Сценарий за избори или сделка за правителство: Какво предстои?

Затворът трябва да причини едно страдание, като възмездие (отплата) за извършеното престъпление. Страданието трябва да предизвика сплашване у политкриминогенъ което да се превърне в подтици за нравствено поведение. Затворът трябва да даде едно умствено, нравствено и правно поправяне на самозабравилия се политпрестъпник.

HH:
Новият елит - той е тук вече, но все още е контра-елит. Това са хора, които са освободени от досегашните догми на българското пишман-ляво и фалшиво дясно. Хора, които ги интересува актуалния политически момент. Хора, които ги интересува културата, суверенитета, националната самобитност, идентичносттаа, интересува ги териториалната цялост на България. Много такива хора има. Големият проблем при превръщането на контра-елита в елит е по-скоро ниската степен на образованост. Но пък от друга страна - бил ли е образован Стамболов? Един от най-успешните български политици! А Тодор Живков? А Н. В. Царя дали изобщо имаше диплома? А се оправяха. Катарзисът е добър край на всяко начало! Българското европейско мислене, т.е. осъзнаването от българския елит на европейските проблеми, е мизерно – там единственият проблем е: кога ще дойдат парите, Божичко! Наистина големият въпрос е защо българското общество продължава да избира архаично мислещи пишман-елити, които държат България в миналото. Разбирате ли, това е сериозен научен въпрос – защо България е съгласна с елитите си – ето това е високият въпрос на днешния ден и върху него трябва да се мисли. Българският елит е амортизиран от двайсетина години безотговорно съществуване и ведра консумация. Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита.

)(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. Българският политически продължител на „Отворено Общество“ е именно кръгът „Капитал“. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.

Само тези от нас, които успеят да трансформират своята екзистенциална, човешка и емоционална тревога в градивни действия, обикновено постигат и за себе си, и за обществото по-добри резултати като смисъл и дългосрочни последствия действия. Тези, които се опитват само да се успокоят, обикновено непрекъснато откриват безпомощността си и само заменят симптоматиката, с която бягат от автентичните си преживявания, с друга. Възстановяването на връзката ни с реалността и рефлексивното ни адекватното действие за промяна на ситуацията ни е това, за което ни сигнализира безспокойството. Ако сме се научили с лекота да го потушаваме, значи сме избрали пътя на невротичното справяне чрез самозаблуди. И като индивиди, и като групи, и като общество.
Българинът отдавна живее с високо ниво на тревожност, защото съществуването му винаги е било проблематично, винаги в граничните състояния - и исторически, и икономически - винаги с необходимостта да се справя с невъзможни за другите обстоятелства.

Както и се очакваше предстоят поредните избори, които ще ни донесат рекорд за книгата на Гинес. Тежко ни, защото не се вижда край на този цирк.