Парламентът даде зелена светлина на ВЕИ инвазията и перките в морето

Ако зелената енергия изглежда така, има сериозен риск да останем без природа

Ключови думи: веи, законови промени, съкратени срокове, вятърни пакове, черноморие

Без шум и почти без дебат депутатите окончателно приеха законови промени, които драстично улесняват изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България. С поправките в Закона за енергията от възобновяеми източници страната отговаря на наложени от ЕС цели, но в същото време отваря врата за най-масовата вълна от строежи на соларни и вятърни централи досега – при това с минимални срокове, опростени разрешителни и мълчаливо съгласие при размотаване на администрацията.

Всичко това звучи модерно, амбициозно и екологично. Но ще заплатим ли цената в хектари бетон, загубени хабитати и ветрогенератори, издигащи се край Черноморието?

С промените се въвеждат изключително кратки срокове:

   - до 1 месец за разрешение за малки соларни инсталации до 20 kW;

   - до 3 месеца за големи фотоволтаици и съоръжения за съхранение на енергия;

   - мълчаливо съгласие – ако няма отговор в срок, проектът автоматично се счита за разрешен.

За по-сложните проекти, като геотермални термопомпи или по-големи инсталации, сроковете също са съкратени – максимум до 2 години, а за морските вятърни паркове – до 3 години. Тези вятърни централи край брега се оказаха най-противоречивата част от промените в закона. Въпреки предложенията този текст да отпадне, поправката бе приета с мнозинство. Така влизаме в етап, в който законодателството допуска изграждането на ветрогенератори в морето, без на този етап да има яснота как ще изглежда това и какви ще са екологичните последици.

Снимки на огромни соларни паркове, разляти по планински хълмове, вече предизвикват вълна от тревожни реакции. Но сега е ред и на Черноморието. Морските вятърни паркове, към които се стремим под европейски натиск, звучат устойчиво на думи – но на практика включват поставяне на масивни съоръжения във водата, промяна в биоразнообразието, възможни рискове за рибарството и туризма.

Приетият срок от 3 години за процедурите е ясен сигнал: времето за реакция изтича. Не е ясно как ще се случва ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда), как ще се защитят мигриращите видове, как ще се гарантира, че природата няма да плати цената за зеления PR.

Промените в закона задължават общините да открият специални Центрове за обслужване на ВЕИ-проекти, които ще водят документацията и ще следят за изрядност. Но както стана ясно по време на дискусиите – такива структури още не съществуват на практика. А вълната от инвестиционни намерения вече залива администрациите.

Да, нуждаем се от преход към чиста енергия. Да, Европа иска от нас амбициозни цели – 34.48% зелена енергия до 2030 г. Но ако този преход се прави без контрол, без капацитет за екологични оценки и без стратегическо планиране, рискуваме не зелено бъдеще, а безвъзвратно сив пейзаж от панели, турбини и трасета до тях.

Затова въпросът не е дали да строим солари и вятърни паркове, а къде, как, колко и за чия сметка. Черноморието е стратегически ресурс – не само за енергия, а и за туризъм, биология, поминък. Затова трябва да питаме гласно: Ще останем ли без природа, докато строим в името на „зеленото“?