Бургас трябва да се активизира сега, за да избегне водна криза след години
България не е остров на сигурност – ние сме част от света, който пресъхва
Има теми, които дълго обикалят периферията на общественото внимание, докато един ден не се окажат жизненоважни. С днешна дата близо половин милион българи живеят в режим на тревога заради недостиг на вода. Част от проблема е наследен – остаряла преносна система и загуби по трасето. Но по-големият и неумолим фактор е климатичната криза, която превръща засушаването от сезонна аномалия в постоянен риск. България не е остров на сигурност – ние сме част от света, който пресъхва.
А светът говори с тревожни цифри. По данни на ООН над два милиарда души страдат от недостиг на вода. За тях, а и за нас, технологиите вече не са лукс, а спасение. Обезсоляването на морска вода – някога екстравагантна научна мечта – днес е реален отговор. В 177 държави функционират около 16 000 инсталации, осигуряващи 95 милиона кубически метра вода дневно. Европа разполага с 2352 подобни съоръжения. Лидер е Испания, която генерира 68 % от континенталното производство чрез своите 765 инсталации. Следват Италия (9 %), Кипър (8 %), Малта (5 %) и Гърция (3 %).
Но ако Европа още учи този урок, арабският свят го е усвоил до съвършенство. Повече от 50 % от световния капацитет за обезсоляване е концентриран в региона. Саудитска Арабия е първенец с над 7.6 милиона кубически метра обезсолена вода дневно, покриваща 70 % от потребностите на кралството. ОАЕ – почти 6 милиона. Следва Кувейт, където над 90 % от питейната вода идва от системи за обезсоляване. Други страни като Катар, Бахрейн и Оман също разчитат на тази технология за почти цялото си водоснабдяване.
Това не са просто технически показатели. Това са държавни решения, политическа воля, стратегическа визия.
А сега – към нашия бряг. Бургас е град на морето, град на хоризонти, но и град, който също започна да усеща остро капризите на природата. През следващите две-три години вероятно няма да говорим за водна криза. Но можем ли да си позволим спокойствието на късата памет? Времето за стратегически действия не е „когато стане критично”. Времето е СЕГА.
Необходими са подготвени документи, законодателни решения, инфраструктурни проекти, изчисления, обществени обсъждания, съгласувания между отделните институции. Това отнема време. Би било мъдро процесът да започне от, да кажем, следващата година.
Ако обезсоляването на морска вода може да гарантира сигурност, то Бургас трябва да стъпи на този път. Темата трябва да се настани уверено в дневния ред на местната политика, а и на държавната, без оправдания и колебания.
Защото в крайна сметка съдбата е благосклонна: Бургас има море. А морето е бъдещето. Да го пазим. Да го уважаваме. Да го превърнем в наш съюзник не само за туризъм, храна и красота, но и за живот.
Там, където други държави влагат милиарди, за да стигнат до вода, ние имаме пред себе си син простор, който чака мъдри решения. И ако някога историците запишат, че Бургас се е спасил благодарение на морето, то нека бъде ясно – спасението започва не от природата, а от волята на хората да я използват разумно.
Време е. Бъдещето не принадлежи на тези, които чакат, а на тези, които действат.
Още от автора:
Българска работа – пак и пак проверяваме защо се е обърнала каруцата, след като се е обърнала
Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?
Летище Бургас става още по-гостоприемно за товарни полети. А за пътнически?
Обявиха Идеалния футболен отбор
Разтърсваща информация за верижната катастрофа в София

Явно още има какво да се щави.
https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/Daily%20Bulletin/03112025_Bulletin_Daily.pdf