Макар извън преговорите за мир в Украйна, ЕС държи таен коз

Ако Русия иска да си върне парите, тогава трябва да даде нещо в замяна на, коментират в Брюксел

Ключови думи: доналд тръмп, украйна, европейски съюз, таен коз, конфискувани средства, русия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се държи така, сякаш той държи всички козове в мирните преговори в Украйна. Но Брюксел има тайно оръжие от 200 милиарда евро в ръкава си, пише Politico .

След като бяха оставени извън преговорите между САЩ и Русия на 18 февруари, европейските правителства можеха да прибегнат до "ядрения вариант" – тоест конфискуване на суверенните активи на Русия, които бяха замразени, след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна преди три години, предава БТА.

За щастие на блока, по-лъвският пай от тези средства, които са около 200 милиарда евро, се държат от базираната в Брюксел финансова институция Euroclear и генерират лихви. От друга страна, САЩ притежават само 5 милиарда долара.

Конфискуването или изземването на тези активи би било драстичен вариант, но такъв, който почти сигурно би гарантирал на Европа по-голямо място на масата за преговори, след като беше изключена от САЩ и Кремъл по време на неотдавнашните преговори в Рияд, Саудитска Арабия.

Но докато финансовите министри и управителите на централните банки се събират в Южна Африка тази седмица за Г-20, правителствата на ЕС остават разделени по въпроса дали отключването на тези фондове ще докаже на Тръмп, че Брюксел все още има влияние и мускули, или ще се обърне срещу него.

Разменна монета

На фона на надвисналата заплаха от оттеглянето на САЩ от Украйна, руските ястреби твърдят, че размразяването на парите и предаването им на Киев би позволило на разкъсаната от война страна да спечели надмощие на бойното поле и да устои на исканията на Тръмп за прекратяване на войната.

"[Със замразените руски активи] можем да заменим подкрепата на САЩ, ако САЩ все пак решат да спрат да подкрепят Украйна", каза естонският външен министър Маргус Цахкна в понеделник.

"Замразихме руски активи на стойност 300 милиарда евро в Европа и трябва да ги използваме", заяви Цахна пред журналисти в Брюксел, заедно със своите колеги от Дания, Швеция, Литва и Латвия.

Въпреки че точната сума на руските активи, замразени в Европа, не е ясна, общоприето е, че числото е по-близо до 200 милиарда евро, отколкото до 300 милиарда евро, коментира Politico.

Балтийските и скандинавските страни, съседи на Русия, смятат, че парите трябва да бъдат дадени на Украйна незабавно. Тази позиция се подкрепя от Полша, Чехия, както и от първия дипломат на ЕС - бившия естонски премиер Кая Калас.

"Не приемам аргумента, че това е правно проблематично... имаме нужда от политическа [воля], за да го направим", каза литовският външен министър Кестутис Будрис в интервю за Politico, добавяйки, че всички скептични столици "трябва да представят по-силни аргументи защо не го правим".

Но в лагера на противниците на тази идея в Европа са всички големи "играчи" - Франция, Германия, Италия, Испания и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Те се опасяват, че с конфискуването на средствата ЕС ще изплаши международните инвеститори и ще се откаже от най-голямото си предимство в мирните преговори.

"Ако трябваше да размразите [активите] и да ги дадете на [Украйна], вече ги нямате и вече не можете да ги използвате като разменна монета", сподели пред медията дипломат от ЕС, който, подобно на други цитирани в тази статия, пожела да остане анонимен, за да обсъжда чувствителни теми.

По време на среща с Доналд Тръмп в Овалния кабинет в понеделник френският президент Еманюел Макрон настоя, че западните съюзници могат законно да използват приходите от активите по време на войната, но уточни, че би било незаконно конфискуването на резервите.

Въпреки това той отбеляза, че замразяването им предоставя важен лост: "Това е част от преговорите за края на войната", подчерта френският президент.

Самата Калас призна, че шансовете за изземване на руските средства в близко бъдеще са минимални: "Трябва да имаме подкрепата на всички за това. Засега я нямаме", каза тя по време на пресконференция в началото на седмицата.

Замразените активи като лостов механизъм

Лагерът на "Не" твърди, че размразяването на фондовете сега би подкопало влиянието на ЕС в мирните преговори с Русия.

След срещата си с руския външен министър Сергей Лавров в Рияд миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио предположи, че ЕС ще трябва да участва в мирните преговори "в някакъв момент" поради санкциите, които наложи на Русия.

Европейските страни признават, че замразените руски активи за милиарди евро им дават допълнително влияние върху Кремъл.

"Ако те [Русия] определено искат да си върнат парите, тогава трябва да дадат нещо в замяна на това", каза дипломатът от ЕС, цитиран по-горе.