Певица посвети стих на Тодор Славков

Ключови думи: тодор славков, село асен, йоана захариева

Тема в развитие

Коя е Катерина - дъщерята на Тодор Славков? Хиляди на опашка, за да се сбогуват с Тодор Славков Дъщерята на Тодор Славков взима важно решение

Плъзна зловеща мълва за смъртта на Тодор Славков Крушарски сподели в какво състояние е бил Тодор Славков преди седмица Мартин Карбовски със силни думи след смъртта на Тодор Славков Деси Цонева скърби за Славков Дъщерята на Тодор Славков: Той заспиваше в киното Певица посвети стих на Тодор Славков Христо Крушарски проговори за смъртта на Тодор Славков Последният бохем на соца си отиде неразбран Тодор Славков се е самоизолирал седмици преди трагичната си смърт Какво заръча Батето на Малък Тошо преди да умре Експертиза разкри причината за смъртта на Тодор Славков Мистерия със смъртта на Тодор Славков, разследват дали някой не го е убил Съвпадение или прокоба? Владимир Живков също почина на 21 юли Тодор Славков се е самоубил в къщата на футболен бос Жени Живкова проговори за смъртта на брат си Първи снимки от лобното място на Малък Тошко Тодор Славков отиде при Тато

виж още

скрий

Певицата и актриса Йоана Захариева посвети стих на Тодор Славков, с когото ги свързваше дългогодишно приятелство. Тя озаглави прощалното си писмо до него "Прощална вахта".

Ето и стихотворението посветено на Славков, който загуби живота си вчера:

"Прощална вахта"

За Тодор

Тази нощ

не спах.

Не защото имаше буря,

а защото

някой като теб

си тръгна тихо

през бездните на междувселенските полета.

В стаята

миришеше на спомен,

на онази миризма след купон —

когато всичко е живяло,

но вече си тръгва.

Морето мълчи.

Твоята къща не свети,

а сърцето ти е фар

за кораб, който вече не се връща.

Тази нощ,

без да знам,

аз бях на прощална вахта.

С душа, която

вдига котва.

С очи, вперени в тъмното,

сякаш там, сред безкрая,

ще зърна още веднъж

твойта сянка –

висока, силна, иронична,

с леко наклонена глава

и онази усмивка,

която скрива повече,

отколкото разкрива,

защото сетивата ми

помнеха, че сме вилняли така

с ръце по масата

и очи пълни с щуротия и смях.

Не те извиках.

Но те видях.

като фар в мъглата

за един последен курс.

На ръба между спомена

и вятъра.

Като в онзи миг,

когато се изпращаме —

дори когато никой

не казва сбогом.

Тази нощ…

бе светла,

с онази невидима светлина,

в която душите

познават пътя си

И се прибират

във вечния благодат.

Спи и почивай

във вечния покой —

там, където вятърът не ранява,

а само носи ехото на онова,

което не успя да довършиш.

Нека морето ти бъде завивка,

а звездите — нощни стражи

над спомените.

Тялото вече не тежи.

Само душата лети —

свободна, изчистена от земни страхове,

по-лека от въздишка.

Спи,

без тревога,

без вина,

без дълг.

Всичко, което беше тук,

ще остане —

в тишината след прибоя,

в пясъка под нозете ,

в тънката пътека между

някога

и сега.

Аз ще се усмихвам на вятъра,

когато ми носи спомена за теб.

И ще знам,

че някъде, в друг бряг на вечността,

си вече у дома".