Очаквани резултати? 55% от българите не харесват Украйна, а 50% мразят САЩ и Русия еднакво

Едва 38% харесват НАТО. Тази нова статистика е крайно любопитна

Ключови думи: проучване, мяра, украйна, русия, сащ, статистика, агенция

Дори в неясния контекст на руската война в Украйна българите продължават да приемат като най-близки сред международните фактори най-вече европейските страни. Междувременно у нас наистина се е настанило масово възприятие за повишение на цените в последно време. По отношение на пожарите пък обществото ни се оказва преди всичко самокритично по въпроса за причините и вината. Това показва сондаж по някои от актуалните за сезона теми – той е част от редовните изследвания в независимата изследователска програма „лице в лице“ на новата социологическа агенция „Мяра“, създадена наскоро от екипа на Първан Симеонов.

Срещите на президента Тръмп с Путин, Зеленски и европейските лидери идват на фона на традиционно българско уважение по-скоро към европейските сили и колебливо отношение към Русия и САЩ. Този отдавна наблюдаван инстинкт на българите прави така, че Европейският съюз има положително отношение сред 64,9% от българите, а отрицателно – сред 21,3%, а Германия е на сходни позиции с 61,2% срещу 25,2%. Франция пък е с 54,1% положителни оценки и 28,9% отрицателни. Дори Великобритания, която напусна съюза, печели по-скоро положително отношение – с 51,3% позитивни оценки и 31,2% негативни. НАТО е на нива: 38,7% положително отношение и 41,9% отрицателно. САЩ и Русия имат съответно: 32,5% срещу 49,6% и 31,2% срещу 49,7%. Самата Украйна има положително отношение сред 24,7% от българите, а отрицателно – сред 55,1%.

Видимо е, че българският вкус остава при обобщения образ на Европа, която дори в неясна позиция е всъщност най-близка. „Съпътстваща жертва“ на международните борби в българското масово съзнание остава самата Украйна, която има сравнително ниско положително отношение и е близо до нивата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на руската инвазия. Текущият образ на САЩ също явно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкова по-трудна е симпатията към нея.     

Междувременно, близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. „В последните няколко седмици усетих намаление на цените на стоките и услугите, които ползвам“, казват само 2% от пълнолетните българи, 17,3% не са усетили промяна в последните седмици, но 73,9% избират опцията „В последните няколко седмици усетих увеличение на цените на стоките и услугите, които ползвам“. Близо 7% не могат да преценят.

Дори това да е навичен песимизъм, дяловете са сериозни. Те са най-сериозни сред най-възрастните хора у нас, а не са малки дори сред привържениците на сега управляващите партии.

В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи декларират положително отношение към работата на пожарната у нас. 21,2% са на обратната позиция. Останалите се колебаят. Това е осезаемо положителна картина на принципно доверие към огнеборците у нас.

Помолени в експериментален индикатор да определят позицията си спрямо два възможни прочита на ситуацията у нас обаче повечето пълнолетни българи остават принципно критични към институциите, отговорни за преодоляване на пожарите. „Институциите в България по-скоро правят максимално възможното, въпреки че ситуацията явно е трудна“, избират 31,9% от запитаните. 57,3% обаче предпочитат другия извод: „Ситуацията явно е трудна, но и институциите в България не правят максимално възможното“. Малко над една десета не могат да преценят.

Помолени да изберат по списък до три основни фактора за ситуацията с пожарите в страната, 87,8% назовават човешката небрежност, 84,6% посочват като фактор умишлените палежи, самата природа, например горещини, ветрове и т.н., са посочени от 68,3%, а 45,5% посочват като фактор недостатъчната грижа от страна на ресорните институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото показва даже в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция.

В крайна сметка, оказва се, че на принципно и човешко ниво пожарникарите извикват естествено одобрение, традиционен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на ресорните власти, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е принципно обществено самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, но за българите не техните слабости са били решаващи за тежката ситуация с пожарите. Решаваща явно е била нашата немарливост или злонамереност като членове на обществото. 

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 юли и 8 август 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.