ЕС надмина очакванията: Икономиката ускорява през 2025 г., въпреки глобалния хаос

Ключови думи: икономическа прогноза ЕС 2025, растеж БВП 2025, инфлация еврозона, прогноза Европейска комисия, икономически растеж ЕС, безработица ЕС

Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надминал очакванията. Въпреки че добрите резултати първоначално бяха обусловени от рязкото нарастване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да расте през третото тримесечие. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда.

В тазгодишната есенна прогноза се предвижда реалният БВП да нарасне с 1,4 % в ЕС през 2025 г. и 2026 г., достигайки 1,5 % през 2027 г. Очаква се еврозоната да отрази тази тенденция, като реалният БВП се очаква да нарасне с 1,3 % през 2025 г., 1,2 % през 2026 г. и 1,4 % през 2027 г. Предвижда се инфлацията в еврозоната да продължи да спада, като спадне до 2,1 % през 2025 г., и да се задържи около 2 % през прогнозния период. В ЕС инфлацията се очаква да остане малко по-висока, като спадне до 2,2 % през 2027 г. 

Частното потребление и инвестициите стимулират растежа

Последните бизнес показатели и данни от проучвания сочат устойчива положителна инерция през следващите тримесечия. В по-далечна перспектива глобалната среда продължава да бъде трудна, но се очаква устойчивият пазар на труда, подобряването на покупателната способност и благоприятните условия за финансиране да подпомогнат умерения икономически растеж.

Освен това Механизмът за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС смекчават ефекта от фискалната консолидация в няколко държави членки. Тази подкрепа подкрепя вътрешното търсене, което се очаква да бъде основният двигател на растежа през прогнозния период. Очаква се частното потребление да нараства стабилно, подкрепено от горепосочените фактори, но и от постепенното намаляване на нормата на спестяване. Очаква се инвестициите да възвърнат инерцията си, главно поради нежилищното строителство и капиталовите разходи за оборудване.

Силно отворената икономика на ЕС остава податлива на продължаващите търговски ограничения, но търговските споразумения, постигнати между САЩ и техните търговски партньори, включително ЕС, облекчиха някои от несигурностите, които засенчиха прогнозата от пролетта.

В прогнозата се приема, че всички специфични за страната и сектора тарифи, прилагани от администрацията на САЩ към крайната дата 31 октомври, ще бъдат в сила през целия прогнозен период. В световен мащаб търговските бариери достигнаха исторически високи стойности и сега ЕС е изправен пред по-високи средни мита върху износа за САЩ, отколкото се предполагаше в прогнозата от пролетта на 2025 г. Въпреки това митата върху износа на ЕС остават по-ниски от прилаганите спрямо няколко други основни световни участници. Това представлява скромно относително предимство за икономиката на ЕС, макар и в контекста на слабата световна търговия със стоки и силното външно търсене в евро.

Инфлацията се очаква да се стабилизира

Инфлацията в еврозоната е ревизирана леко нагоре спрямо прогнозата от пролетта. Сега се очаква той да спадне от 2,4% през 2024 г., за да достигне целта на ЕЦБ от 2% през 2027 г. Тенденциите се различават по компоненти, като спадът в цените на услугите и инфлацията при храните се уравновесява от нарастващата инфлация при енергоносителите. Засилването на конкурентния натиск от вноса и поскъпването на еврото следва да ограничат инфлацията при неенергийните стоки. Очаква се общата инфлация в ЕС да бъде малко по-висока от тази в еврозоната, като постепенно спадне от 2,6 % през 2024 г. на 2,2 % през 2027 г. В тази прогноза се приема, че новата схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ2) ще влезе в сила през 2027 г., както е предвидено в законодателството.

Безработицата продължава да намалява

Постепенното забавяне на растежа на заетостта, започнало през 2022 г., продължи през първата половина на 2025 г. Въпреки това през този период икономиката на ЕС е създала 380 000 работни места. Очаква се заетостта да продължи да нараства умерено — с 0,5 % през 2025 г. и 2026 г. — преди да намалее до 0,4 % през 2027 г. Очаква се равнището на безработица да намалее допълнително от 5,9 % през 2025 г. и 2026 г. до 5,8 % през 2027 г. Растежът на заплатите в ЕС се очаква да се забави, но да остане над инфлацията, като скромно подобри покупателната способност на домакинствата.

Държавните дефицити ще се покачат 

Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет на ЕС да нарасне от 3,1 % от БВП през 2024 г. на 3,4 % до 2027 г., отчасти поради увеличението на разходите за отбрана от 1,5 % от БВП през 2024 г. на 2 % през 2027 г., измерено съгласно класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ).

Съотношението на дълга към БВП на ЕС се очаква да нарасне от 84,5 % през 2024 г. на 85 % през 2027 г., като съотношението на еврозоната се очаква да нарасне от около 88 % на 90,4 %. Това отразява текущите първични дефицити и факта, че средната цена на публичния дълг е по-висока от растежа на номиналния БВП. До 2027 г. се очаква съотношенията на дълга към БВП на четири държави членки да надхвърлят 100 % от БВП.

Предизвикателната глобална среда продължава да тежи на перспективите

В перспектива рисковете за перспективите за растеж са наклонени надолу.

Продължаващата несигурност в търговската политика продължава да оказва натиск върху икономическата активност, като митата и нетарифните ограничения потенциално ограничават растежа в ЕС повече от очакваното.

Всяка по-нататъшна ескалация на геополитическото напрежение може да засили сътресенията в доставките. В същото време преоценката на рисковете на капиталовите пазари, особено в технологичния сектор на САЩ, би могла да окаже въздействие върху доверието на инвеститорите и условията за финансиране. Вътрешната политическа несигурност също може да натежи на доверието. И накрая, нарастващата честота на бедствията, свързани с климата, би могла да подкопае растежа.

Положителното е, че решителният напредък в реформите и програмата за конкурентоспособност, по-високите разходи за отбрана, насочени към производството в ЕС, и новите търговски споразумения биха могли да засилят икономическата активност повече от предвиденото. 

За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.

Валдис Домбровскис, комисар по въпросите на икономиката и производителността, изпълнението и опростяването, заяви: „Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължи да расте. Сега, като се има предвид трудният външен контекст, ЕС трябва да предприеме решителни действия за отключване на вътрешния растеж. Това означава да ускорим работата си по програмата за конкурентоспособност, включително чрез опростяване на регулирането, завършване на единния пазар и насърчаване на иновациите.“

Източник: Европейска комисия