Слави Трифонов напуска ИТН (ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА)

В една паралелна вселена днес той публикува това обръщение в социалните мрежи

Ключови думи: Слави Трифонов, ИТН

„Колеги сценаристи - настоящи депутати,

Пиша тези редове с мъка, която не се побира нито в думи, нито в песен. Душата ми вече не издържа на тежестта на собственото ни лицемерие. Повече не искам да бъда част от този театър без аплодисменти.

Помните ли, скъпи приятели, как започна всичко? Със смях, с идеи, с вяра, че ние – едни телевизионни хора, въоръжени с чувство за хумор и сарказъм – можем да бутнем стената. Да влезем в системата, но не за да се продадем, а за да я променим отвътре. Помните ли онзи пламък, с който говорехме за справедливост, за морал?

Борисов: Говорих със Слави Трифонов, ИТН ще изтеглят закона за медиите

Вместо това системата ни обви с копринените си нишки от обещания, власт, самозаблуда. И ние, уж бунтари, уж чисти – станахме част от нея.

Кога, колеги? Кога се превърнахме в онова, с което се борим? Кога заменихме идеалите си с оправдания, а съвестта с тишина?

Скандалът с ИТН се разраства, щели да вкарват журналисти в затвора заради голите им снимки

Търпях. Дълго търпях. Прикривах ви, оправдавах ви, затварях си очите. Защото нали уж сме екип. Заедно срещу системата. Заедно, за да покажем, че може и по друг начин.

Но нищо не променихме, колеги. Системата не се огъна. Тя просто ни погълна. Превърна ни в отражение на собственото си безсрамие.

Станахме същите като онези, срещу които се борихме, когато обидихме младите лекари, когато се прегърнахме с ГЕРБ и ДПС, когато забравихме обещанията си, когато се опитахме да посегнем на свободата на словото.

И затова, скъпи мои приятели, днес казвам ясно: аз напускам партия ИМА ТАКЪВ НАРОД.

Не защото се отказвам от идеала, а защото не искам да го опетня още повече.

Не защото ми е омръзнало или съм се уплашил от нещо, а защото не искам да участвам в този бавен морален разпад, който мирише на компромис и власт.

Тръгвам си, докато още ми е останала малко чест – като последна свещ в тъмна стая.

Докато още вярвам, че срамът може да бъде последното убежище на достойнството.

Срам ме е, колеги. Срам ме е до костите.

Но този срам е истински, човешки, мой.

И може би е единственото, което ми напомня, че още не съм се превърнал изцяло в онова, срещу което се борех.“

***

В една паралелна вселена днес Слави Трифонов публикува това обръщение в социалните мрежи. Но в нашата животът си тече постарому.

ОЩЕ ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА ОТ АВТОРА ЧЕТЕТЕ ТУК:

Борисов и Радев се дуелираха с дронове

Държавата прави Щаб по наводненията, ще се състезава с Щаба по безводието

Премиерът Желязков много искаше, но не успя да хапне хотдог в Ню Йорк

Тръмп планира посещение в България през ноември

Тръмп и Путин се разбраха предварително по най-важната тема

Догодина у нас ще се играе български шах с руски фигури и европейска дъска