България се нуждае от технологичен и индустриален рестарт

Ключови думи: България, индустриален рестарт, технологично развитие, редки метали, добив на редки метали, реиндустриализация, икономика, въглища, редкоземни елементи, стратегически ресурси, европейска индустриална политика

- Г-н Ковачки, ваша публикация в социалните медии, която стана много коментирана, изразихте положително отношение към т.нар нов курс на Тръмп. Кое ви впечатли в неговите решения, г-н Ковачки?

- Встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп и последвалата лавина от негови светкавични решения наистина е събитие от глобален мащаб. Не съм в позиция да коментирам всички аспекти на политиката му, но желанието му в икономиката да се завърне чувството на здрав разум е впечатляващо. Впечатляващ е и стремежът му САЩ да остане индустриален и технологичен лидер в света.

- Изразихте мнение, че България също се нуждае от реиндустриализация, ще се обосновете ли?

- Една икономика, която иска да бъде устойчиваи успешна, не може да се крепи единствено на сферата на услугите. У нас в този сектор се създава почти 70% от БВП, в индустрията под 30 %, а остатъкът е за селското стопанство. Това да сме „страна на услугите" може да звучи привлекателно, но ни води в задънена улица.

Превръща ни в страна способна да създава единствено обслужващ персонал. Кои държавив  са важни и определят глобалния дневен ред - тези, които развиват могъщи индустрии, нови технологии, или тези, които са известни само с това, че предлагат единствено стаи за гости и мешана скара? Мисля, че отговорът е известен.

- Не е ли България твърде малка, за да има такива амбиции?

- България въобще не е малка страна. България е класическа средноевропейска страна. Тази мантра, че сме малки, просто не отговаря на обективната истина. Нещо повече, въпреки демографската криза България и като брой на жителите е една средна европейска страна. Държава, разположена на изключително стратегическо място, и част от огромен политически и икономически гигант като Европейския съюз. Не бива да се подценяваме.

- Казвате, че Европа трябва да промени част от своите политики, иначе е обречена да се превърне в периферия?

- Европа е гигант, който трябва да се събуди и по-скоро да излезе от технологичната летаргия. В противен случай съществува опасност да се превърне в периферия, а ние в периферия на периферията. Това, че торбичките ни в големите супермаркети са биоразградими е хубаво, но това действие със сигурност няма да превърне ЕС в технологичен лидер.

Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво правят САЩ и Китай. В този смисъл българската икономика също се нуждае не само от реиндустриализация, но и от идеен и технологичен рестарт.

- Какво имате предвид?

- Страната ни има големи богатства, които просто не използва. Един от най-ценните ресурси на света са редките метали. Те са в основата на технологичния напредък. Нали виждате за 30-40 години какво постигна Китай в тази посока? Страната „държи ключа" към много от най-редките метали и диктува правилата в целия свят с решенията и политиките си по по повод износа им. Считам, че България също би имала значителен стратегически потенциал в тази област.

- Като находища ли?

- Не. Нямам предвид големите находища от волфрам и манган, а това, че изключително ценни редки метали могат да се извличат и от ресурс като въглищата. Нещо повече. Редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и дори във въглищната пепел в сгуроотвалите.

Оказва се, че въглища, които някои определяха като ресурс на миналото, може да са всъщност суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или химера. България има три големи въгледобивни региона, които могат да се превърнат в ключови центрове за добив на редки метали и дори за развитието на научна и развойна дейност на високо ниво.

- Какво трябва да се направи, за да се извличат подобни редки метали у нас?

- В САЩ, които са наш важен стратегически партньор, има немалко компании, които отдавна разработват технологии за извличане на редки метали от въглищата и от остатъчните продукти, получавани при тяхната експлоатация. Нуждаем се от държавна политика и стратегия в тази област.

Изпълнителната власт може да покани подобни компании и да им предостави условия да извършат своята проучвателна дейност и да създадат основите на този практически нов отрасъл на територията на нашата страна.

Развитието в областта на добива и търговията с редки метали може да постави България на изключително важно място и в световната икономика и геополитика. Да се развие и подкрепи подобна важна сфера е проява на държавнически и икономически здрав разум.

- А как гледа на този отрасъл Европейският съюз?

- Развитието в сферата на добива на редки метали се насърчава чрез европейските политики. Европейската комисия е изработила списък от 20 критична материала – предимно метали, които са стратегически важни суровини, а се внасят единствено от трети страни. Такъв, например, еантимонът, който през последната година доби изключителна популярност, след като Китай значително ограничи износа му към останалия свят чрез административни мерки.

- Може ли да разкажете повече за източниците на редки метали и как се случва добивът?

- Големи количества редкоземни и радиоактивни елементи се намират в разтворено състояние във водата включително и в световния океан. Изследванията показват, че редкоземниелементи се отлагат на повърхности, през които през годините на съществуването на планетата Земя са преминавали големи количества вода. Това са порести повърхности, които изпълняват ролята на филтър.

Лигнитните въглища имат подобна пореста структура, голямо съдържание на вода в тяхната структура и се намират на повърхността на Земята. Много от тези стратегически елементи са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. Възможният добив на редкоземни елементи се извършва чрез съвременни методи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също така и от пепелта, получена в резултат на изгаряне на въглищата.

Методите са индивидуални за всеки химически елемент и за всяка суровина в зависимост от структурата и. Интересен факт е, че водещите компании в развитието на тази област са именно американски.

Източник: 24 часа