ISW: Путин използва идеята за "буферни зони", за да оправдае разширяването на войната
Докато Кремъл настоява, че руснаци и украинци са "един народ", анализатори посочват, че икономическите и демографски проблеми на Русия подкопават дългосрочните ѝ военни цели
Владимир Путин използва идеята за "буферни зони", за да оправдае разширяването на войната, обявиха от американския Институт за изследване на войната (ISW), цитирани от БЛИЦ.
Ето какви са ключовите акценти от анализа на US анализаторите:
1. Териториални амбиции под прикритието на "буферни зони"
Руският президент Владимир Путин и други високопоставени представители все по-често използват необходимостта от създаване на "буферни зони" като оправдание за настъпателни операции и бъдещи териториални претенции. Тази реторика се прилага за офанзивите в Харковска и Сумска област, като целта е да се защитят руски гранични градове като Белгород.
Представители на окупационните власти, като Леонид Пасечник в Луганска област и депутатът Алексей Журавльов, открито призовават за създаване на такива зони с дълбочина до 30 километра, които биха навлезли дълбоко в Харковска и Днепропетровска област – територии, които Русия все още не е анексирала. Според ISW, това доказва, че Кремъл няма да се задоволи със завземането на четирите незаконно анексирани области и използва "буферните зони" като претекст за по-нататъшна експанзия.
2. Икономическата реалност срещу пропагандата на Кремъл
На Международния икономически форум в Санкт Петербург Путин се опита да представи руската икономика като стабилна и устойчива. Той изтъкна ниска безработица (2,3%), намаляваща инфлация и твърдения, че икономиката вече не зависи от износа на суровини.
Анализаторите от ISW обаче контрират тази картина, като посочват сериозни проблеми:
Недостиг на работна ръка: Ниската безработица не е признак на икономическа мощ, а на остър дефицит на кадри.
Скрита инфлация: Потребителите в Русия продължават да се сблъскват с растящи цени на основни хранителни стоки.
Високи лихвени проценти: Лихвеният процент от 20% задушава индустриалния сектор, като големи компании като "Северстал" предупреждават за риск от затваряне на производствени мощности.
3. Стратегия за победа чрез изтощение и нейните ограничения
Въпреки икономическите предизвикателства, ISW предупреждава, че Путин не се отказва от стратегията си за постигане на победа чрез война на изтощение. Той продължава да твърди, че Русия е в по-силна позиция за преговори, като същевременно поддържа максималистичната си позиция, че украинците и руснаците са "един народ" – теза, която отрича суверенитета на Украйна.
Според института обаче, икономическите и демографски проблеми не позволяват на Русия да поддържа сегашното темпо на офанзивата в дългосрочен план.
Застреляха кмет на публично място
Обявиха Идеалния футболен отбор
Може ходите го цуните да му мине
„Много от ресурсите, които подхранваха растежа ни през последните две години, вече са изчерпани.“
Тя нямаше предвид петрол или газ. Тя говореше за хора, производствен капацитет и пари.
Руската икономика растеше благодарение на останали вътрешни резерви:
* Излишък на работна сила
* Недостатъчно използван индустриален капацитет
* Свободен банков капитал
* И пари за черни дни от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ)
Сега тези ресурси се изчерпват.
Ето някои конкретни статистически данни:
* Безработицата е на рекордно ниско ниво: 2.3%
* Фабриките работят на над 80% от капацитета си
* Недостиг на работна ръка: около 2 милиона работници (поради войната + емиграцията)
* Ликвидните активи във Фонда за национално благосъстояние (ФНБ) са намалели 3 пъти от 2022 г.
Експертите предупреждават, че той може да се изчерпи до 2026 г.
Защо Елвира Набиулина прави подобно изявление, при това на толкова важна държавна платформа?
Защото тя не е политик, а технократ.
Нейната задача не е да възхвалява системата, а внимателно да предупреди елита, че старият модел на растеж е приключил. Вече няма останали безплатни вътрешни стимули.
„Възстановяването след войната приключи. Без инвестиции, реформи и нова производителност – ще спрем развитието си. Може дори да прегреем.“
Все още няма срив – но стагнацията е съвсем реална.