Гръм едва не го уби на Мальовица
Тогава, ако не си бил тръгнал навреме от голото бърдо, нямало да оцелее
Николай Василковски е едно от позитивните лица в родния ефир, пише Минаха години. Повечето от нас го виждат всеки ден, докато води с нестандартното си чувство за хумор прогнозата за времето по Нова телевизия, и то не от студиото, а от различни кътчета на страната ни. Пояснява, че обича природата, но и не избягва природните бедствия — озовавал се е насред наводнения, земетресения, пожари, но мечтата му е един ден да отрази в репортаж и ураган.
Носител е на множество награди, сред които за цялостна работа в областта на опазването на околната среда. Синоптикът е роден в Троян и го свързва с безгрижните лета при дядо и баба, с природата, балкана, уханието на бабините билки и... с влака, който подкарал още на 5 годинки.
Оттогава датира и голямата му страст към влакове, градски транспорт, автомобили и технологии. „Дядо ми в Троян имаше приятел машинист. Тогава за първи път се качих, незаконно, разбира се, в кабината на локомотива, пътуващ в посоката Троян – Ловеч. Дори имах шанса да подкарам малко. По-късно, когато бях 12-13-годишен, баща ми ме заведе в Плевен при негов приятел, който беше ватман. Току-що бяха докарани новите руски тролеи, какъвто също успях да покарам“, разказва за детските си увлечения Николай. Средното си образование завършил в Плевен, като в училище наблягал на чуждите езици и икономическите специалности.
Още докато е в гимназията, случайно – както обикновено се случва, попада във вестник Полемика, като стажант. На младока е поверено да отразява спортни събития и журналистиката веднага го грабнала. По-възрастните колеги оценили работата му и скоро му възложили да пише и по други теми. След гимназията Василковски е приет в Свищов. В една от ваканциите отива на бригада в Англия, за да спечели малко пари. Там брал ягоди, но си навлякъл сериозни проблеми на гърба.
След като се дипломирал и преместил в София, Николай се присъединил към репортерите на агенция Балкан.
По-късно започнал работа в музикалната телевизия ММ, в която изкарал 9 години. Там се занимавал и с графичен дизайн и когато се преместил в Нова телевизия, го назначили в маркетинговия отдел. Той обаче решил да отиде при директора на новините с молба да е репортер и получил този шанс. Големият му шанс дошъл след кастинг за „момче на времето“. Усетил, че е по-добър, когато импровизира и предпочита да не чете готовия текст.
Така се заражда и нестандартния му подход като синоптик. Твърди, че природните сили не го плашат. Най-близко до бурята е бил по време на изкачването на връх Мальовица. Тогава, ако не си бил тръгнал навреме от голото бърдо, нямало да оцелее. Малко преди върхът да бъде засипан от мълнии, успял да слезе стотина метра надолу.
