Приносителят и приносимото

Евгени Минчев е много интелигентен мъж или поне има редкия талант да изглежда такъв, знае, че либерализмът всъщност е в упадък, а бъдещето е на консерватизма

Ключови думи: консерватизъм, либерализъм, евгени минчев, възраждане

Ето ви още една заблуда, не по-малка от предишната: съзнателното пренасяне на чувства от приносителя към приносимото и обратно. Все казват „не убивайте вестоносеца, той не е виновен за лошата новина“, но в повечето случаи го убиват. Тук става дума за обратното – лош е вестоносецът, а пък новината се ядва. Така съвременните манипулатори, когато искат да възпитат у вас отрицателно отношение към нещо, го довеждат до вас чрез неприятни вестоносци. Ако някой човек, от когото ви е гнус, ви препоръча ресторант, кракът ви няма да стъпи, нищо че ресторантът може да е добър.

Битката между истината и лъжата е жестока и излиза далеч извън границите на изкуството, на киното, на литературата. Излиза и се пренася във всеки един момент от скучното ни ежедневие. Това, което логиката нарича истина и лъжа, етиката нарича добро и зло, а естетиката – красиво и грозно. Затова битката между истината и лъжата не е нищо друго, освен вечната битка между доброто и злото или ако искате да е по-драматично – между ангелите и демоните.

Тази битка не е съвсем честна, защото от една страна истината ще победи лъжата, както и доброто един ден ще победи злото, защото доброто е природа, докато злото е само временно състояние, но от друга страна в битката между истината и лъжата лъжците са по-облагодетелствани от опонентите си. Лъжците са облагодетелствани, защото могат да кажат каквото си искат, а другите могат да кажат само истината. Затова и лъжците (популистите) са по-успешни политици в условията на демокрация.

Но започнахме да говорим за приносителя и приносимото.

Напоследък Евгени Минчев (не е ли и той ЕвгениЙ като Дайнов, да не зема да го обидя, без да щъ?) е голям консерватор. Даже го видяхме с везана кошуля и червена роза на ревера. Днес червена, утре бяла като в популярната сватбарска песен и в оня виц: и белити са от мен.

Минчев е много интелигентен мъж или поне има редкия талант да изглежда такъв. Направил си е сметката, че либерализмът, който изглежда в разцвет, всъщност е в упадък, а бъдещето е на консерватизма, който сега изглежда обречен. И гледа отрано да се качи на правилния влак (мен не ме мислете, аз съм враг на модата и когато стане модерно да си консерватор, аз ще съм либерал).

Ще се съгласите, че Евгени Минчев с целия си колорит на британски аристократ не е най-подходящият приносител на семейните ценности. Сам парадиращ със своята хомосексуалност, за която аз поне не съм убеден дали е докрай автентична, той се опълчи в защита на закона против ЛГБТ пропагандата в училище. От това обаче, че ги защитава такъв като него, промените не стават лоши. Само искат да ни се стори така. Иначе Минчев съвсем интелигентно се опира на нашата теза, че законът не е против ЛГБТ природата, а против ЛГБТ пропагандата, въпреки огромните и организирани усилия да ни втълпят обратното.

По същия начин и вносителят на закона – ПП „Възраждане“. Тази партия се ползва с малко по-особен имидж особено в средите на либералната интелигенция. Доста е демонизирана, но и за доста неща си е наистина виновна. Така за мнозина всяко нещо, което излезе от „Възраждане“, е лудост, дивашки популизъм или поръчка от някой главорез. И въпреки че излиза от „Възраждане“, законът е хубав, за което говори и подкрепата от страна на другите партии. Хитлер построи пътища, които се ползват и днес. Лоши ли са тези пътища, само защото ги е построил Хитлер?

По подобен начин и консерватизмът. Днес „консерватор“ почти е станало синоним на зле образован простак, който се облича в носии, играе народни танци, бие жена си и ходи на църква. А всъщност исторически е точно обратното – в края на 18 и началото на 19 век консерваторът обикновено е аристократ, роялист, докато либералът е шкембест градски търговец, лихвар или някакъв такъв. Но либералната пропаганда ти сочи някой месест батка с татуиран Ботев на гърба и ти казва: това е консерватизмът!

Вярата. Тя също е вкарана в тази схема. Упорито се мъчат да издълбаят огромен знак за равенство между православие и Русия. „Какъв си ти, православен? – казват. – Тогава значи си путинист, копейка, ватник…“ и всичко останало, което могат да родят техните ограничени и невъзпитани мозъци. Впрочем, така е и по всеки друг въпрос, с който не са съгласни. Германия е католическо-протестантска страна, двете са с почти равен брой последователи, по около 25 милиона. Но означава ли това, че католицизмът и протестантството са виновни за Втората световна война? Но за либералните говорители всичко е просто – православието е олигарси и полковници от КГБ, а католицизмът – мазни педофили.

И още приносители. Освен открития атеистичен бой по християнството, в негова защита се изправиха най-отявлени комунисти. Не можеш да ги изчоплиш от църквите, особено когато има телевизионни камери да ги снимат. Но пък ако утре режимът в Русия отново обърне гръб на православието и пак започне да взривява църкви и да избива свещеници, нашите вярващи комунисти ще станат първи атеисти и неуморно ще припомнят, че Гагарин не е видял никакъв Бог на небето. Трудното тук е, че е напълно възможно някои от комунистите наистина да са се разкаяли и да са се обърнали към Бог. Хвала на такива, но ние няма откъде да знаем.

Щеше да е много, много по-лесно, ако джендъризмът и екотероризмът, социалната държава и правата на малцинствата идваха от Русия, а Западът беше пуритански, какъвто е бил. Но някой проявява много артистично чувство за хумор. Или пък ни изправя на труден изпит, който наистина накрая ще покаже кой кой е. Вярно е, че има огромно знамение кой ви казва нещо, какъв е авторитетът, каква е легитимността ми. Но в крайна сметка важно остава нещото. Ако Путин ви каже „добро утро“, това не означава, че е вечер. Да се научим да разпознаваме и оценяваме приносимото и по-малко да се влияем от приносителя. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Още от автора:

Проблемът е в самите олимпийски игри, а не в церемонията по тяхното откриване

От евритмия до паневритмия – пътят на лъжата

Вероучението в училище – катехизация или мистагогия