Ще ни залее ли протестна вълна заради разпада на пътищата? Политолог сравни ангелчето Сияна с Дебора

Когато жертвите са на много крехка възраст, предизвикват емпатия, а тя сплотява обществото, катализирана от бездействието на институциите, коментира Теодора Йовчева

Ключови думи: Теодора Йовчева, Сияна, Диана Дамянова, Дебора, безопасност на пътищата, протест

Доверието в институциите е много крехко, а хората от Телиш казват, че преди катастрофата, при която загина Сияна, многократно са подавали сигнали за пътя убиец. Това поставя въпроса дали стимулираме гражданското общество, когато хората не виждат резултат или дори ще настъпи още по-голямо отчуждение от институциите и ще се премине към гражданска енергия в извънинституционален стил, т.е. протести, каза в „Панорама“ по БНТ политологът Теодора Йовчева.

„За мен този протест е много сходен с този, който бе сред насилието над Дебора. И в двата случая става въпрос за проблеми, които отдавна са коментирани в обществото, но когато жертвите са на много крехка възраст, предизвикват емпатия, а тя сплотява обществото, катализирана от бездействието на институциите“, добави тя. 

Убиваме деца, нашите деца – с бездействие, с мълчание, с апатия!

PR експертът Диана Дамянова пък коментира, че в безспорно става дума за корупция и пътищата ни са лоши, но ние гражданите сме оставили българския политически живот в 5-годишно безвремие и това се е отразило на пълния разпад на физическите неща.

Трагедията с 12-годишната Сияна предизвикана от превишена скорост?

„Емоционалните неща отдавна са разградени. Пътищата наистина са разбити. Чиновниците, които бяха командировани за няколко месеца да управляват държавата, нямат дори чувство за дълг, защото не са минавали през клетва. Това не са избирани хора, а посочвани. Затова лошите пътища се разпаднаха още повече“, обясни тя. 

Бабата на Сияна с разтърсваща изповед

„Основният проблем на всичко е законът. В околностите на София един шофьор лети с колата си и преминава пешеходна пътека, на която има 6 деца. Вижда ги и затова им свири, след което те се разпръскват и той не успява да убие никого. След това полицията го намира и го глобява 100 лева. Ако обаче втори път мине оттам и не пак не успее да убие нито едно дете, ще го санкционират с 200 лева“, заяви Дамянова. 

Шофьорът на ТИР-а, убил Сияна, е сериен нарушител, направил е 16 произшествия

„Едно подобно деяние, когато е доказано, че летиш по този път, виждайки децата, но не спираш, трябва да бъде таксувано не като нарушение на червен светофар! Депутатите, вместо да излязат във великденска ваканция, нека да не вземат тъпи решения като това да намалят скоростта на магистралите, въпреки че те са най-безопасните пътища!“, коментира тя. 

Бащата на Сияна: Тя беше с мисия на тази черна земя! Рисуваше картини, за да помага на болни деца

PR експертът призова премиера Росен Желязков да закрие веднага Агенцията по безопасност на пътищата, която издава рекламни брошури и в тях имало програма за половото равновесие.  

След трагедията със Сияна: Искат оставката на шефа на АПИ

„Имаме един парламент, който е негоден. Той е поредния такъв. Отказът на българите да участват в изборите, е една от причините в политиката да влизат такива хора“, каза още тя. 

Пътят на безхаберието или отсечката - убиец наричат двулентовия път край село Телиш, по който всеки ден някой се разминава със смъртта. Зловещи отломки от стари катастрофи се търкалят из тревата. Клони, боклуци, останки от какво ли не. Път, по който е страшно да изпратиш някого – и да го чакаш да се върне.

„Това е пътят убиец за нас. От много години е така. От много години така го наричаме. Тъй като всички пътуваме по този път и личните ни деца, училищният автобус минава ежедневно по пътя, треперим... Всички сме шофьори, минаваме тази отсечка със стратегия. Кога да намалим, кога да увеличим скоростта, кога да пропуснем някой да ни изпревари, тъй като сме наясно с изключителната опасност“, каза пред камерата на националната телевизия Петя Митрашкова.

„Училищният автобус, с който синът ми пътува вече 4 години, минава през този път. Това е ад - тир до тир. На нашето кръстовище също са много чести тези катастрофи“, добавя Анелия Донева.

Всяка сутрин моята внучка пътува  по този път и й казвам да ми се обажда, за да сме спокойни, че са пристигнали живи и здрави, каза пък Ренета Трифонова. 

Тя е сред първите, получили вестта за катастрофата и смъртта на Сияна. В селото тя бие църковната камбана.

Станало ѝ страшно, когато се обадила кметицата. Не искала да повярва, че трябва да бие камбаната за Сияна.

„Разтреперих се. Едвам я ударих камбаната, когато я погребваха Сияна“, споделя Ренета. 

„Сияна се чувстваше прекрасно тук при нейните любими баба и дядо. Включваше се във всички инициативи на читалището на селото. Беше едно прекрасно дете! Имаше интерес към всичко и правеше страхотни гривнички. Подпомагаше дечица – инвалиди и такива, които нямат средства, за това всъщност са стигнали до Луковит, за да изпрати на едно дете гривнички, но за съжаление нейната мисия приключи“, каза пък кметицата на Телиш Нели Дакова. 

Днес хората в Телиш не искат Сияна да бъде забравена - и да остане част от статистиката на пътя. Възхищават се на силата на нейния баща. Познават нейните баба и дядо, само с добро. И се готвят утре за протест. Многократно са подавали жалби за опасния трафик и път. Без резултат.

„Протестът ни е за Сияна. В името на Сияна. И за всички, които не се прибраха у дома. И за всички, които трябва спокойно да се приберат у дома. Тази справедливост търсим. Всеки има право на живот и всеки има право на безопасност. Аз лично познавам добре бабата и дядото на Сиянка“, каза Петя Митрашкова.

„Тя беше приятелка с моята голяма дъщеря. Играеха си заедно през ваканциите. Това, което детето обичаше да прави, са гривнички. Даже и аз имам една нейна гривничка. Моето дете я носи, гали я ежедневно и вече една седмица плаче“, добавя жената. 

Всички в Телиш са си близки по някакъв начин. Всеки е докоснат от трагедията със семейството на Сияна.

Борислав Илиев помни с благодарност нейният дядо – Георги Ламбев. Навремето спасил живота на собственото му дете. Били съседи.

„Живеехме заедно в един вход, етаж под етаж. Дълги години. Много добри, гостоприемни, човечни хора, които винаги ще ти помогнат, независимо от това, което ти се случва. По ирония на съдбата този човек спаси детето ни. Около 2-годишен беше синът ни, малкият, задави се с банан, човекът чу притеснените ни викове на мен и съпругата ми. Тогава бяхме млади. Просто слезе и помогна... Може би щяхме да загубим сина ни, ако не беше той“, каза Борислав Илиев.

Той не спира да се пита какво е довело нещастията. Какво убива? Какво може да се направи.

„Може би страхът. Страхът от това да се изправим срещу проблема. И да кажем стига. Да се събудим вече и да спрем да убиваме децата си по пътищата.“, коментира мъжът. 

„Всички ние носим тази вина. Всички ние като граждани, като гражданско общество носим тази вина. Защото много дълго време мълчим. Това в момента което се случва е един изключително оглушаващ вик. След много дълга тишина. Виновни сме“, добавя Петя Митрашкова.

Искат да крещят за години безобразия, корупция. За това, че всичко в държавата е „закърпено“ като пътя-убиец. Че пътят се е превърнал в такъв, заради всички, които се движат по-него.

„На 12 април, ние телишчани решихме да направим протест. Като изразим нашето гражданско неподчинение спрямо дейността на институциите - главно АПИ... За радост нашият протест се превърна почти в национален“, каза още Нели Дакова.

Утре в Телиш ще има една лазарка по-малко. Но никой няма да забрави Сияна. Момиченцето, умеещо да обича всичко живо около себе си. Няма да има празник. Ще има протест.