Давид срещу Голиат: Най-невероятните победи в плейофите на НБА
Плейофите в Националната баскетболна лига (НБА) за една от най-изтощителните елиминационни серии в съвременния спорт. Нещо повече - форматът е такъв, че всичко е възможно. Малки сътресения и неочаквани контузии на дори един водещ играч в някой от отборите се отразяват на цялата картинка на финалната фаза на първенството и понякога, макар и извънредно трудно, тотални аутсайдери (доколкото може да има такива в плейофи на НБА) поднасят шокиращи победи над безспорни фаворити.
Плейофите от настоящия сезон на НБА още не са започнали, но това не пречи да си припомним някои от най-шокиращите истории от това ниво на най-популярната лига в света на баскетбола. Междувременно, на сайта на водещия български букмейкър, добре познат като основен спонсор на футболния гранд ЦСКА, има предложения и коефициенти за бъдещия шампион на “лигата на извънземните”.
Отбори, поставени под №1 в плейофите на NBA са губили от последния поставен отбор десетки пъти, понякога в наистина изумителни мачове. Водещите отбори в лигата са наистина много трудни за надвиване, ето защо подобни изненади заслужават специално отбелязване. И много напиращи за слава баскетболни таланти се заявяват на голямата сцена именно в такива шокиращи моменти.
Ето и петте най-невероятни истории на победители в плейофите на НБА:
2007 г.: Голдън Стейт (№8) 4:2 Далас Маверикс (№1)
Финалистите от 2006 г. Далас Маверикс са водени от най-полезния играч на редовния сезон в NBA Дирк Новицки и имат отличните показатели от 67 победи и 15 загуби в редовния сезон. Наградата за това е в първия кръг на плейофите да играят срещу осмите в схемата Голдън Стейт Уориърс.
“Воините” обаче нямат никакво намерение да вдигат бялото знаме и са със самочувствието от спечелването и на трите си двубоя срещу Далас през редовния сезон. Тайната им е в големия и мощен пойнт гард Барън Дейвис, който обърква защитната система на Мавс, както и в пускането на леките крила като Стивън Джаксън срещу Новицки вместо обичайния за тази роля център.
Всъщност, в първите пет мача от серията Уориърс губят на два пъти основно заради изгонването за два технически фаула на Дейвис, в първия случай копирано и от Джаксън. В последния, шести двубой пред своя публика Голдън Стейт мачкат с 33 точки на Стивън Джаксън срещу само осем от Новицки.
Така Далас стават първия отбор след Бостън Селтикс от 1972/73, който печели поне 65 мача в редовния сезон и не става шампион, а Голдън Стейт сътворяват една от най-големите изненади в съвременната история на плейофите на НБА и правят легендарен лозунга си “Ние вярваме”.
1994 г.: Денвър Нъгетс (№8) 3-2 Сиатъл СуперСоникс (№1)
През 1994 г., в първия кръг от плейофите се играе до три победи от пет мача и това прави изненадите доста по-вероятни. И все пак, към онзи момент, няма основателна причина да се очаква Денвър Нъгетс да бият най-добрия отбор в NBA след първото оттегляне на Майкъл Джордан. Сиатъл СуперСоникс са с 63 победи в редовния сезон, а никога до този момент в историята осмият поставен не е отстранявал първия. Нещо повече: СуперСоникс са смазали Нъгетс на два пъти през сезона, и двата пъти - с двуцифрена разлика.
“Златните буци” обаче опровергават всички с изключителния си колективен дух и представяне. В третия двубой Реджи Уилямс вкарва 31 точки, в четвъртия ЛаФонсо Елис прави дабъл-дабъл от 27 точки и 17 борби, а в петия Бисон Деле допринася със 17 точки и 19 борби, докато покойният Дикембе Мутомбо добавя 15 борби и по осем точки и чадъри.
И по-важното: защитата на Денвър затваря едно от най-добрите нападения в лигата с Шон Кемп и Гари Пейтън начело и го ограничава до под 100 точки във всеки мач след първия. Показателно е, че в двете продължения в четвъртата и петата среща Соникс вкарват общо едва девет точки. Знаменита картина остава как след последния изпуснат техен изстрел в мач №5 Мутомбо грабва топката в борбата под коша и се строполява на земята, потънал в море от радостни сълзи.
2020 г.: Маями Хийт (№5) 4-1 Милуоки Бъкс (№1)
Плейофите през 2020 г. са без прецедент. Заради пандемията от коронавируса те не са в традиционния формат, а се провеждат в т.нар. “балон” в Орландо, където се събират вкупом всички отбори участници.
Така лидерите в Източната конференция Милуоки Бъкс не могат да се радват на домакинско преимущество и като цяло не приличат на себе си. Нещо повече - Маями Хийт доминират серията от първия миг чак до финалната сирена, като се възползват от всички слабости на Бъкс и в двете фази на играта благодарение на методичната тактика и стратегия на треньора Ерик Спулстра.
Най-решаващата победа е в мач №3, когато Хийт убиват шансовете на своя опонент да съживят интригата с резултат в последната четвърт 40:13. Това е най-голямата разлика в този контекст в историята на NBA плейофите.
Милуоки от сезон 2019/20 са един от най-великите отбори в редовните сезони за всички времена като един от само 12-те с точкова разлика от +10 и нагоре. Разполагат и със защитника на годината и насочилия се към втори пореден MVP приз Янис Адетокунбо. И все пак са смачкани с 4-1 победи от Джими Бътлър и компания.
1995 г.:Хюстън Рокетс (№6) 4-2 Сан Антонио Спърс (№1)
През 1994/95 Хюстън Рокетс са в изумителен момент, що се отнася до поднасяне на сензации в плейофите. Серията със Сан Антонио Спърс обещава лек успех за лидерите от редовния сезон в Западната конференция, които освен всичко са спечелили пет от шестте срещи срещу “ракетите” тогава.
Преди втория плейофен сблъсък Дейвид Робинсън от Сан Антонио получава приза MVP за редовния сезон, което явно е прието доста лично от Хакийм Олайджуон. “Мечтата”, както наричат последния, прави феноменален мач с 41 точки, 16 борби, 4 асистенции, 3 откраднати топки и 2 чадъра, и носи победата, натривайки носа на Адмирала.
В двубои №3, №5 и №6 Оладжуон прави подобни представяния и прибавя скалпа на Робинсън към поредицата други на топ центрове от “Залата на славата”. Така Рокетс печелят финалите в Западната конференция с 4-2 победи, за да се класират за втори пореден спор за титлата в NBA, но с това епосът им далеч не е приключил...
1995 г.: Хюстън Рокетс (№6) 4-0 Орландо Меджик (№1)
Вдъхновени от легендарния успех срещу Сан Антонио, Хюстън помитат първите поставени в схемата Орландо Меджик с 4-0 в NBA финалите на сезон 1994/95. Принципно, не би трябвало защитена титла от действащ шампион да е чак такава изненада, но в конкретния случай определено е. Но Рокетс и до днес са най-слабият отбор в редовен сезон, спечелил трофея и по показател победи срещу загуби, и по точкова разлика, и по поставяне в схемата (в съвременния ѝ вид).
Това прави и втората поредна титла на Хюстън още по-впечатляваща. Защото те не просто бият младите и жадни за слава Орландо, а направо ги измитат на нула. И защото във всеки един мач Хакийм Оладжуон мачка най-големия от всички баскетболни таланти по онова време Шакил О’Нийл, като във всеки мач е №1 сред реализаторите и прави средно по 32.8 точки, 11.5 борби, 5.5 асистенции и по 2 чадъра и откраднати топки.
Меджик изпускат влака още в първия двубой, когато Ник Андерсън пропилява четири ключови наказателни удари в края. Оттам насетне “ракетите” се изстрелват бясно. И нямат спиране.
