Сценарий за избори или сделка за правителство: Какво предстои?
Таймингът на преговорите подсказва избори през април, според доц. Смилов
Въпреки официалния край на преговорите за съставяне на правителство, не е изключено четирите партии, участващи в тях, да се върнат на масата за преговори. Това се подразбира от анализи на политолози, изказани пред бТВ.
"Ситуацията повтаря аргументите, довели до прекратяване на преговорите миналата година. Едната страна твърди, че проблемът е личностен, а другата – че е свързан със споразумения. Това е дежа вю. Възможно е да се постигне компромис, при който Борислав Сарафов няма да бъде избран за главен прокурор, а Росен Желязков ще стане премиер," коментира проф. Румяна Коларова.
Тя допълни, че не е ясно дали дискусиите се ограничават до тези алтернативи. "Не само държавата, но и самите партии се нуждаят от правителство. Компромисът се търси в това ГЕРБ да получат признание за Желязков като легитимен премиер, в замяна на отстъпки относно Сарафов," уточни проф. Коларова.
ГЕРБ допусна голяма грешка, смята политологът Първан Симеонов
От своя страна, проф. Мария Пиргова призова вниманието да бъде насочено към интересите на партиите в процеса на преговори и работата на парламента. Тя подчерта, че тези интереси не са свързани с ключови области като индустрия, икономика, образование или реформи. "Партиите не предлагат ясни програмни цели. България има нужда от управление, но те не успяват да го осигурят," заяви тя.
Доц. Даниел Смилов акцентира върху времевия аспект на ситуацията. "Месец и половина нямаше никакви преговори. Малко преди празниците процесът се активизира, но всичко приключва още в първия работен ден след тях. Това ясно показва намерения за избори през април. Този сценарий обаче не носи полза за никого, въпреки че очевидно се следва," коментира той.
ГЕРБ-СДС прекрати разговорите за кабинет, ДБ не искали Росен Желязков за премиер
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
1/ Има няколко неща, които най-вече произвеждат революции при олигархиите; едното е – когато към народа се отнасят лошо; в такава ситуация всеки индивид е готов на съпротива...
2/ ...понякога революцията тръгва от онези богаташи, които нямат своя дял от управлението, което се намира в прекалено малко ръце... онези, които не са включени в управлението, не престават да вдигат спорове, докато не бъдат включени в него...
3/ В Книдус олигархията беше унищожена от свадите на олигарсите един с друг; и управлението рязко отслабна, защото беше съсредоточено в прекалено малко ръце...
4/ Или в Еритрия, където, макар държавата да просперираше под управлението на олигархията, все пак народът беше недоволен от това, че властта е събрана в прекалено малко ръце, и така смени властта.
5/ Олигархиите също стават жертви на революция... заради караниците между демагозите. Тия демагози са два вида: едните, които ласкаят властта; другите са онези, които, макар да са част от олигархията, ласкаят народа... И тогава, когато съдбната власт не е в ръцете на върховната власт, демагозите, които са на страната на народа, свалят правителството, както стана в Хераклея...
6/ ...и също (става революция), когато се появява стремежът да се свие властта на олигархията в още по-малко ръце; тогава онези, които искат по-голямо равенство, намират за удачно да потърсят народа за помощ.
7/ Олигархията е също жертва на размирици тогава, когато олигарсите харчат богатството си за лукс.
8/ Една олигархия също така ще бъде унищожена, ако под нея се произведе друга олигархия, т.е. когато не всички олигарси имат достъп до върховната власт.
9/ Размирици стават в олигархиите също тогава, когато една група демонстрира арогантно или обидно отношение към друга...
10/ Много революции също така са били провокирани в олигархиите от онези, които просто не са понасяли деспотизма на облечените във властта...
Новият елит - той е тук вече, но все още е контра-елит. Това са хора, които са освободени от досегашните догми на българското пишман-ляво и фалшиво дясно. Хора, които ги интересува актуалния политически момент. Хора, които ги интересува културата, суверенитета, националната самобитност, идентичносттаа, интересува ги териториалната цялост на България. Много такива хора има. Големият проблем при превръщането на контра-елита в елит е по-скоро ниската степен на образованост. Но пък от друга страна - бил ли е образован Стамболов? Един от най-успешните български политици! А Тодор Живков? А Н. В. Царя дали изобщо имаше диплома? А се оправяха. Катарзисът е добър край на всяко начало! Българското европейско мислене, т.е. осъзнаването от българския елит на европейските проблеми, е мизерно – там единственият проблем е: кога ще дойдат парите, Божичко! Наистина големият въпрос е защо българското общество продължава да избира архаично мислещи пишман-елити, които държат България в миналото. Разбирате ли, това е сериозен научен въпрос – защо България е съгласна с елитите си – ето това е високият въпрос на днешния ден и върху него трябва да се мисли. Българският елит е амортизиран от двайсетина години безотговорно съществуване и ведра консумация. Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт
Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам катастрофа. Българският национален суверенитет е ипотекиран в Брюксел
а оттам изплащат дивиденти за тези, които го ипотекираха.
Само най-правилните семейства – между сто и триста правилни семейства, имат право да менажират европейските траншове и да благоденстват. Това е т. нар. европеиден елит на България, който е дълбоко антинационален, който е компрадорски, макар че думата е вехта и едва ли нашите слушатели са длъжни да знаят какво значи това, това е елит, който търгува с национален суверенитет и национална сигурност, за което пък е на заплата във формата на дивиденти или рента от Брюксел.
Това е една много тънка ципа от хора, които имат право да пипат митичните европейски пари. Останалата част от българите, това е огромното мнозинство, живеят с дребни хитрости, каквито ние ги умеем до безкрайност. Има теории, няколко теории, които са различни в елитологията. Общото между тях е, че днешният контра-елит е утрешният елит.
Аз виждам вече новия контра-елит на България, и той ще роди елита по много по-автентичен път, няма да е необходимо да му се правят „кръгли маси”.
Аз помня как на кръглата маса се караха и как се държаха за ръце под нея. Онова беше заговор на късните социалистически номенклатурни деца, на бащите в името на децата за прехвърляне на властта във формите на собственост, на собствеността отново във власт. Но историята отрече тази схема. Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга. Например Овчаров, или Бобоковите… Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. Това е положението – обществото в България беше и е йерархично. (Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани.)В България стана не смяна на елита, а възпроизводство на елита.
)(Родителите на днешния елит отстъпиха назад, върнаха се в селските си вили и пуснаха напред децата си), които вече бяха получили съответното образование. Десетилетия преди 10 ноември 1989 г. в България се въведе системата на (езиковите) гимназии. Имаше и училище за особено надарени деца. Т. е. новият български елит след падането на Живков беше вече отдавна подготвен да заеме нови социални функции. Българската специфика е, че не един елит си е отишъл, а че родителите на сегашния елит са в Чужбина и са изпратили във властните позиции на политиката, държавното управление, икономиката и културата своите деца. Ето точно тези деца бяха успешно издирвани от „Отворено общество“. Просто съвпаднаха две неща – крачката назад на родителите, които дадоха тласък на децата си под лозунга „Това време е наше“. Българският политически продължител на „Отворено Общество“ е именно кръгът „Капитал“. Българският политически модел е в жестока криза, отвъд всяка възможност за ремонт. Новият елит идва от тъмното и от студеното и заема властните си позиции в епоха на социален безпорядък, объркване, безвремие.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.
Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това. Властта не се купува и не се продава. Тя се заслужава. ПОНЯКОГА по ЖЕСТОК начин. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. (Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина.) (У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно само за тях.) В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50% съвпадение на фамилии, които в момента държат властни политически, икономически, криминални и културни позиции в града и в окръга.
Българинът отдавна живее с високо ниво на тревожност, защото съществуването му винаги е било проблематично, винаги в граничните състояния - и исторически, и икономически - винаги с необходимостта да се справя с невъзможни за другите обстоятелства.