да изработи оригиналните елементи.

Сигнал за измамата е подаден както от китайската фирма, така и от производителя от региона. Според първоначалните данни посредническа фирма е получила плащанията от Китай, но вместо да изпрати поръчаните качествени компоненти, е доставила негодни изделия. Началникът на Икономическа полиция във Велико Търново Сезгин Садъков описва ситуацията така: „Няма качествени чипове. Те само са поръчани и платени. Българската фирма иска друга фирма да ги изпрати в Китай. Получават се плащанията. Всъщност подизпълнителят мами двете страни.“

Разследването продължава, като органите проверяват комуникацията между фирмите, проследяват банкови преводи и търсят каналите, по които фалшивите електронни компоненти са били добити и изпратени. Експерти коментират, че глобалният недостиг на микрочипове през последните години е увеличил броя на рисковите сделки и схеми с фалшива електроника по цял свят. Все по-често в подобни случаи се използват нискокачествени или напълно негодни елементи, маскирани като високотехнологични компоненти.

Паралелно с работата по случая, икономическата полиция разследва и два отделни инцидента с прокарване на фалшиви банкноти по 50 и 100 евро в Горна Оряховица. Хора, получили заплащане за услуги „по тъмно“, се оказали притежатели на нискокачествени фалшификати, установени едва при опит за обмяна. „В два случая имаме две плащания по 100 евро и в един случай имаме няколко банкноти по 50 евро. След това намерихме още.“

Според Садъков ситуацията е тревожна и е симптом за разрастващ се тренд на измами, обхващащ както технологичния сектор, така и паричното обращение. Той предупреждава: „След приемането на еврото невниманието, алчността, това че ще искаме да скрием нещо, ще доведе до проблеми.“

Така двата случая очертават общ проблем - разрастваща се среда, в която измамите с фалшиви стоки и фалшиви пари се вплитат в един по-голям модел на злоупотреби, улеснен от глобалните пазари, дефицита на електронни компоненти и ниската финансова грамотност на част от участниците в сделките.