Учени разгадаха важна тайна на стареенето - ето как да се възползвате
Драстични са промените в тялото в средата на 40-те и в началото на 60-те ни години
Стареенето традиционно се определя като постепенен и постоянен процес, но ново проучване разкрива доста по-сложна картина. Оказва се, че то не е такова, за каквото сме го мислели досега, а доста по-различно. Проучване показа, че в два конкретни периода от живота на човек клетките стареят значително по-бързо и в зависимост от това как се грижим за себе си в тези моменти, това може да има ефект върху крайната продължителност на живота ни.
Двата периода могат условно да се опишат като в средата на 40-те ни години и в началото на 60-те. Тогава молекулите и микроорганизмите в тялото ни претърпяват драматични промени – не постепенни и постоянни, а пикови.
Изследователите са анализирали как биомаркери в тялото ни се променят през 5 години в хората между 25 и 75-годишна възраст. За разлика от стандартните медицински прегледи, които биха включили 15-20 измервания, в новото проучване са засегнат десетки хиляди. Откритието е, че въпросните биомаркери – молекули като РНК и протеини, които описват биологичните промени – се променят именно в тези два периода.
Така например 81% от молекулите демонстрират нелинейни промени – променят се в определена възраст много повече, отколкото в останалите. Едва 7% от тях пък се променят константно.
Ето какви са промените в двата ключови за стареенето етапа от живота ни:
В средата на 40-те се наблюдават следните промени. Молекулите започват драстично да не смогват преработката на алкохол, кофеин и мазнини. Рискът от кардиоваскуларни заболявания се увеличава значително, защото протеините, свързани със съсирването на кръвта стават по-слаби. Кожните клетки и протеините се променят и това води до „повреди“ в структурния интегритет на кожата и нейната еластичност.
В началото на 60-те години ситуацията става още по-драстична.
Молекулярните промени показват още по-намалена ефективност в метаболизма на кофеин и мазнини. Обмена на глюкоза също се променя, което демонстрира повишена инсулинова резистентност. Функцията на бъбреците е намалена, което се демонстрира от по-високите нива на кръвна азотна уреа (BUN). Това означава, че самите бъбреци не могат да се справят толкова добре с филтрирането на ненужни и вредни вещества в тялото.
Сърдечните проблеми се повишават заради ръст на аминокиселината фенилаланин. Откриват се и завишени нива на цитокини – протеини, които регулират имунната система, което показва, че с нея има проблем.
Какво да правим?
Добра идея за тези, влезли в 40-те си години е да ограничат мазното. Добра идея е и да се ограничи консумацията на алкохол, тъй като тялото не го преработва толкова ефетивно.
За тези в 60-те си години пък, ако са спазвали съветите от предния абзац, е необохидмо да следят бъбреците си и да увеличат приема на вода.
