С едната ръка САЩ издирват Джолани, с другата му връчиха Сирия

Американските медии описват мило и любовно новия любимец на Вашингтон Абу Мохамед ал-Джолани

Ключови думи: сирия, политика, сащ, джолани, тероризъм

Тези дни би трябвало да няма по-прост начин човек да изкара едни десет милиона долара. Проверява в социалните мрежи къде се намира в момента новият сирийски лидер Абу Мохамед ал-Джолани. Той е в Дамаск, разбира се, но конкретиката – в коя сграда е, би улеснила още повече получаването на парите. След това влиза в сайта на Държавния департамент на Съединените щати и в съответната форма попълва точните координати на въпросното лице.

Това е всичко.

Преди 7 години в Сирия Путин се закани на ислямистите, но те го победиха (Видео)

Ако Америка държи на думата си, би трябвало веднага да се погрижи за арестуването на Джолани, а подателят на данните да получи заветните милиони. Там е работата, че последното нещо, което може да се очаква от САЩ, е да държат на думата си. Няма обещание, което да не са потъпкали. Нито договор, който да не са нарушили. Възможно е за определено време да спазват поето задължение, но това няма да е за дълго. Така е било винаги в тяхната история. И така е по принцип с всяка империя.

Виждаме го и в случая с т. нар. от американските и всички останали либерал-глобалистки медии „бунтовник“, „освободител“, „опозиционер“, „умерен мюсюлманин“ Мохамед ал-Джолани.

С едната ръка американците много го издирват. Пуснали са го на видно място в интернет страницата на правителството, където обещават споменатите до $10 млн. за всяка информация за залавянето му. А с другата в последните месеци му наляха много повече от $10 млн., предавани с посредничеството на Турция. Пари, оръжия, боеприпаси, джипове – все американско производство. Благодарение на тях Джолани и ислямистките му брадати бандити успяха да извършат бърз рейд из цяла Сирия и да свалят диктатора Башар Асад. Ако някой вярва, че това е станало в следствие на спонтанен народен бунт, а не добре организиран и платен отвън преврат, значи обитава друга планета.

Може ли заради джихада мюсюлманин да стане гей? (Видео)

Да видим как описва новия сирийски лидер американското правителство в същата тази страница, където е обявило, че го издирва:

„През 2013 година ал-Джолани се закле във вярност на „Ал кайда“ и нейния лидер Айман ал-Зауахири. През 2015 г. Джолани оглави организацията „Ал нусра“ (ортодоксална главорезка ислямистка групировка, поделение на „Ал кайда“ – б.а.). Под негово командване „Ал нусра“ извърши множество терористични актове в цяла Сирия, често насочени срещу цивилни. През април 2015 г. „Ал нусра“ пое отговорност за клането на 20 жители на друзското село Калб Лузе в провинция Идлиб, Сирия. През юли 2016 г. Джолани възхвалява „Ал кайда“ и ал-Зауахири в онлайн видео и твърди, че „Ал нусра“ променя името си на „Джабат фат ал Шам“ („Фронт за завладяването (либералните медии го превеждат като „освобождаването“) на Леванта“).

Подкрепяните и от България сили окупират Сирия с османски марш

На 16 май 2013 г. Държавният департамент на САЩ определи Ал-Джолани като международен терорист и му издаде изпълнителна заповед (за арестуването му) №13224. В резултат на това, наред с други последствия, цялата собственост на Джолани, която попада под юрисдикцията на САЩ, се блокирани и на лица от САЩ е забранено да участват в каквито и да е сделки с Джолани. Освен това е престъпление съзнателното предоставяне, опит или заговор за предоставяне на материална подкрепа или ресурси на „Ал нусра“, която е определена от САЩ като чуждестранна терористична организация.“

Как се случва така, че властта в САЩ грубо наруши собствените си забрани, след като Джолани победи само и единствено благодарение парите и оръжията на Америка? Много просто – американците са царе във витиеватостта. Официално те помагаха не на „Ал нусра“, която след първото пребоядисване се преименува още веднъж и сега се казва „Хаят тахрир ал-Шам“, което вече наистина значи „Организация за освобождение на Леванта“. Помощта им отиваше за т. нар. Сирийска национална армия (СНА) – красиво общонационално име, подходящо за революция. На практика СНА е вече четвъртото пребоядисване на хамелеона Джолани и бандитите му.

Бойци от „Хаят тахрир ал-Шам“, маскирани като революционери на т. нар. Сирийска национална армия се заканват: Превземането на Дамаск е само началото. Следващата ни цел е Йерусалим.

Това че основният гръбнак на тази „армия“ бе съставен от брадатите главорези от „Ал нусра“, а командир на СНА е същият Джолани, са подробности. Докато течеше „революцията“ тях ги знаеха само много дълбоко взиращите се в събитията в Сирия. А и като цяло Америка директно нищо не е дала. Всичко първо се предаваше на Реджеп Ердоган, та в момента като официален спонсор под светлините на прожекторите е той се кичи с лаврите. През него минаваха и още много странични милиони. Като например средства, с които американците създадоха в Турция т. нар. Сирийска национална телевизия. Тя излъчваше (и още го прави) от Истанбул и всячески подпомагаше рейда на Джолани.

За масовата публика и либерал-глобалистките медии не съществува събитие, в което Америка и Турция са организирали падането на един светски диктатор, за да докарат на негово място главорезката ислямистка банда на убиец и главорез. А съществуват романтичните красиви багри на „въстание“, „народен бунт“, „всеобща революция“ и „освобождение“.

Бойци на т. нар. Сирийска национална армия са заловили няколко кюрдки в гр. Манбидж, водят ги неясно къде и ги карат насила да крещят единствените две любими думи - „аллаху“ и „акбар“.

Остава да видим колко месеца точно Джолани ще поддържа измислицата, че е „освободител“, „демократично настроен“, „умерен бунтовник“… Че се е променил, вече е друг човек - може в миналото да е колил мирни хора, ама няма повече да прави такива работи.

Да се чуди човек защо на Нюрнбергския процес са осъдили на смърт водещите нацистки главатари убийци. Можело е просто да ги попитат дали ще продължат да убиват, не смятат ли да се променят и да заобичат демокрацията. И ако кажат, че тъкмо това смятат да направят, да ги пуснат. Какви стройни революционери и освободители е можело да се получи от тях…

Впрочем Джолани никога не се е отричал от клетвата си във вярност на една от най-мрачните фигури в съвремието ни - Зауахири. Който е запознат с „кодекса на честта“ на ислямистките главорези, знае какво означава дадена клетва.

Последното нещо, което всеки изучил живота и творчеството на Джолани би очаквал, е той да въведе в Сирия демокрация и свобода. Възможно е в първата година да мимикрира. В исляма това се нарича „такѝя“ – позволената на всеки правоверен лъжа и измама пред наивниците, докато успее да наложи властта на Аллах.

Бойци от т. нар. Сирийска национална армия изтърбушват международното летище на Алепо. С особена наслада „умерените бунтовници“ и „освободители“ чупят бутилките с алкохол в безмитния магазин, повтаряйки единственото, което знаят - „Аллаху акбар“

На Джолани ще му е необходимо време да преустрои сирийските институции, да ги напълни с главорези или поне крайни ислямисти като него. В този период може би проформа отвън ще поддържа някаква демократична фасада. Какво ще се случва същевременно вътре в сирийското общество – натискът над всеки светски облечен и цивилизован човек например, е друг въпрос. Когато е сигурен, че здраво се е окопитил във властта, ще махне всички маски.

Бойците на Ал-Джолани от Сирийската национална армия нахлуват в населения с кюрди град Тал Рифаат в Сирия, за да го „освободят“, върху американски бронетранспортьори М113.

Този филм сме го гледали много пъти. При това винаги е било и със специалното участие на изключително загрижената за евроатлантическите ценности и демокрацията Америка. Тя наливаше пари и оръжия на муджахидините, защото се биеха в Афганистан срещу Съветския съюз. Приемаше на приятелски посещения Осама бин Ладен, прегръщаше се с него, даваше му пари и оръжия.

В резултат светската диктатура в Кабул бе свалена, за да се замени с тъмната средновековна ислямистка тирания на талибаните. За Америка това не бе никакъв проблем. Той стана такъв чак когато ислямисткият мрак от Афганистан – и то точно под диригентството на някогашния приятел Осама, който самата Америка въздигна, протегна ръце към нея на 11 септември 2001 година.

Чак тогава във Вашингтон изведнъж се присетиха, че в Афганистан нямало, моля ви се, демокрация, ми било средновековна диктатура. Та се разходиха да я свалят, а пътьом кривнаха и към Пакистан, за да убият някогашния авер Бин Ладен. Преди 3 години обаче Америка загърби всички, на които тръбеше изтърканите обещания за демокрация, цивилизован светски порядък, права на жените. Изостави демократично избраното правителство. И напук на тях отиде в Катар, за да проведе тайно шушу-мушу с талибаните, които самата тя бе свалила. Резултатът го знаем всички. В момента на афганистанските жени със закон е забранено дори да говорят.

Жените там практически нямат право на нищо, освен да чистят и безропотно да обслужват сексуалните прищевки на мъжете. Всичко останало им е вече забранено. А ако някоя жена чуе друга да говори, тя също ще бъде арестувана като престъпничка. В края на януари влиза в сила пък друг закон, с който на медиите се забранява да показват живи същества. Какво ли ще излъчват от февруари афганистанските телевизии? Даже тревичката е форма на живо същество…

Можем да вземем който и да е друг пример. Югославия, която се радваше на най-височайшо американско ухажване между 1947 и 1990 г., докато това бе в ущърб на Съветския съюз. В онези времена Югославия потискаше албанското си малцинство усърдно, тиранично, по комунистически. Когато обаче страната вече не беше нужна в геополитическите интереси на САЩ, се оказа, че тя извършва геноцид срещу албанците. Удобен повод да бъде смачкана като мръсен парцал и най-жестоко с американските бомбардировки от 1999 г.

Или пък Саддам Хюсеин – диктаторът на Ирак… Той бе най-големият приятел на Америка, докато войската му се биеше с омразния режим на аятолласите в Иран между 1980 и 1988 г.. След края ѝ, когато реши, че може да напада и други околни страни и нахлу в Кувейт, изведнъж стана непотребен и вреден, та му видяха сметката и на него.
Примерите как САЩ ухажват главорези и ги помпят финансово, а после си патят от тях, са много – сценариите са все едни и същи.

Каква беше причината Джолани да стане поредният любовник по сметка на Вашингтон? Отговорът е ясен за всеки, който се интересува от Близкия Изток и американските интереси там – сирийският нефт, възможността през сирийска територия да се прокара тръба за транзит на катарска газ (нещо, което Асад не позволяваше), възможност да се отслаби Иран.

Америка има стари сметки за уреждане с аятолласите, които някога свалиха любимия ѝ шах. Те дори не са им ядосани заради него, когото – като всеки верен слуга, изпял песента си – дори не пожелаха да приемат като бежанец, болен от рак, след падането му. Но никога не са им простили, че 444 дни държаха за заложници 66 американци, служители в посолството в Техеран, 6 от които дори бяха убити. Голям срам за велика сила, която не е успяла дълго време да помогне на свои граждани.

В „революцията“ на Джолани американците видяха начин най-сетне да се разправят с режима в Техеран и да го отслабят до степен, подир което лесно и да го свалят от власт. Брадатите начело в Иран не са нещо по-различно от Джолани. Еднакво мразят жените, по същия начин обичат и да убиват. Но в случая са важни глобалните интереси на Америка.

Абу Мохамед ал-Джолани влиза, за да поеме управлението на Дамаск с молитва към Аллах.

Ако новият вожд на Сирия успее добре да се окопае във властта, да стегне страната в здрава ислямистка хватка, да се отскубне от турското влияние, което поне в началото ще е много осезаемо за управленците в Дамаск, не трябва да има и капка съмнение, че един ден ще насочи кървав поглед към САЩ, които всеки ортодоксален ислямист приема за превъплъщение на Сатаната. Всички ислямски терористи и главорези правят така. Пък и самото име „Леванта“, което Джолани си е избрал в поредицата мимикрии на бандитската си организация го показва красноречиво.

Леванта като географско понятие обхваща огромна територия в източното Средиземноморие - от Гърция през Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет, та чак до Либия. Човекът иска да гради империя. Да е император! Някаква си малка Сирия не му е достатъчна. Всичко това става само с война.

Името му Джолани пък е всъщност прозвище, което сам си е сложил. То означава „Голани“ и символизира окупираните в момента от Израел сирийски Голански възвишения, като знак, че планира да ги освободи. Това може да стане отново само след война. Любимият „умерен бунтовник“ на Америка, в когото либерал-гробалистките ѝ медии са влюбени, понеже бил адски красив с тази брада, има грандиозни планове, които пресичат доста сериозно нейните интереси. Колко ли още ще продължи тази неестествена любов?