БНБ отчете спад на жилищното кредитиране в края на 2024 г.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. обемът на новоотпуснатите жилищни кредити се понижава до 2.16 млрд. лв. спрямо 2.19 млрд. лв. за предното тримесечие

Ключови думи: жилище, кредитиране, банка, заем, ипотека, бнб

Управителният съвет на БНБ отчете понижение на обема новоотпуснати ипотечни заеми, след като от 1 октомври 2024 г. наложи ограничения пред банките за този вид кредитиране.

В банковата система през четвъртото тримесечие на 2024 г. обемът на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищен недвижим имот, се понижава до 2.16 млрд. лв. спрямо 2.19 млрд. лв. за предходния тримесечен период, съобщиха от централната банка. От там подчертават също така, че този спад контрастира с наблюдаваната през предните три години тенденция именно в последните тримесечия да се регистрират най-големите обеми отпуснати жилищни кредити.

Припомняме, че в опит да охлади кредитната експанзия, БНБ задължи търговките банки да съблюдават няколко критерия при отпускане на ипотечни заеми. Това са изискване размерът на кредита да не е по-висок от 85% от стойността на имота, съотношението между месечните вноски по обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя да не е по-високо от 50% и максималният срок по договора за кредит да не е по-дълъг от 30 години.

Коментарите на експертите при въвеждането на ограниченията бяха, че те няма съществено да повлияят на пазара, защото и преди това масово банките спазваха подобни съотношения. Все пак очакванията са засегнати от новите тавани на кредитиране ще бъдат най-вече хората с ниски доходи, които ще отпаднат като евентуални кредитополучатели заради критерия вноската по обслужване на дълга да не е над 50% от месечния им доход.

Самата БНБ посочва, че въведените изисквания нямат възпиращ за кредитната дейност характер, а "превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система от циклични рискове в средносрочен план".

От анализ на централната банка става ясно, че с най-голям ефект за охлаждане на ипотечния бум е ограничението текущата вноска по обслужване на дълга да не е повече от 50% от месечния доход на кредитополучателя. Ако през третото тримесечие на 2024 г. делът на кредитите със съотношение над 50% е бил 24.6%, то през четвъртото тримесечие е паднал до 3.1%.  Среднопретеглено, т.е. спрямо обема на всички жилищни кредити, понижението на ипотеките с погасителни вноски, които с над 50% от месечния доход, е с 2.3 п. п. през четвъртото тримесечие - от 39.1% до 36.8%.

По отношение на другите два критерия - размера на кредита спрямо стойността на имота и срокът за погасяване - няма някакви промени. През четвъртото тримесечие на 2024 г. банките са отпускали ипотечни заеми, които са средно 74% от стойността на закупените жилища, а срокът за погасяване на ипотеките е средно 25.2 години. Тези данни показват, че намалението на дела на кредитите с месечни вноски над 50% от месечния доход не е съпроводено с увеличение на риск по линия на обезпеченията и срока до падеж на кредитите, заключава БНБ.

В същото време правилата на БНБ допускат до 5% от отпуснатите жилищни заеми да надвишават някой от трите кридитни тавана, въведени от 1 октомври 2024 г.

За четвъртото тримесечие на 2024 г. банките отчитат 421 броя кредита с параметри, надхвърлящи въведените изисквания за кредитните стандарти, което представлява 4.2% от общо 10 140 новоотпуснати кредита, посочва БНБ. Общият им размер възлиза на 118 млн. лв. или 5.4% от брутната стойност (2.19 млрд. лв.) на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилища, за третото тримесечие на 2024 г. 

В края на 2024 г. брутният размер на портфейла от кредити на домакинствата, обезпечени с жилища, достигна до 27.6 млрд. лв., което е  22.9% от всички кредити и 14.3% от общо активи на банковата система.

Кредитното качество на този портфейл продължава да се подобрява, отчита БНБ. През последните три години обемът необслужвани жилищни кредити намалява от 428 млн. лв. в края на 2022 г., на 332 млн. лв. в края на 2023 г. и на 285 млн. лв. в края на 2024 г., а делът на необслужваните кредити в този портфейл се понижава съответно от 2.33%, на 1.51% и на 1.03% в края на 2024 г.