Дори в Меден рудник няма такъв кич: Ферари забранява пребоядисване на колите си (СНИМКИ)

Ключови думи: ферари, кич, пребоядисване, забрана, луксозни коли

Ferrari обеща да се бори със супербогатите купувачи, изискващи лъскави персонализации на техните спортни автомобили. Италианският производител на луксозни автомобили изготвя планове, за да попречи на шофьорите да избират крещящи цветови схеми или блестящи дизайни на фона на опасенията, че те вредят на марката.

Влиятелните личности, знаменитости и свръхбогати купувачи поръчват уникални украски за своите коли, които понякога включват емотикони и графити.

Но защо Ferrari сега се противопоставя на това?

Оказва се, че процентът на коли, боядисани в характерното за компанията червено - rosso corsa - е спаднал до около 40%. Това е огромен спад, като се има предвид, че почти 100% от всички поръчки преди десетилетия са били в червено.

Главният изпълнителен директор на Ferrari Бенедето Виня каза според The ​​Telegraph:

„Мислихме вътрешно може би да дефинираме предварително (цветовите) комбинации. Трябва да обърнем внимание, защото трябва да защитаваме ценностите и идентичността на марката. Има някои комбинации, които не се харесват от втория потенциален купувач", обясни главният изпълнителен директор на Ferrari Бенедето Виня пред The ​​Telegraph.

Той използва аналогията с опит да продаде футболна фланелка с името на някой друг на гърба.

Освен това разпоредбите не трябва да губят влияние, след като колите напуснат завода. Затова Ferrari обмисля да постави в черен списък купувачите, които правят персонализации след покупката си.

През 2014 г. Ferrari стигна толкова далеч, че издаде заповед за забрана на продажбите на диджея Джоел Цимерман, познат като "Дедмаус", след като той украси своето Ferrari 458 Italia с меме котката Nyan Cat, летяща през космоса.

Италианецът Енцо Ферари основава автомобилната компания на свое име през 1947 г., но фирмата може да проследи корените си до 1929 г., когато той формира състезателния отбор Scuderia Ferrari.

Енцо е вдъхновен да стане състезател на 10-годишна възраст, когато баща му го завежда на първото му състезание извън Болоня – другите му възможни кариери пред него са спортна журналистика и... оперно пеене.

През 1919 г. Енцо се мести в Милано, за да работи като тест пилот за Costruzioni Meccaniche Nazionali и през същата година прави своя дебют като пилот на състезателни автомобили. Настъпването на Втората световна война обаче слага пауза в състезанията за Енцо. На 42 той е бил твърде стар, за да бъде призован в армията, и вместо това произвеждал шлифовъчни машини и металорежещи машини в автомобилната фабрика, която бе създал в Модена, включително и по време на германска окупация.

След края на войната Енцо разширява автомобилната си фабрика и събира стари приятели, за да създадат своя собствена автомобилна компания, Ferrari, с планове да направи 1500cc двигател, който по това време е новото бойно поле в състезанията. Прототипът на Ferrari 125, първата кола, носеща неговото име, е тестван в края на 1947 г. след две мъчителни години на разработка.

През същата година печели Голямата награда на Рим, първата победа на Енцо с Ferrari, последвана от прочутото 1000 mile mille miglia в Италия през следващата година и 24-часовото състезание на Льо Ман през 1949 г. До сезона на Голямата награда през 1951 г. Tipo 375 Ferrari на Ferrari избухна до първата победа на компанията в Световния шампионат, което накара Енцо да „плаче от радост“.

Ferrari печелеше и друга надпревара - да продава коли по света.

Компанията е произвела 70 000 коли, които са закупени от богати и известни, включително Ага Хан, шахът на Иран и семействата Дълес и Дюпон.

До 1961 г. Ferrari започва да постига успеха, за който Енцо жадува, благодарение на своя автомобил Tipo 156 Grand Prix, машина със задно разположен двигател, нещо, на което той дълго се е съпротивлявал, въпреки че други са постигнали успех с такива автомобили.

Това бе „постоянен триумф“ за Ferrari, но сезонът завърши с трагедия на Гран При на Италия, определена като „Най-мрачният ден“ на Формула 1. Тогава германският пилот Волфганг фон Трипс загина, когато се блъсна в ограда и уби 15 зрители, а след инцидента Енцо остана извън светлината на прожекторите. Но действителност той „малко се интересуваше, ако изобщо се е интересувал“ за смъртта на фон Трипс, пише Йейтс.

Скоро след като Фон Трипс е погребан, Енцо отбелязва на свещеник, когото познавал: „Мисля, че свърших добра работа, като симулирах тъгата си“.

По това време Ferrari има 500 служители. Всеки, който е бил твърде успешен и смятан за заплаха, е бил гонен от фабриката. Само Енцо можел да се радва на светлината на прожекторите.