Предлагат да се замрази увеличението на заплатите

Ключови думи: заплата, увеличение, пенсия

В условията на прекомерен дефицит и необходимост от стабилност на публичните финанси, увеличенията на заплатите в публичния сектор са меко казано необосновани. Разходите за заплати са сред най-нееластичните и веднъж увеличени, трудно могат да бъдат намалени. Вместо да се повишават, тези разходи можеха да бъдат отложени, коригирани или дори отменени.

Това се казва в становище на Асоциация на индустриалния капитал по Бюджет 2025, който днес ще бъде обсъден на заседание на Националния свет за тристранно сътрудничество.

„Пагубно е да се обвързва размерът на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, тъй като този автоматизъм ще влошава състоянието на бюджета все повече в следващите години. Недопустимо е изливане на средства в нереформирани и относително префинансирани системи, без оглед на постигане на определени цели като качество на предоставяните услуги. Увеличаване на възнагражденията следва да е съпроводено с намаляване на общите разходи чрез съкращаване на числеността на персонала в бюджетната сфера, вкл. чрез поетапно освобождаване на работещите пенсионери в сектор “Отбрана и сигурност”, където разходите за персонал надвишават ТРИ пъти средните разходи за нает в реалния сектор“, пише още в становището на АИКБ.

Според работодателите  считано от 1 януари 2027 г., ще се увеличи осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт и от 1 януари 2028 г. ще се увеличи с 2 процентни пункта, което е неприемливо. Отново сметката за неразумната фискална политика на управляващите политици ще бъде платена от българските работници от реалния сектор.

Прогнозираното общо ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 40,0 – 41,9% от БВП. Подобно увеличение се наблюдава и при разходите, които се очаква да са в диапазона 44,9 - 42,4% от БВП. Увеличението на минималната работна заплата от 933 лв. на 1 077 лв. от 1 януари 2025 г. – ефект в разходите - увеличение 283,3 млн. лв. Груба грешка при прилагане на съответната директива и закон, довела до 67% съотношение на основна минимална към основна средна заплата, при търсен резултат до 50%.

Прогнозираното увеличение на разходите за социални трансфери от 14,2% през 2025 г. се дължи предимно на нарастването на разходите за пенсии, които ще нараснат с 2 501,1 млн. лв. спрямо бюджета за 2024 г. 

Предвидените допълнителни средства за осъвременяване на пенсиите с 8.6 % от 1 юли 2025 г. са в размер на  1 034,6 млн. лв.
Увеличените социални разходи поставят под натиск бюджета, като същевременно поставят въпрос за устойчивостта на социалната защита.

Очакванията са за повишение на компенсациите на един нает с 9,1% през 2025 г., което ще бъде повлияно от увеличението на минималната работна заплата с 15% и ръста на заплатите в определени бюджетни сектори с до 75%. Това може да постави допълнителен натиск върху публичните финанси и върху инфлацията, тъй като увеличението на производителността не съответства на ръста на компенсациите на наетите.

Като негативи в Бюджета на ДОО от АИКБ определят увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност от 1 юли 2025 г. с 8,6%.

Ръст на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност, както и на разходите на държавното обществено осигуряване. С ПМС № 13 за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 10 от 31.01.2023 г.) е променена Методиката за определяне на трайно намалената работоспособност. Преди промяната на Методиката основното правило при определяне на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане при множество увреждания е да се вземе най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а останалите проценти, които съответстват на съпътстващите увреждания, да не се вземат предвид. След промяната на методиката общият процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. 

Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2025 г. се предвижда да достигне 975.18 лв. Номиналното нарастване е 10.4 на сто при среден размер от 883,14 лв. в ЗБДОО за 2024 г. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7.8 на сто през 2025 г., при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 2,4 на сто за 2025 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2025 г. се очаква да бъде 53,6 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69 на сто.

Всичко това изпреварва с много развитието на икономиката, съответното равнище на доходите от труд в икономиката и възможностите на бюджета.

Разходът за пенсии през 2025 г. се очаква да бъде около 11,2 % от прогнозния БВП за същата година, което е рекордно ниво. Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от 3-тия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО.