Синя зона за дами, разхождащи се в анцузи

Автор: Румен ЛЕОНИДОВ писател, публицист, общественик

Наскоро в едно интервю писателят Елин Рахнев, носител на тазгодишния театрален приз „Аскеер”, предложи да се въведе синя зона, освен за колите и за онези, които се разкарват из улиците по анцунг. И добави, че някои вече си имат по два чифта – един за вкъщи, а другите като официални дрехи...
В поликлиниката млада майка доведе детенцето си на лекар. Бе опънала задницата на анцунга си, украсен с кантове и ластици. Не, не бе мургава, а чисто бяла като млеко, чиста и проста съвременна българка. Ако, милата, бе се появила в лечебницата по пеньоар, сигурно нямаше така да кръстоса погледите на присъстващите жени, изпълнени със съжалително съчувствие. Щото при спешни случаи, не дай Боже, човек може и по бельо да отърчи до първата болницата, но случаят не бе спешен, а типичен...
Питал съм се какъв тип са тези ползватели на спортния артикул, подходящ и за домашни условия? Бивши мутри? Доскорошни спортисти? Преселници от село? Внуци, които още не са изхлузили потурите на дедите си?
Не съм видял никой от елитните ни спортисти да влезе в аерогарата по анцунг, защото знае, че тези облекла са подходящи за отиване и за връщане от тренировка. Не го знаят обаче онези, които не спортуват, но редовно нахлуват с долнопробното си облекло на публични места.
Дали защото са рожби на неуки родители, с посредствен вкус към красивото, неспособни да различат пошлото?
Все едно – никакви сини зони по уличите няма да помогнат срещу изпълзелите от лошата семейна среда, където нито мама, нито тате са ги научили на друго, освен, от коя страна се лапа лъжицата и как се връзват връзките на гуменките.
И възпитаните лица, които вече са малцинство у нас, и чалга мнозинството, имат равни граждански права. Но с тях се съобразяват само първите. Останалите разхождат официалните си анцузи.