Д-р Пламена Хараланова: Изследването на серумен амилоид А разграничава бактериални от вирусни инфекции
Серумният амилоид А представлява фамилия протеини, които се кодират от 4 тясно свързани гена
През последните години в лабораторната практика се натрупаха все повече данни и доказателства, които утвърждават изследването на серумен амилоид А (SAA) като обещаващ маркер за диагностика на възпалителни, сърдечни и метаболитни заболявания. Неговата роля в навременното разграничаване на бактериални от вирусни инфекции може да бъде решаваща в първите часове на заболяването и да насочи кога има необходимост от антибиотично лечение. В комбинация със стандартните изследвания, този маркер може да представи на клинициста по-точна и по-пълна картина за състоянието на пациента.
Анализът се извършва в медицинска лаборатория „ЛИНА”. Повече за него споделя д-р Пламена Хараланова.
- Д-р Хараланова, често е трудно да се прецени дали пациентът страда от бактериална или вирусна инфекция. Какви изследвания могат бързо да подпомогнат поставянето на диагноза, за да не се бави лечението?
- Инфекциозните заболявания са сред най-често срещаната патология, която се нуждае от своевременна и точна диагностика, тъй като са налице голямо разнообразие от патогени, различни пътища на инфекция, както и индивидуални различия в симптомите и клиничната картина. Понякога възникват затруднения в диференциалната диагностика на бактериалните и вирусните причинители, а навременното и ефективно лечение много зависи от това. През последните години острофазовият реактивен белтък серумен амилоид А привлече внимание с възможностите си за ранна диагностика, оценка и проследяване на инфекциозните заболявания. Редица проучвания потвърждават, че съобразно степента си на повишение и в комбинация с други маркери като CRP и прокалцитонин, може надеждно да се отдиференцират бактериални от вирусни инфекции още в най-ранен етап и така да се подпомогне решението относно започването на антибиотично лечение.
- Във всяка от лабораториите на „ЛИНА” ли се вземат проби за изследването? Има ли специална подготовка преди него?
- Във всяка от самостоятелните ни лаборатории и манипулационни в страната. Необходима е кръвна проба, като резултатът е готов в рамките на работния ден или най-късно на следващия работен ден за проби, взети в следобедните часове. Не се изисква специална подготовка.
- Бихте ли ни обяснили по-подробно какво е серумен амилоид А и какви са предимствата му пред C-реактивния протеин (CRP), който лекарите често назначават при инфекция?
- Серумният амилоид А представлява фамилия протеини, които се кодират от 4 тясно свързани гена. Синтезира се в черния дроб в резултат на възпалителни стимули от различно естество. Повишени нива се установяват при възпалителни, автоимунни заболявания, вирусни инфекции и вторична амилоидоза. Вторичната амилоидоза е резултат от хронично възпаление, свързано с различни ревматологични заболявания като ревматоиден артрит, ювенилен идиопатичен артрит, анкилозиращ спондилит, но също и при възпалителни заболявания на червата, други хронични инфекции и неоплазми. Така нивата на SAA могат да се използват като маркер на тези заболявания. Концентрациите му в острата фаза на възпалителния процес се повишават бързо и сигнификантно до 1000 пъти в рамките на 24 часа. Той нараства значимо както при бактериални, така и при вирусни инфекции, докато CRP се повишава силно при бактериални инфекции, а при вирусни може да остане непроменен или умерено повишен. Въз основа на това, комбинираното изследване на двата показателя и определяне на съотношението между тях е по-информативно от самостоятелното определяне на CRP особено при диагностиката на ранна вирусна инфекция. SAA е по-чувствителен от CRP към слаби възпалителни стимули в началните стадии на една такава инфекция. В сравнение с останалите острофазови белтъци, SAA има най-ранен синтез, а краткият му полуживот позволява адекватното проследяване хода на заболяването, установяване на рецидив или вторична суперинфекция.
- Какво означават завишените стойности на SAA?
- Степента му на повишение корелира с тежестта на заболяването, което го прави чувствителен индикатор за контрол на инфекцията и проведеното лечение. Установено е, че нивата му на повишение, особено в комбинация с феритин, могат с голяма чувствителност и специфичност да се използват за стратифициране на тежестта на COVID-19. SAA нараства сигнификантно при инфекции като грип, инфекциозна мононуклеоза, варицела и корелира с тежестта на заболяването. Изследването в динамика на този показател, през интервал от 3-4 дни в острия период, може да даде допълнителна информация относно хода на болестта. Спадът на стойностите му в хода на лечението означава, че лечението е адекватно, а нарастването на неговите концентрации насочва към по-тежко протичане и вероятни усложнения. Изследването е подходящо и при деца за оценка на протичането на остри вирусни инфекции като морбили, варицела, рубеола, паротит и др. Трябва да уточним, че неговите стойности не са свързани с конкретен етиологичен причинител, но корелират добре с тежестта и прогнозата на заболяването.
- При какви други заболявания може още да се използва?
- Друг интересен аспект на неговото приложение е свързан с прогнозирането на риска от сърдечносъдови заболявания (ССЗ). По време на възпаление и стрес, в резултат на високите си нива, SAA става основен белтъчен компонент /аполипопротеин/ в плазмените HDL-частици, измествайки аполипопротеин А1. Това структурно преустройство отслабва антиатерогенната функция на HDL холестерола, намалявайки способността му да извлича холестерол от кръвоносните съдове и други тъкани към черния дроб, където да бъде преработен и отстранен. Има проучвания, които доказват независимата връзка на повишените нива на SAA с ангиографски потвърдената коронарна болест и риска от настъпване на сърдечносъдов инцидент. Така SAA в комбинация с други възпалителни маркери и липидните показатели може да бъде по-изчерпателен и полезен показател за оценка на хроничния, нискостепенен възпалителен статус, който стои в основата на атерогенезата.
Повишени нива се установяват и при метаболитни нарушения и инсулинова резистентност. При пациенти със затлъстяване и диабет тип 2, циркулиращите нива на SAA корелират положително с инсулиновата резистентност, индексът на телесна маса и така могат да осигурят връзка между затлъстяването и неговите съпътстващи заболявания.
