България ще пести по 120 милиона лева годишно, ако уволни тези паразити

Само под шапката на министерството на транспорта има няколко мегадружества, харчещи милиони за бордовете си

Ключови думи: новини, Флагман, Бургас, спортно министерство, бордове, бордове на министерствата

България е малка държава, но с гротескно раздута администрация.

Тя е навсякъде – от транспорта до земеделието и здравеопазването.

Всяко министерство има десетки дружества и предприятия под своя „шапка“, всяко от тях разполага с директор, заместници, юристи, PR и, разбира се, БОРД.

Съвети на директорите, надзорни съвети, управителни съвети – наречете ги както искате.

Общото е едно: в тях участват по няколко души, които получават солидни възнаграждения, но не носят реална отговорност. Ако едно предприятие фалира, закъснява със заплати или източва публични средства, никой от тези бордове не излиза пред обществото да обясни какво е направил, за да го предотврати.

Да вземем за пример Министерството на транспорта. Под него стоят „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози“, „БДЖ – Товарни превози“, „Летище София“, „Летище Пловдив“, „Летище Горна Оряховица“ и още няколко предприятия.

Всяко от тях има свой изпълнителен директор, който трябва да управлява оперативно. Но около него – борд от 3 до 5 членове, които уж трябва да задават стратегическа посока.

В реалността тези бордове често заседават формално, веднъж месечно, а решенията им се свеждат до подписване на документи, подготвени от администрацията.

Министерството на икономиката и индустрията е друг пример за „разцвет на колективното управление“.

Под негов контрол са „Държавна консолидационна компания“, „Национална компания Индустриални зони“, „Ел Би Булгарикум“, „София Тех Парк“ и десетки други дружества.

Почти всяко от тях има борд от 3 до 5 души, назначавани политически, а не професионално.

Дори в здравеопазването, където общественият интерес е пряк, моделът е същият. Болниците, подчинени на Министерството на здравеопазването, имат директор, който отговаря за лечението и персонала, и борд, който по документи контролира. Но когато лечебното заведение трупа дългове, контролът изчезва. Никой не обяснява защо болницата е във финансов колапс – а бордовете остават същите или просто се заменят с нови.

Ето ви конкретен пример. УМБАЛ Бургас има изпълнителен директор, на когото помагат трима зам.-директори. Те са напълно достатъчни, за да управляват болницата. Но, освен тях, съществува борд от още трима души с огромни за бургаския стандарт заплати. И никой в града не знае имената им, нито с какво и дали изобщо се занимават с нещо.

Какви заплати получават в Борда на УМБАЛ Бургас

* Колко души „управляват“ държавните предприятия?

Точен отговор няма, защото никъде не съществува публичен консолидиран списък с членовете на бордовете. Но може да се направи обосновано предположение.
По данни от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), в България има над 230 публични предприятия – това включва държавни дружества, търговски предприятия с над 50 % държавно участие и държавни предприятия без търговска регистрация (като горски стопанства).

Нека предположим, че от тези 230 дружества:

- около 200 имат бордове (останалите са структури с едноличен директор)

- средно по 5 членове на борд (някои имат трима, други седем).

Това прави приблизително:

200 × 5 = 1000 души в управителни и надзорни съвети.

* Колко струва тази структура на държавата?

Сега да направим една проста, но показателна сметка.
Ако всеки член на борд получава средно 10 000 лева месечно (някои получават по-малко, други повече – например в енергийния сектор възнагражденията често надхвърлят тази сума), то:

- Месечен разход за 1000 души:
10 000 × 1000 = 10 000 000 лева

- Годишен разход:
10 000 000 × 12 = 120 000 000 лева

С други думи, над 120 милиона лева годишно се изливат за възнаграждения на хора, чиято отговорност е размита, резултатите – неясни, а отчетността – нулева.

А ако броят на бордовете е по-голям (което е много вероятно – с всички дъщерни и поддружества), разходът може би достига 150 - 200 милиона лева годишно.

Отново ще наблегна на парадокса, че тези заплати не са обвързани с резултати. Ако едно държавно предприятие генерира загуба, бордът си запазва възнаграждението. Ако ръководството бъде сменено по политически причини, новият борд получава същите заплати. Никой не връща пари, никой не поема вина.

Ако държавата утре реши да закрие бордовете и остави само оперативните директори, които реално управляват предприятията, ще спести най-малко 120 милиона лева годишно – сума, която би могла да отиде за заплати на истинските работещи в България.

Системата на държавните бордове е архаична, скъпа и непрозрачна. Тя създава илюзия за контрол, докато на практика размива отговорността. Бордовете би трябвало да са инструмент за професионално управление и стратегически надзор. У нас са се превърнали в политически паркинг за назначения – място за приближени, които не носят последствия за решенията си.

Истинската реформа трябва да започне именно оттук. Не с поредно преструктуриране на министерства, а с премахване на колективните органи, които само увеличават разходите и прикриват отговорността.

Държавата няма нужда от стотици бордове. Има нужда от няколко добри мениджъри, които да отговарят лично с имената си за резултатите. Докато не се случи това, ще продължим да плащаме милиони за хора, които управляват – но никой не знае какво точно.

* Бих бил безкрайно щастлив, ако съм сбъркал в някое от изчисленията и държавата ме опровергае, като предостави ясна информация за точния брой на хората в бордовете, заплатите им и с какво точно се занимават.

Още от автора:

На политическия връх гърми и трещи, а в подножието му някой яде хайвер

Българска работа – пак и пак проверяваме защо се е обърнала каруцата, след като се е обърнала

Двуполюсният политически модел не търпи тройна игра – кой ще отпадне?