За Бога, братя, не плащайте здравни осигуровки!

Автор: Илонка ИВАНОВА


Еретично звучи, нали? Някак противоправителствено, някак нереформаторски и даже, като прът в колелата на родното здравеопазване, но пак казвам – не плащайте. Защото който не се е разболял, той не се е опарил от измамната сигурност, че е осигурен.

Ето ви и една история за размисъл. За жалост нито съм първата, нито последната, минала през месомелачката „осигурен“. След 12 години чинно плащане всеки месец, все пак се наложи да опра до системата. Причината? Треска. Неистов студ, който не знаех откъде идва и защо ме е хванал. Не помагаха нито пет чифта чорапи, нито всички одеала, скупчени върху мен. Допитах се – телефонно – до джипито, а то откри Америка с думите – настинала си. Три дни траках зъби и о, чудо! Жега! Ама такава, че имам чувството, че ще се възнеса. Възнесох се до джипито, дадох 2,70 потребителска такса /без касова бележка/, то благоволи да ми надникне в гърлото и да каже – фарингит. Сдобих се с рецепта за прахчета „Тамифлу“ и се прибрах. През нощта – изненада. Температура 39,7. На другия ден, полузашеметена, пак отидох да дам 2,70 на джипито, което се замисли, удари ми една слушалка отляво /точно една/, после една отдясно, каза, че нямам хрипове и халтаво написа рецепта за антибиотик. Попитах какво ще лекуваме с него – отговор – атипичен грип. Нямах сили да протестирам, че грип с антибиотик не се лекува, купих си го, но уви. Вечерта термометърът плъзна към 40 градуса...

Добре, че имах бутилка оцет...

И след като беше минала седмица от втрисане и температури, се сетих, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Понеже имах някаква отправна точка, или насока – фарингит, отидох да занеса 25 лева на частен лекар уши, нос, гърло. Човекът съвестно ми бръкна и в ушите, но не откри причина за такава температура. Посъветва ме да си направя кръвни изследвания. Платих си ги като поп, помолих да ми ги разчетат и казаха – силен възпалителен процес, левкоцити 14000. Да взема да потърся къде е. В унеса на температурата, започнах да се колебая на врачка ли да отида да открие къде е, или да давам по 25 лева на всеки лекар, докато някой разбере какво ми има аджеба. Междувременно джипито беше излязло в законната си почивка от 12 часа този ден до 14 на другия. Осени ме идеята да си платя и една рентгенова снимка. Едно време без направление не можеше, но сега, щом си плащаш, всичко може. И, Еврика! Веднага причината цъфна на снимката. Пневмония. Хубава, добре отгледана и изобщо нелекувана. Чак ренгенологът изскочи от стаичката си и каза моментално да потърся медицинска помощ. Викам ами тя моята помощ е на работа утре следобед. Пък аз полуфалирах. Той повтори – незабавно! Смъртността от пневмониите е 30 процента! Като разбрах, че

така и така ще се мре, изтеглих последните си спестявания от картата

 и се понесох към пулмолог. Той ме посъветва да вляза в болница, но местата бяха кът, туберколозни и всякакви болни вървяха с маски и се давеха от кашлица. Някои бяха и на кислород. Честно казано, изплаших се. Взех си рецептата за инжекциите и наивно отидох във Военна болница. Там сестра на пределна работна възраст каза, че ако ми направят проба, нямало кой да я отчете, защото свършвали работа /беше 14,40/...Занесох се и до поликлиника „Бургас“, но там пък нямало манипулационна. Почти изпълзях до „Св. Николай Чудотворец“, там ме препращаха от стая в стая, никой не пожела да се ангажира с проби и инжекции. Седнах на една пейка да мисля, доколкото можех. До мен двама болни коментираха колко се плаща на ден за престой в болница, какво се носи, дочух и чаршафи. Не разбрах за коя болница иде реч, не ме и интересуваше. Стоях си на пейката в коридора и нямах сили да мръдна. По едно време даже се унесох. Случайна пациентка седна до мен и като разбра какво ми е, каза, че единственото ми спасение е „Лайф хоспитал“. Там ще ми направят проби. Едно такси ме изсипа в края на града и о, чудо! Персоналът любезен, съгласиха се за пробите. Само ме предупредиха, че поставяне на абокат е 15 лева, а една инжекция 10 лева. Но ако идвам вечер след 19,30, ще ми я слагат безплатно, понеже моето джипи имало договор с тях, но само през нощта...Вече ми беше все тая кое колко струва. Унасях се, заспивах на моменти, стрясках се и пак се унасях. Накрая пробвана и с успешно поставена първа инжекция се, стоварих в леглото и не помня нищо до другия ден. Звъннах чинно на джипито в 14 от какво съм болна и да питам кой ще ми слага инжекции, но то запелтечи, че няма медицинска сестра, не може да слага абокати, ще ме инжектира, когато е на работа, ама да си сложа някъде абокат. Затворих телефона. И се разплаках от безсилие. Затътрих се в 19,30 към Лайфа, но сякаш целият град беше дошъл са си слага безплатни инжекции. Явно поне половината джипита имаха договор там. Е, открих по обява честна сестра, която работеше на дъмпинг вкъщи и инжектираше само срещу пет лева.

И така един месец...Не влязох в 30-те процента смъртност /все още/, но изчислих, че

една пневмония струва с прегледите, процедурите и лекарствата над 500 лева. Нито едно от тези неща не беше покрито от здравната ми осигуровка.

Ако не броим прегледите при личната лекарка, за които също си плащах, а диагнозата беше потресаващо невярна.

Звъннах и в РЗОК. Там ме изслушаха вежливо и казаха да напиша оплакване да накажат джипито. Най-вероятно да го глобят, за да си раздадат бонуси. Като чуха, че съм журналист, отказаха да ме свържат с шефката на касата. Някой колега явно е „прегрешил“ там преди мен и бях станала персона нон грата. Поне научих, че за прословутите 2,70 трябва да ми се издава касова бележка. И че лекарска практика включва и медицинска сестра – може и една на двама лекари, но все пак трябва да я има за манипулациите.

От личен опит разбрах, че дори осигурени, имаме безплатен достъп до лекар /2,70 лв./ само по половин ден. В останалото време, ако се случи нещо, няма кой да те поеме. Трябва да плащаш. Дори личният ти лекар да се случи на работа, той няма направления, или не иска да ти даде и пак плащаш. При инцидент през нощта опашките са такива, че или оздравяваш и си отиваш, или чакаш и се молиш да не умреш. А ако се добереш до кабинета, си плащаш такса. При влизане в болница плащаш пък леглоден, носиш си чаршафи, възглавница, вилица, лъжица, чаша, а вероятно и някои лекарства. Не влязох и не видях целия списък.

Ако нямаш късмета да хванеш нормално, лека и лечимо у нас заболяване, си лепваш снимката по автобуси и спирки и започваш да се молиш да пращат хората СМС-и, за да можеш да отидеш в чужбина. И трепериш от мъка и унижение. Животът ти изтича, а ти зависиш от случайната милост на минувачите. Държавата я няма. Държавата е абдикирала тотално от задължението си и от оная точка в Конституцията, според която всеки има право на адекватно лечение. Държавата се появява само тогава, когато си пропуснал да си платиш здравните вноски. За да ти ги вземе с лихвите и да те глоби. А според новата министърка и да ти вземе личната карта, докато не се издължиш.

Е, аз няма повече да ги плащам!

Къде да Ви донеса личната си карта, министър Атанасова?

Или направо да тръгвам към затвора?

Та аз без това живея в затвор, без никакви права и единствено със задължения! Да, министър Атанасова! Но Вие се оправяйте сега с пушачите. Кой къде да си хвърля фаса.

Пък кой ще ни лекува – майната му!