Попфолк гилдията тръгва на поход към властта

Васко, разбира се! Каквато и глупост да направи, народът ще му прости! Българинът не може да живее без хабиби

Ключови думи: васил, азис, попфолк, политическа партия, премиер, кабинет, българия, политическа сатира, стефан минчев, чалга

В разточителния офис на известна звукозаписна компания, където стените бяха украсени със златни дискове и снимки от морски партита, се провеждаше историческа оперативка. Най-популярните попфолк звезди у нас бяха заели местата си около лъскавата маса от черен гранит, покрита с чаши, пълни с пенливо вино, и комбо сет от последния кулинарен хит – био суши от сом.

Градусът на настроението беше висок. Дамите говореха една през друга, бързащи да споделят последните новости:

– Ох, да ви кажа, след последната липосукция направо летя! Готова съм за десет нови клипа и поне три турнета!

– Я вижте тези нови гърди. Казах на доктора, че искам да са с европейско качество, но с българска чувствителност!

– Казвам ви, най-добрата инвестиция са богатите гаджета. Ето новата ми гривна, подарък за Коледа, струва колкото три панелки в Люлин.

Срещата продължи с равносметка за отминалата година. Феновете и приходите се увеличаваха. Всички бяха доволни. Удоволствието от факта, че повечето телевизии бяха заложили на попфолк в новогодишната програма, ги караше да се чувстват могъщи.

– Хората ни обичат! – каза със задоволство Милко Калайджиев, разпъвайки ръце като статуята на Исус в Рио де Жанейро. – Искат ни!

– Как няма да искат, като сме най-важното за тях! Ако не сме ние, как ще си казват „Наздраве“? – добави Диона с философско изражение.

След кратко разнищване на конкуренцията от другите музикални стилове – „Гладни ще умрат, ако не станат като нас!“ – разговорът се насочи към политическата криза.

– Абе, слушайте сега, – каза Константин, намествайки очилата си с леко уморен вид на мислител, – мнозинството българи и без това си умират за нас. Защо тогава да не вземем властта?

– Мислиш като мен, брато! – отвърна Тони Стораро. – Имаме всичко необходимо – опит, харизма и песни за всеки повод!

Така, преди да се усетят, те започнаха да редят проектокабинет.

– Диона – здравеопазването. Разбираш от химически субстанции, нали? – предложи Преслава с шеговито намигване.

– Милко – земеделието. Все пак „Я елате, пиленца“ е почти национален химн за селските райони!

– Аз предлагам себе си за транспорта – обяви Емилия. – песента за черното ферари доказва опита ми!

– Енергетиката е ясна – аз съм запалката! – подвикна Галена и всички се разсмяха одобрително.

– А Тони Стораро, разбира се, взема финансите. Никой не пее за пари като него.

– Софи Маринова да оглави министерство на труда и социалната политика. Тя добре познава контингента, който е постоянно на социални помощи!

– Коцето е добре да вземе икономиката. Колко години държи най-вървежната дискотека, разбира го той бизнеса!

– А кой ще е премиер?

– Е, как кой – Васко, разбира се! Каквато и глупост да направи, народът ще му прости! Българинът не може да живее без Азис!

В следващия час се оформи пълен кабинет, готов да покори политическата сцена. Веселата компания дори проведе един брейнсторминг за измисляне на слоган, който най-добре да опише стила на предстоящото управление. Крайният резултат беше едно голямо надвикване.

– Стига с тези сложни предложения! – отсече в един момент Константин, удряйки с длан по масата така, че чашите с просеко едва не се преобърнаха. – Тук не сме в академията на науките. Трябва нещо, което се запомня лесно и работи за нас!

– Чакайте! Чакайте! – надигна глас Галена, сякаш току-що беше получила божествено откровение. – Ами „Давай, давай“? Кратко, ясно, зареждащо!

Настана тишина.

– „Давай, давай“? – повтори Камелия, превъртайки думите в ума си като нова мелодия. – Не е лошо… създава настроение, кара хората да се размърдат.

– Да, точно! – подкрепи я Емануела. – Звучи оптимистично, енергично, като покана за действие.

– Действие? – повдигна изписана вежда Софи Маринова. – Ами ако някой попита „Какво да даваме?“

– Нищо лошо в това! – вметна Тони Стораро. – „Давай, давай“ е универсално! Може да значи „Давай живота на макс!“ или „Давай парите!“

– О, аз съм за! – намеси се Диона, вече ентусиазирана. – Така или иначе, ако искаш песен на живо, трябва да плащаш. И за участие, и за клипове, и за костюми! Ние не сме благотворителна организация!

– Точно така! – каза Константин, като за първи път от началото на спора изглеждаше доволен. – „Давай, давай“ е като шедьовър на маркетинга – никой не може да го подмине, но и всеки знае за какво става въпрос.

– Давай за настроение! Давай за веселба! Давай за хиалуронови устни и ферарита! – разпалено допълни Милко.

– И давай кеша, разбира се! – заключи Тони Стораро и всички избухнаха в смях.

Решението беше взето единодушно. „Давай, давай“ се утвърди като слоган за новата им политическа кампания – символ на енергия, оптимизъм и финансова дисциплина.

– Сега остава само да го запишем като песен! – каза Галена.

Всички в залата закимаха. Защото в крайна сметка, независимо дали става дума за управление на държавата или за участие в нощно заведение, едно беше сигурно: Попфолк величията не работят за без пари!

Още политическа сатира от автора:

Появи се сериозна пукнатина в отношенията между Тръмп и Путин

В Северна Македония изобретиха машина на времето, изпробваха я

Зукърбърг няма да стане министър на Тръмп, вижте заради какво не постигнаха съгласие

Валери Божинов и Благой Георгиев измислиха как да излезем от политическата криза