Отиде си легенда на бургаската индустрия – инж. Димитър Градев

Инж. Димитър Градев държи в ръцете си американска бизнес награда за постижения в леката промишленост, която му бе връчена в Ню Йорк

Ключови думи: инж. Димитър Градев, Яна Лъскова, текстилен завод Бургас, социална индустрия, America Award, приватизация, бургаска индустрия

Легендарният генерален директор на бургаския текстилен завод „Яна Лъскова“ инж. Димитър Градев е починал, съобщиха от семейството.

Той е издъхнал на 88-годишна възраст. Поклонението ще е утре от 11 часа в Ритуалната зала на Гробищния парк в Бургас.

Инж. Димитър Градев е знакова фигура, утвърдила Бургас като индустриален център през социализма.

Роден е през 1937 година, завършил бившата Мъжка гимназия в родния си град, а по-късно и Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ).

От бургазлии ще бъде запомнен като професионалист и успешен управленец, най-дългогодишният директор на „Яна Лъскова“ – от 1965 година до 1995 година.

Инж. Градев още като млад инженер разработва техническа иновация, която води до модернизиране на процеса и подобряване на производителността.

Впоследствие като ген. директор успява да превърне старата фабрика в модерен за времето си завод, където работеха над 2 хил. души от Бургас и региона, а продукцията се изнасяше в целия Източен блок, включително в Турция.

Фабрика „Яна Лъскава“ бе синоним на качество и прецизност, а основната заслуга бе на ген. директор инж. Димитър Градев, който изгради едно от най-добре работещите предприятия в социалистическите страни. Тези мащаби трудно биха се повторили при сегашните икономически условия.

Неслучайно през 1990 година получи наградата „America award“ – за постижения в леката промишленост, която му бе връчена на тържествена церемония в Ню Йорк. Това беше прецедент, защото икономически експерти от САЩ оцениха високо предприятие от току-що разпадналия се социалистически блок.

Работниците от „Яна Лъскова“ ще го запомнят със социалния му подход в работата. Той бе изградил детска градина, столова и лекарски кабинет в завода, а по негово настояване се построи и блок в ж.к.“Меден рудник“, използван за служителите.

В края на управлението си той внесе най-модерната тъкачна техника от Китай, струваща над 1 млн. долара и остави наследство, което при далновиден мениджмънт дълги години можеше да държи предприятието на върха в текстилната индустрия.

Приватизаторите на завода обаче имаха други планове, изнесоха голяма част от производството във Виетнам, а впоследствие закриха дейността тук и от няколко години трансформират мястото в складови помещения.