Тя трябваше да е бранд на българската национална политика, но...

Пред бюрото и стола на Стамболов, Каравелов и Захари Стоянов

Ключови думи: наталия киселова, председател, парламент, тениска, хазарт, реклама, евгени минчев

Киселова сътвори поредния груб гаф в публичното пространство. Г-жа „Не разбирам каква ми е позицията“ се яви с рекламна тениска на хазартна фирма на трибуната на националния стадион. Точно преди една година българският парламент прие спешни мерки за ограничаване рекламата на хазарта, тъй като поразява масово младите хора, а някои от тях буквално осакатява, вкарвайки ги в зависимост.

Председателката Киселова за кой ли път демонстрира пълно непознаване на отговорностите, ограниченията и задълженията на високата позиция, която по случайност е заела. Тя трябва да е бранд на българската висока политика, но вместо това г-жа Киселова е рекламно лице на хазартни фирми. Киселова би следвало да излъчва сигурност, интелигентност, разумност, и да обобщава в себе си авторитета на българския парламент. Но тъй като Киселова е поредното издевателство на политическата антиселекция, съвсем логично получаваме това –  инфлуенсърка на хазарт!

В главата на председателката, както и друг път е ставало дума, футболът е на по-важно място от националната сигурност, енергетиката и други стратегически теми. Скандалът се състои в това, че позицията на г-жа Киселова поражда обществени задължения и изобщо не е приемливо Киселова да се прави на старлетка и да подсказва на децата, че рулетката е по-важна от всичко.

Социалните мрежи се заливат от смях с няколко снимки на Киселова - с тениската на казиното и другата с шоумена Евгени Минчев, където председателката, както обикновено, е облечена като турист с чаша мохито насред Малага. Минчев обича да се снима, ту с посланик Митрофанова, ту с председателката Киселова. Човекът си пиарства и си прелива авторитет за сметка на позициите на някои хора.

Не знам защо партиите продължават да търпят излагациите на Киселова, вместо да подходят драстично и да решат проблема, отстранявайки я от тази позиция. Българският парламентаризъм е страшно девалвиран откъм интелигентни лица и авторитети, но Киселова му вдъхва и клоунство. Председателят може и да не е много умен, но би било добре поне да не е смешен и изпаднал от някакво друго пространство и време. Днес хазарт, утре наркотици!

Припомняйки си събитие от далечното минало, когато е бил обикновен професор в Харвард, Хенри Кисинджър отбелязва: „Тогава още не бях, разбира се, Хенри Кисинджър.“ Публичната личност изгубва значението си на просто едно лице с физическо присъствие, и задължително се трансформира във фигура, обект на дискусии, анализи, възхищение или възмущение. Затова коментарите за външния вид на Киселова и „интелектуалните“ й взаимодействия в публичността, за знаците, които тя дава на обществото, за съвкупния образ на парламентаризма, който тя следва на олицетворява, са съвсем естествени и съответни. Публичната фигура е творение, създадено от зрителите.

Истинският образ на Киселова само излъчва сигналите и въвежда емоциите, които изплитат отговора на публиката. Вместо да изгражда проект за неслучайно попадение в политиката и да доказва, че заслужава уважение, Киселова непрекъснато дава храна, че е несъответна на позицията и че е сериозна политическа грешка. Изобщо няма никакво значение откъде си тръгнал, единственото, което има значение, е какво презентираш за себе си, как се изграждаш, какво можеш, когато вече обитаваш дадена позиция.

В това се състои силата на личността. Да се преодолява и да постига повече, ползвайки дори случайността.