Троен сонет на властта – политическа едноактна трагикомедия в шекспировски дух

Народът е декор, властта – театър

Ключови думи: троен сонет, българска политика, власт, театър, трагикомедия, шекспир

Действащи лица:
* Сър Бойко от Банкя – бивш крал на стабилността, обичащ да цитира себе си.
* Лорд Румен от Президентството – романтичен мечтател в униформа, постоянно се опитва да използва морала като оръжие.
* Барон Делян от Догановия дом – тих, тежък, всесилен, когато върви, от него се носи звън на златни монети.
* Хорът на Народа – група сенки, гласове и репортери, които коментират, възхищават се и се разочароват, често едновременно.

СЦЕНА:
Голяма зала, нещо между парламент, чалготека и бароков дворец.
В центъра – кръгла маса, върху която лежи свитък с надпис „Реформа“.
От тавана свети прожектор като небесно око.
Във фона – оркестър, свирещ смесица от странджанска джура гайда, диджериду и английска ренесансова лютня.

(Звучи фанфара. Влиза сър Бойко.)

Сър Бойко:
О, вижте ме – отново съм на сцената!
Не съм самопоканен – съдбата ме извика.
Вижте, дори прожекторът знае кой е главният герой!
(Показва към тавана. Прожекторът наистина го следва.)
Аз съм човек от народа.
И пак ще строя – пътища, съдби,
спортни зали и коалиции!
(Пауза. От залата се чуват смях и аплодисменти)

(Влиза лорд Румен, с военна униформа и сериозен поглед.)

Лорд Румен:
Достопочтени събеседнико,
твоите магистрали са хубави,
но душата на човека не минава по тях.
Тя иска светлина, не асфалт.

Сър Бойко (иронично):
Светлина ли? Ще я пуснем утре, щом платиш сметката на „Боташ“!
(Хорът се разсмива с хорово „ха-ха-ха“.)

Лорд Румен (твърдо):
Този народ не е публика, а съдия!
Той чака не шоу, а смисъл!

Сър Бойко:
Смисълът, милорд, е като винетката –
всички го искат, никой не го плаща!

(От сянката излиза барон Делян. Чува се подрънкване на златни монети.)

Барон Делян (спокойно):
Докато спорите за светлина и път,
аз чертая карта на сенките
и плета мрежа от влияние.
А където има влияние – има ред.

Сър Бойко:
Ей го и него – баронът на тежката кесия!
Който мълчи, но държи дистанционното.

Лорд Румен:
Власт без глас ражда тишина и зловещи чудовища!

Барон Делян (усмихва се):
Тишината, господа, е най-добрият говорител.
Докато вие спорите – аз определям кой да пее в хора.

(Хорът веднага променя тона: „Да живей, да живей!“)

(Светлината трепва. Тримата застиват в поза на величие.)

Хорът:
Те трима са – като три върха,
но всеки сянка хвърля върху другия.
Един говори, друг философства,
трети подписва с мастило невидимо.

ФИНАЛ:
(Прожекторът се смалява до точка. Глас зад кулисите – може би на Шекспир.)

Гласът:
Народът е декор, властта – театър.
Но кой, о, кой ще напише последното действие?

(Музика. Пищи джура гайда, подрънква лютня, диджеридуто мистично бучи. Завесата се спуска бавно. На сцената остава само свитъкът „Реформа“, който тихо се самозапалва.)

ОЩЕ ОТ АВТОРА:

Шифърът на Бойко

„Уолстрийт Джърнъл“ благодари на Пеевски

Премиерът Желязков много искаше, но не успя да хапне хотдог в Ню Йорк