Не жегите и глобалното затопляне, а идиотите и масовото затъпяване водят до ръст на пожарите

Разглеждаме данни от 1990 до 2024 г., за да установим коя е основната променлива, влияеща на ръста, който наблюдаваме сега - не е температурата, за която ни предупреждава BG-Alert…

Ключови думи: бургас, пожари, климатични промени, глобално затопляне, кръгли идиоти

Опасни жеги в средата и към края на юли - 32-33 градуса. Глобалното затопляне идва и се налага да строим хиляди ветрогенератори - в морето и на сушата, да окичим обработваемата земя със соларни панели и да изхвърлим двигателите с вътрешно горене, заменяйки ги с чисти електрически автомобили, задвижвани с ток, съхраняван в батерии, произведени от деца в Африка. Ако някой смята, че 32 градуса е опасна жега през юли и че това заслужава да бъде „новина”,  достойна за отразяване дори и в BG-Alert - система със спорна функция, която се използва за щяло и не щяло в последните месеци, нека помисли пак.

Защото май ще се окаже, че се отлага климатичния апокалипсис. И то за пореден път. Нищо, че през 2006 г. тогавашния кандидат за президент на САЩ Ал Гор и впоследствие носител на Нобелова награда, ни убеждаваше, че сме „изтървали влака”, че промените са необратими. Климатичният активист от Демократическата партия, който и до ден-днешен продължава спорадично да се появява в медийното пространство - по някаква причина - тогава ни показваше драматични кадри на разтопени ледници и давещи се бели мечки, на пресъхнали реки, водопади и цели морета, с твърдение, че 75% от северната полярна шапка ще е разтопена през следващите до 7 години - демек до 2016 г.

Но на какво, ако не на човешка дейност, се дължи затоплянето в последните години? Има ли изобщо такова? Има ли за какво да се притесняваме? На тези още въпроси ще опитаме да отговорим с кратък анализ на данни. Ще говорим конкретно за Бургас.

Разглеждайки средните температури в юлските горещници - обосновано най-топлият месец в годината - попадаме на интересна информация. Няма основание да се счита, че има ръст в средните температури за период от 35 години - те варират между 23 и 24 градуса по Целзий за целия месец от 1990 г. до 2024 г. Значително завишение наблюдаваме обаче в средните температури в последните отчетни години - 2023 и 2024. Наблюдаваните средни температури са съответно  26 и 25 градуса. 

И действително - през изминалото лято, както и през настоящното, имахме дни, в които жегата действително се усети. Но на какво се дължи това?

Няколко са факторите, които могат да окажат влияние на средните температури - да отчетем обаче, че това са научните, измерени средни температури, а не субективното усещане за жега или студ, което всеки човек изпитва. На първо място е презастрояването. Наливането на бетон и асфалт, създаването на нови улици за сметка на растителност и издигането на нови и нови жилищни кооперации категорично има ефект върху температурата в градска среда. Светлината се абсорбира от асфалта, а той я отдава като топлина - без растителност това води до ръст в температурите. И това дава влияние върху средните.

Втора, може би по-важна причина, е липсата на валежи. Казваме „по-важна”, защото тази хипотеза се потвърждава от данните. Двете най-сухи години за месец юли през последните 35 години са били... 2023 и 2024. А най-сухата може би ще е 2025 г., ако говорим за Бургас като град. 47 мм на кв.м е било количеството на средните превалявания през 1990 г. До 2018 г. (разбира се с девиации) това число се вдига до почти 50, но в последните 2 отчетни години - 2017 и 2018  спада  значително - до 42-41 мм.

Процентното съотношение на спада във валежи и вдигането на температурата е повече от аналогично. Температурата се е повишила с 12%, докато валежите са спаднали с 13%. Това трябва да е достатъчно показателно за ръста в температурите. Но има ли място за паника?
Не, защото задълбочаваща се тенденция не се наблюдава. Имаме временно отклонение от нормите, което може да бъде причинено от редица фактори, немалък сред които е безразборната сеч на дървета, но дори и това да бъде отчетено, неговото влияние няма да е толкова значително, колкото нещо друго.

Да, юли 2025 г. се очертава да бъде месецът, в който имаме най-много пожари на месечна база. Горят паркове, вилни зони, населени места, гори, земеделски земи. Огнеборците са навсякъде - изтощени и на предела на силите си. Но температурните повишения ли са причината за това? 
Истината е, че предупреждението за „опасни жеги” от 32 градуса през юли, сложено едно до друго с това за повишена опасност от пожари, е практически несъвместимо. Защото такива температури е имало и в предишни години, ще има и в следващи. Но именно през 2025 г., наблюдаваме огромен ръст на пожарите, при положение, че повечето фактори за тяхното възпламеняване остават едни и същи.

Ръст от 2 градуса средно за месеца не може да е основна причина за пожарите. Липсата на валежи също. Защото това създава по-подходящи условия, но не е пряк причинител на огнищата в региона и въобще където и да е. Истината е по-проста и се стига до основната променлива - хората.

Пожарите се причиняват от хора - активно или не, умишлено или неволно. Дали ще е захвърлен незагасен фас, дали ще е стъклена бутилка в гората или на поляната, дали ще е съвсем съзнателно възпламеняване на сухи треви с цел „почистване”, или ще е направо дело на някой пироман - няма особено значение. Факторът е човекът. А в последните години хората  са станали не само немарливи, но и по-отдалечени от реалностите в сравнение с тези отпреди 20 години. Тогава беше въпрос на обща култура да не хвърляме фасове в полето или да не пушим на бензиностанция, сега това възприятие за света и разбиране за заобикалящата ни среда просто липсва.

А, че ръстът на пожарите ще се използва за политически цели, това е ясно.

Не винете човечеството за това, че повишава температурите на планетата. Винете неколцината опасни идиоти, като този от Ямбол или като този от Велико Търново, които с глупостта си причиняват подобни кошмари. Не е глобално затопляне, а глобално затъпяване.

И винете обществото като колективна същност. Че допусна нормализирането на простотията.