Надежда за Наташа от Украйна и децата й, които бяха приютени в църква в Несебър, още са в Слънчев бряг

Боли ме от това, което се случва в Украйна, но трябва да се върви напред и да мислим за бъдещето на децата си, споделя Наташа Мартинюк

Ключови думи: бежанци Украйна, война Украйна, Слънчев бряг, църква Несебър, Наташа Мартинюк

Наташа Мартинюк от Украйна и децата й, които преди близо три години бяха приютени в църквата в Несебър, вярват, че страната им ще запази своята територия и че ще могат да се върнат към предишния си живот. 

„Много обичам страната си. Боли ме от това, което се случва там, но трябва да се върви напред и да мислим за бъдещето на децата си. Виждам колко са спокойни тук и колко им е приятно, че са в България“, сподели тя пред бТВ. 

В първите дни на войната божията обител в Несебър отвори врати за 15 жени и деца, припомня пък кореспондентът Лора Стаматис. 

„Много ме беше страх за живота на децата ми“, казва Наташа. 

„Какво взехме със себе си ли? Половината си живот събрахме в куфар и тръгнахме“, добавя Татяна, преди да се върне в Украйна.

Наташа обаче остана тук с трите си деца. В очите й няма страх, а щастие от спечелените медали. 

Сега живеят в стая в Слънчев бряг, заедно с други бежанци. Не плащат наем, но не получават помощи. За да издържа семейството си, младата жена работи. 

„Аз все още вярвам, че Украйна ще бъде цяла и там ще има мир. Ще се върнем към предишния си живот“, добавя тя. 

„Това е нов живот. Спокойно летят самолети и не падат ракети. Всички искаме тази война най-накрая да свърши“, каза пък Дария Котанко.

„Искам всички да живеят заедно и никой да не умира“, добавя тя. 

Семейството на Наташа благодари всеки ден за възможността да живеят спокойно.