Вероучението в училище – катехизация или мистагогия

Днес много хора не отричат Христовото учение, просто не го познават. А не го познават, защото съзнателно го крият от тях

Ключови думи: вероучение, училище, християнство

В първите векове се е ставало християнин по малко по-различен начин. Много хора са били християни през целия си живот, но са приемали кръщение в края му. По-късно започнали да приемат кръщение все по-рано, докато накрая започнали да се кръщават и младенци, както е днес, и се е появил институтът на кръстника.
Пристъпвайки към кръщение, християнинът е бил преди това поне една година оглашен (катехумен – да не се бърка с „катехон“, което е нещо или някой, който задържа идването на антихриста). През тази година оглашеният под надзора на наставник изучава догмите на вярата (катехизис, от κατηχισμός, огласявам). В деня на кръщението – обикновено Великден – всички катехумени се събират и се кръщават в баптистерия – отделна сграда, от която после шестват към храма, облечени в бяло, и пеят: Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся! (всички вие, които се кръстихте в Христос, се облякохте в Христос). От това шествие днес е останал обичаят на Великден, след като удари камбаната, хората да излизат от храма и да го обикалят.
След това новопокръстените преминават още една седмица обучение, наречена „мистагогия“ (тайноводство). През нея се запознават с тайнствата и литургическите символи. И стават „верни“. Литургията също е разделена на две – литургия на оглашените и литургия на верните. В края на първата се чете ектения на оглашените, след което свещеникът казва: „Вие, които сте оглашени, излезте; оглашени, излезте; вие, които сте оглашени, излезте, и никой от оглашените да не остане! Ние, верните, паки и паки миром Господу помолим ся!“. Днес никой не излиза от храма, но все още е забранено да влизат некръстени (затова и кръщенията се правят в други помещения, които играят ролята на баптистерии).
Вероучението като учебен предмет, за което се говори отдавна, а напоследък вече се надигат гласове да стане задължително не само от Патриарха, но и от големи политически сили и лидери, е нещо като всенародна катехизация. Не е мистагогия. Може да се каже, че е нещо като въпрос на обща култура, на съществена част от общата култура. Вероучението в училище не е мистагогия, не е тайноводство, но не е и обща история на религиите и сравнително религиознание, а православен катехизис, закон Божи, който включва основни понятия, молитви, свещена история (Стар и Нов Завет), за вярата и християнския живот (християнските ценности) и за богослужението в храма (литургика).
Какво ще донесе вероучението?
Най-малкото друга гледна точка, която, за разлика от научната „истина“, не е отричана и променяна през последните 20 нека. Уточняване на мирогледа:
Светът е сътворен а не е възникнал по случайност, която все още никой не може да обясни;
Човекът не е най-висшето същество;
Човекът не е всесилен, а е отчайващо ограничен в пространството и времето;
Въпреки това човекът е прекрасен, защото е създаден по Божи образ;
И все пак човекът не се ражда добър, защото е увреден от греха, а смисълът и целта на живота му е да поправи това, за да стане, освен образ, и подобие.
Истината и доброто не са относителни, не са предмет на обществено договаряне;
Истината не е нещо, а Някой;
Щастието не е право, а привилегия;
Страданието невинаги е вредно;
Да не постъпваме с никого така, както не искаме да постъпват с нас;
Душата е безсмъртна и смъртта не е край, а начало.
За човека е много по-важно да подготви душата си за вечността, отколкото да остави след себе си „един по-добър свят“. А че светът ще стане по-добър, ако приеме християнския мироглед и начин на мислене, това е извън съмнение. В момента официалната философия учи, че няма нищо по-висше от човека, че човекът има „неотменими права“, за които трябва да настоява, че човекът трябва „да бъде такъв, какъвто е“ (тоест да не се развива и да не се стреми към уподобяване). Оттук и най-големият психологически проблем на модерния свят – алиенацията, отчуждението и безпътицата.
Защо вероучението да е задължително?
Защото е важна познавателна дисциплина, основен учебен предмет, а другите такива са задължителни. Аз например може да не съм съгласен с еволюционната теория, но през ум не ми е минало биологията да не е задължителна. Може да предпочитам геометрията на Лобачевски пред Евклидовата, но нямам нищо против втората да се изучава в училище и то задължително.
Всяка държава си има официална идеология и задължително обучава населението на нея. По времето на социализма официалната държавна идеология беше марксизмът-ленинизмът и се учеше задължително и в училище, и в университета – няма тън-мън, диалектически материализъм, исторически материализъм, политикономия и всичко останало. Никому не е хрумвало, че може да се преподава някаква алтернативна идеология.
България е православна държава и това е установено още през 9 век в резултат от бурни събития, разтърсващи цяла Европа. След падането на комунизма че България е православна християнска държава беше признато и не съм чул някой да го е отменил. Следователно, ако православието е официалната религия, ако е държавната доктрина, то ще се изучава под формата на православен катехизис и то задължително. За децата в другите вероизповедания със сигурност ще се намери някаква извънкласна форма да изучават своите религии.
Християнството е истина. Християнската цивилизация направи света такъв, какъвто е днес. Дори и основните либерални ценности, са християнски ценности – миролюбие, толерантност, състрадание, подкрепа на слабите, любов (за комунизма казват, че е християнство без Христос). Това е Евангелие, това не са някакви нови, модерни и прогресивни ценности. Затова вероучение трябва да има и то трябва да е задължително. И аз мразех математиката и физиката, но ги учех с благодарност и послушание.
Днес много хора не отричат Христовото учение, просто не го познават. А не го познават, защото съзнателно го крият от тях. Покажете им го, пък нека те си решат сами и да си носят отговорността за решението. Честният избор е информираният избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.