НПО-тата на неолибералите подеха нов поход срещу християнството у нас

Промяната на учебните програми предвижда няколко важни дебата, освен заплатите на учителите

Ключови думи: християнство, религия, образование, красимир вълчев, нпо

Още с встъпването си в длъжност новият министър на образованието Красимир Вълчев заяви, че един от приоритетите му е да промени учебните програми, защото не работят по най-добрия начин – неоспорим факт. Съдейки и по плачевните разултати в различни международни оценявания, все по-неграмотните подрастващи и липсата на каквато и да е заинтересованост на младите към образованието, и то от години, е необходима коренна промяна на начина на преподаване, на начина на поднасяне на информацията в учебниците, на начините да се предизвика любознателност сред учениците.

Преди няколко дни (бел.авт. – в петък) се състоя и Отраслов съвет в Министерството на образованието и науката (МОН), на който бяха обсъдени и средствата за образование за 2025 г. Извън евентуалното увеличение на учителските заплати, стана ясно, че министър Вълчев е изложил плановете си пред Съвета, а синдикат "Образование" е подкрепил концепцията за промяна на учебните програми, като се предвижда да се проведат няколко дебата: за възпитанието и ценностната система в училище; в подкрепа на задължителен предмет "Религия", за финансирането на системата и заплатата на учителите; за промяна на учебните програми; за анализ на основното образование след седми или осми клас.

Предметът „Религия“ в училище и яростната съпротива на НПО-тата

Именно един от посочените приоритети - задължителен предмет "Религия“, през последните дни, активизира НПО-тата, както активисти и някои партии, към които са въпросните. По стара родна традиция, бързо, бързо се появи и петиция (о, трогателно!), чийто автор е активистка на неправителствената организация „Български хелзинкски комитет“, които основни активности са насочени в защита на правата на ЛГБТИ, маргинализирани етноси и прочее подобни групи.

Тази борба – на НПО-тата и на прогресивните люде (както често сами себе си се определят) срещу изучаването на религията в училище, не е нова. Повече от две десетилетия се води. През 2003 г. предметът влиза в учебния план като СИП и ЗИП, но много от учителите буквално биват възпрепятствани от някои директори и други учители да провеждат часовете, като или не уведомяват родителите, че вече има и такава опция за децата им, или съвсем нарочно, именно в тези дни и часове, измислят различни училищни инициативи, само и само децата да не могат да влязат в часовете по „Религия“.

Аргументите „против“, общо взето са: подобно обучение би разделяло децата, като видите ли, така християнството (ах, каква драма) щяло да е доминиращо – е, каква да е доминиращата религия в европейска държава, в чиято Конституция е записано, че „традиционна религия в страната е източноправославното християнство“. Вероятно в Катар (например) нямат подобни притеснения, че ислямът е доминиращ и останалите малцинства (а там има такива – християни, будисти, хиндуисти, и то 1/3) трябва да се съобразяват с това. Но у нас видни НПО-та и техните самоотвержени активисти, от години борят християнството, в частност православието и БПЦ, невероятно загрижени за правата на другите религиозни общности или атеистите.

Следващ аргумент против: „Изучаването на една конкретна религия, било тя и традиционната за България, не е особено честно. В областта на вероизповеданията, както и почти навсякъде другаде конкуренцията може само да е от полза. Ако учениците изучават православната религия в училище, тя получава нечестно предимство пред останалите“. Как ви звучи – сякаш не говорим за ценности, за морал, за вяра, а за чушки и домати – конкуренция трябвало. Получавала нечестно предимство религията, е мисъл, достойна за разсъжденията на някое дете, макар че те не са чак толкова скопени мисловно, колкото авторът (отново НПО активист) на този бисер.

Друг аргумент против е че подобно обучение: „накърнява фундаментални права“. Това умопомрачително съждение е точен цитат от... петицията, пусната от активистката на БХК, която активно се изявява и в най-голямата фейсбук група, касаеща българското образование и проблемите в него. Администратор на въпросната група пък е бивша сътрудничка на депутата от ДБ Елисавета Белобрадова, като я съветваше именно по въпросите, свързани с образованието. За въпросната дама (не за депутатката) имаше данни – според публикуваните в сайта на Народното събрание (2022 г.) че е със средно образование и няма необходимите компетенции в сферата. Та, в нейната група, дамата от БХК бори религията постоянно, ежедневно, като последната й инициатива е вече споменатата петиция, в която се съдържат откровено инсинуативни и неверни твърдения. Нещо повече, има омразна реторика, насочена срещу Църквата ни:

„...дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания.

Както и: -"Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло." Разбирайте – религията е опасна (може, но не християнството) остаряла и ненужна.

Защо изучаването на предмета „Религия“ би било ползотворно за децата ни.

Въпреки че непрекъснато (като аргумент „против“) се говори за това, че в чл. 13 от Конституцията на България е записано, че: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”, а не задължителна, всъщност рамката е дадена още във върховния закон.

Нещо изключително важно, е че ние все пак сме европейци и нашата европейска цивилизация е базирана на християнството и именно неговите ценности са в основата на европейските ценности. Основна християнска ценност е любовта, друга – прошката, а идеята на подобно задължително обучение не е да индоктринира (в какво всъщност – в добродетели ли, ако да - това е лошо ли?), а децата ще са възпитават в нравствени добродетели. Това няма да направи образованието ни религиозно, нека успокоим разните НПО-та и противници на идеята.

Интересно е обаче, че същите не са никак притеснени, че децата ни, за съжаление, и то крайно необратимо, са индоктринирани от чалгата, от социалните мрежи, от свободния достъп до вредни и опасни субстанции. Те са превърнати в едни консуматори, които трудно вече различават правилно от неправилно, добро от зло, филм от реалност... Да, разбира се, първите седем години са най-важни, но когато семейството не се справя, на помощ идва Църквата, идва духовният водач. Именно Църквата има потенциал да възпрепятства или намали негативните тенденции сред младите.

Някои ще кажат – има неделни училища, водете си децата там. И ще са прави и няма да са прави. Да, има, но колко родители въобще знаят какво се преподава там, как може всичко, казано там да им е от помощ във възпитанието, а духовните лица да са техен съюзник в обучението на децата им. Единици са.

Ако обаче предметът „Религия“ стане задължителен, постепенно – колкото по- отрано, толкова по-добре, подрастващите ще бъдат научени, подтиквани да различават редното от нередното, да са по-добри, да са по-одухотворени.

А училището освен да обучава, може и трябва да възпитава, защото правилното обучение възпитава и в морал, в отговорност, в етика. Предметът "Религия" единствено би бил от полза – както на учителите, така и на родителите.

Непрекъснато се говори за толерантност – нека ви съобщя една новина – по- толерантна религия от християнството няма! И не е необходимо разни активисти да пишат добре подплатени финансово стратегии, проекти или по темата, достатъчно е още от първите години в училище децата да бъдат запознати с добродетелите, произтичащи и от религията ни.

Платени активисти или просто войнстващи атеисти?

Само глупав човек наистина може да повярва, че щом се предлага изучаване на религия образованието ни ще пострада и вече няма да е светско. Как пък същите, които сега врещят, че са „против“, не скочиха срещу хилядите казина, които извират зад всеки ъгъл, как не скочиха срещу безумните и преливащи от ефира предавания, които водят до поголовно затъпяване на нацията. Е, ще кажат някои, това са частни терени, частни медии, тяхно право е да строят и излъчват каквото преценят. И да, и не, но дори да го приемем за вярно, право на държавата пък е да се грижи за подрастващите, за тяхното ограмотяване, за това да им предложи алтернативи.

Скорошен случай доказва, че не говорим за атеизъм – което е право на всеки, говорим за войнстващ неолиберализъм, който действа срещу устоите на държавността, действа срещу хората, сред децата. В софийския квартал „Младост“ живущи отдавна искат да се одобри промяна на устройствен план на малък терен за изграждане на черква (в комплекса вече има един, но той е недостатъчен за 200 000 живущи и е почти винаги препълнен).

Това са две снимки, правени на Възкресение Христово, когато всяка година затварят и улицата пред храма, защото прииждащите са стотици – и през деня, и вечерта.

И какво се случи – в Столичния общински съвет, на дебатите по обсъждането, групата на ПП-ДБ-Спаси София се обяви „против“, а един от общинските им съветници си позволи да заяви, че „Православието не е официална религия в България. Не целим най-доброто за православното християнство, а за София.“ Как този храм би попречил на София, на „Младост“, на хората там, не става ясно. Става ясно обаче че това е най-големият проблем за въпросните – вярата, християнството, храмовете.

Няма никакво съмнение, че подобно поведение – както на всички скачащи агресивно срещу евентуалното въвеждане като задължителен час „Религия“ в училищата, така и на строежа на нови храмове, е поведение на антихристи, на сляпо следващи неолибералната патология, на платени апологети на все още властващия у нас наратив – срещу националното, срещу традиционното, срещу християнството.

Още от автора: 

Кой вече ще ни дава париии, на умряло вият грантоядите от новата съпротива

НПО = Big бизнес? Истината за грантовете и реалната дейност на неправителствените организации

Промяна, друг път. Правова държава, ама на куково лято!