НПО = Big бизнес? Истината за грантовете и реалната дейност на неправителствените организации

Дали границата между обществената и политическата дейност е заличена?

Ключови думи: Доналд Тръмп, федерално финансиране, НПО, Америка за България, неолиберализъм, ЛГБТИ, неправителствени организации, политическо влияние, Европейски съюз, Зелената сделка, идеологии, медии, финансиране от САЩ

Сред най-показателните първи укази, които новият американски президент Доналд Тръмп подписа, безспорно са:

• Федералното правителство вече ще признава само двата биологични пола;
• Забрана на федералното финансиране за интервенции за смяна на пола;
• Прекратяване на всички федерални програми за разнообразие, приравняване и включване. Точката включва LGBT и програми със сходна насоченост.

И едва минали няколко дни от подписването на този указ, камбаната удари и у нас, като стана ясно, че нормативният акт, който е изпратен до всички дипломатически служби, е вследствие на заповедта на президента Тръмп от понеделник, с която се спира изплащането на чуждестранна помощ в рамките на 90 дни (за момента). Публикуван е и списък с всички спрени грантове, а сред НПО-тата се мъдрят и родните: ЛГБТИ организация "Действие" и фондация ГЛАС, които са сред организаторите на гей парада у нас.

По-важното е, че се спират не само парите, които идват от американския бюджет, и не само за прайда, а се прекратява и финансирането на мероприятия, противоречащи на политиката на президента и неговата администрация, ако отпускащата ги организация ползва бюджетни американски пари или в ръководството ѝ има лица от администрацията на САЩ.

Една такава организация, подвизаваща се тук, е „Америка за България“, която през годините, които действа у нас (15), е отпуснала средства (тоест, те са предоставени от американския бюджет) на стойност над 250 млн. долара. Според описанието на сайта им, те са за „партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната“.

Всъщност, зад това толкова благородно на пръв поглед изречение, щедро се спонсорират определени медии („Капитал“), журналисти (преобладаващи са тези от самообявилата се за представляваща интересите на българските журналисти – (АЕЖ), дори политици и партии (ПП и ДБ), които пропагандират неолибералната гледна точка, доскоро налагана и от управлението на демократите в лицето на Джо Байдън.

Това финансиране никога не е било тайна и не става въпрос за конспирация – съвсем явно, зад кухи фрази като „демократични ценности“, през годините се подкрепяха и различни ЛГБТИ НПО-та, които пропагандираха „разнообразие, толерантност и прогресивност“.

Сред други щедро финансирани организации през годините са били и все още са: Фондация „Антикорупционен фонд“ (с над 1 млн. само през последните няколко години), като същата имаше водеща роля при изготвянето на доклади за Държавния департамент на САЩ, касаещи върховенство на правото в страната ни; „Институт за развитие на публичната среда“ – там водещо лице дълго време беше Антоанета Цонева (ДБ), а дейността на организацията касае т.нар. „мониторинг на изборния процес“, също и лобиране за прокарването на различни политики – например машинното гласуване; да не пропуснем и „Икономедиа“ на Иво Прокопиев, издателят на „Капитал“ и „Дневник“; фондация „Дарик“ на Дарик радио за излъчване на предаване „Критично за медиите“, като авторът на предаването Мария Черешева е известна именно с неолибералните си възгледи. Освен това е и сред основателите на вече споменатото АЕЖ, също щедро финансирана от „Америка за България“ (а предишната водеща Пролет Велкова, в ефира на радиото, в едно от предаванията жалеше... педофилите и техните права!). Mediapool – само за две години, получават над 1 млн. лева. Какви са позициите на изданието, отлично знаят всички.

И още десетки други медии, журналисти и анализатори са спонсорирани от „Америка за България“, разбирайте – от американския данъкоплатец, който идея си е нямал къде отиват част от неговите данъци. По-конкретно – т.нар. „помощ за международно развитие“, от чиято са се възползвали и редица родни НПО-та, възлиза на около 60 милиарда долара само за 2023 г., което представлява приблизително 1% от бюджета на САЩ.

НПО = big biznes

Неправителствените организации от много години вече не са едни скромни сдружения, в които шепа честни хорица късат буквално от хляба си, за да нахранят някое бедно дете или да построят със собствени ръце дом за семейство, останало без подслон.

Покрай НПО-тата отдавна мирише, вони даже, на милиони, предоставени от този или онзи филантроп с крайно прогресивни възгледи – често дори от правителства, които по този начин си осигуряват пропагандиране на идеологии по целия свят. И макар да се касае за милиарди, парите все не достигат до истински нуждаещите се, винаги липсва още нещо. Някой милион, даже милиард...

Не по-малко фрапантното, дори подсъдно е, че и у нас, и по света някои от въпросните организации са свързани и с политиката, и с управляващите, като в 99.99% се касае за прокарване на неолибералната идеология (пиша 99.99, макар да не се сещам и за едно-едничко НПО, което да агитира за консервативни идеи и което да е финансирано с милиони на държавно ниво).

Видя се и по списъка, публикуван от американското правителство, че са спрени солидни грантове, все на организации, чиято реална дейност е прокарване на различни неолиберални политики, включително ранно сексуално (и разнообразно?!) образование, толерантност в мултикултурна среда и подобни.

Въобще, говорим ли за НПО-та, отдавна асоциацията е с нещо задкулисно, нечистоплътно, нещо вредно, още повече, когато организации, които уж трябва да се грижат за истински нуждаещите се, изведнъж се оказват промотиращи опасни идеологии или активен участник в обществено-политическия живот – било чрез лобиране за прокарване на определени закони, било чрез свързани с тях политици и партии.

Че говорим за идеология, а не за демокрация, става ясно и от изявлението, направено от новия държавен секретар на САЩ Марко Рубио, който малко след полагането на клетва заяви, че администрацията на Байдън погрешно е поставила „идеологията си над здравия разум“.

Как иначе да си обясним, че през последните години Държавният департамент на САЩ е финансирал ЛГБТИ „прайдове“ в различни държави, а макар сред обявените цели да фигурират и: „подпомагане на постигането на задачите на външната политика на САЩ“, „насърчаване на националните интереси чрез информиране и влияние върху чуждестранните публики“ и „насърчаване включването и приемането на LBGTIQ+ общността“, говорим само и единствено за пагубна идеология.

Поради тази причина Тръмп веднага въведе и „Политиката на едно знаме“, забранявайки на американските дипломатически мисии в страната и в чужбина да издигат каквото и да е друго знаме, освен това на Съединените щати, включително и такива, свързани с леви движения, LGBT флага и този на движението Black Lives Matter, които се вееха над правителствени сгради на САЩ по време на управлението на демократите, в частност – на Джо Байдън.

А Европа кога?

За разлика от САЩ, която с избирането на Доналд Тръмп направи една огромна крачка в посока връщане на нормалността на всяко ниво, в Европа все още ни управляват индоктринирани в неолибералната идеология бюрократи и кукловоди.

Преди броени дни стана ясно, че Еврокомисията е сключвала споразумения с НПО-та, задължаващи ги да лобират в полза на Зелената сделка пред европейските депутати и други отдели на Еврокомисията. Това се разбра по време на публичен дебат на пленарната сесия на Парламента в Страсбург в сряда.

Колко милиони се дават на правителствата и отново на разни неправителствени организации за различни програми, борещи „неравенството“ и „хомофобията“, е излишно да коментираме. Пари от нашите данъци! А през това време ние събираме капачки или изпращаме смс-и, за да помогнем на наистина нуждаещи се хора, често деца, защото за тях парите никога не достигат, за тях няма и кое НПО да се загрижи, нито погрижи.