Човешкият капитал: движещата сила за средносрочен растеж

Ключови думи: демографски процеси, Бизнес юг, икономика на България, демографска криза

Материалът е част втора от предстоящата Бяла книга на ИПИ „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“. Бялата книга дава възможна посока за развитие на България, като включва отделни глави за фискалната политика, демографията и човешкия капитал, върховенството на правото, инвестициите, конкурентоспособността и икономическия растеж.

Основните части от Бялата книга ще бъдат публикувани в дните до парламентарните избори на 27 октомври 2024 г., а пълното издание ще бъде представено от екипа на ИПИ на 30 октомври 2024 г.

Демографията и липсата на работници като спирачка пред икономическия растеж

Човешкият капитал е основен фактор за постигане на висок икономически растеж, който е необходим за продължаване на конвергенцията на България към средноевропейските нива на доходи и развитие. В същото време българската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с дългосрочните демографски процеси и имащи значимо въздействие върху пазара на труда, състоянието на работната сила, инвестициите и разширяването на производствения потенциал.

Преброяването през 2021 г. показа, че България е загубила над 840 хил. души население за едно десетилетие (или 11,5% спад), като малко повече от половината от спада се дължи на естествен прираст, а останалата част – на миграционни процеси. Задълбочават се тенденциите за застаряване населението, като делът на лицата над 65-годишна възраст доближава 24%. За десетилетието от предходното преброяване населението в трудоспособна възраст (от 18 до 64 г.) се свива с близо 890 хиляди души – с цели 18,4%, а според текущите данни на НСИ до края на 2023 г. спадът в тази възрастова категория е с още над 40 хиляди лица.

Средносрочната демографска прогноза сочи към продължаващ траен спад на трудоспособното население в страната, като дори и да добавим 65-69 годишните към него, към 2050 г. общият брой на трудоспособните ще се свие до 3,2 милиона души, на фона на малко над 4 милиона души към средата на настоящото десетилетие. Въпреки че точният размер на спада е спекулативен, изглежда невероятно подобряващите се през последните няколко миграционни показатели да доведат до ръст на трудоспособните. С други думи, българската икономика ще бъде принудена да се адаптира към условия на все по-ограничено предлагане на труд.

Автор: Институт за пазарна икономика