Найден Андреев: "Тоника" ме окрадоха с 350 000 лева!

Автор: Анелия ПОПОВА, в. "Шоу"


Преди няколко дни гръмна бомбата, че някои от най-известните български композитори искат да съдят мегазвездата на руската естрада Филип Киркоров заради нарушаване на авторските им права.

Найден Андреев, Димитър Пенев, Александър Савелиев и Иван Пеев са сигнализирали Европейското общество за защита на човешките права. Организацията пък е потърсила съдействие от Софийска районна прокуратура. С липса на ответник обаче съдебно дело няма как да се заведе. Филип Киркоров отрича да е виновен. Руският изпълнител от български произход три пъти печели световната награда в Монте Карло за най-големи тиражи, а от РАО (Руско авторско общество) обявяват с официално писмо до съответната родна агенция „Мюзикаутор”, че разполагат с отчет само за… 26 000 тиражирани диска и аудиокасети от два албума на звездата.

Проф. Найден Андреев сподели възмущението си от Киркоров и други негови колеги.

- Разбрах, че Филип Киркоров отрича обвиненията към него за нарушаване на авторските ви права...

- Естествено. Преди време упълномощихме Асоциацията „Европейско общество за защита на човешките права” да внесе сигнал в прокуратурата за нарушените ни авторски права. Той още тогава отхвърли твърденията в сигнала. Но продажбата и разпространението на дискове с изпълненията на нашите песни продължава и в момента и ние можем да го докажем по безспорен начин... Но не Филип Киркоров е генералният проблем. Много други са крадяли във времето.

- Кого имате предвид?

- Аз

не искам повече да пиша за България,

знаете ли! Нямам желание. Нямам стимул. Безкрайно съм обиден, възмутен. Проблемът с авторските права е от години, не е от сега. И по-лошото е, че никой не обръща внимание на това. Никой! Сега се е появил някакъв си Влади, който краде на поразия - и аранжименти, и каквото му трябва! Никой не го знае кой е, какъв е, но си прави, каквото си иска. И как да направи, след като всички държавни институции са в корупционни схеми – до една! За какво да пиша в тази държава? - Безсмислено е! По-лесно ще ми е да ви изброя тези, които не са ме окрали. И не само мен.

- И все пак няма ли да ми дадете някакви примери, след като списъкът е толкова дълъг?

- Те не са тайна, ще ви кажа. Всеки прави, каквото си поиска, а това, че някой някога е вложил труд в нещо, отдавна не се зачита. Имената, които ме окрадоха и всъщност продължават да го правят, не са малко. Българските певци са всеядни! Как ви се струва например фактът, че „Тоника” ми дължат 350 хиляди лева – с толкова съм окраден от тях!

В момента ми се подиграват!

Роси Кирилова сега е решила да си пише сама всичко, но това не е достатъчно. Тя продължава да изпълнява „Учителко, целувам ти ръка”, нали? Без да ми е искала разрешение. Същото прави и Марги Хранова, която иначе дълбоко уважавам. Кръщава си новия диск „Устрем”, а дори не ме е питала. Да продължавам ли с имената...?

- Казвате, че сте окраден с 350 хил. лв. от „Тоника”. Как се разви по-конкретно цялата ситуация?

- Когато навремето „Тоника” се появи още в първия си състав, аз бях човекът, който ги лансираше в “Балкантон”, защото бяха безспорни таланти. Помогнах им много да се наложат, както много други групи, но е и факт, че си навлякох много неприятности. Стефан Диомов като че ли малко се зашемети от цялото това признание, от тази слава, влезна в някакви шефски места, сдоби се с нещо, което е много трудно да го носиш - с власт. Дори съм чувал, че Диомов имал пръст в това аз да не участвам в журито на конкурса “Бургас и морето” независимо от факта, че доскоро преди Иван Стайков и Томи Динчев да станат, аз бях единственият професор на международна академия, което е достойно за уважение. Но моето крайно отрицателно отношение към него в никакъв случай не е заради конкурса. Той може да мине и без Найден Андреев, макар че навремето именно този конкурс ми донесе първа награда с песента “Моето мъжко момиче” със Стефан Данаилов и Марги Хранова.

Негативността ми идва от факта, че Диомов си разреши да направи следното: дойде и ме попита дали може да вземе една моя песен “Все ми пречи нещо”, да й направи нов аранжимент и “Тоника” да я изпълнят в новия й вариант. Отговорих, че по принцип не съм съгласен и рядко позволявам подобни неща, що се отнася до мои песни. Получи се така, че когато Стефан Диомов взе моята песен и аз му се обадих след три дни, за да чуя неговият нов идеен запис, се получиха някои явни недоразумения. Заявих, че не съм съгласен да прави студиен запис на моя песен, без да съм чул демоверсията преди това, на което той ми отговори, че няма проблеми. След няколко дни ми изпрати чрез една агенция студийния запис във вид на диск. Качвам го аз на моите компютри и апаратура и с учудване откривам, че това вече е завършен запис, готов за издаване. Още повече че е работа, която не може да се свърши в рамките само на три дни. Имах забележки към текста, към музиката, защото една част от моята музика беше отрязана и на нейно място Диомов е дописал друга. Когато му поисках обяснение,

направи се на ударен.

Казах му - ти знаеш ли закона за авторското право?! Малко след това ги видях всичките в едно предаване – да представят новия си албум „Все ми пречи нещо”. В този момент просто побеснях! Защото аз не само че не им бях дал съгласието си да използват песента ми, но и тя взела, че станала име на целия албум! После пуснаха и клип, сниман през лятно време, от което ми стана веднага ясно, че всичко е замисляно и правено доста отдавна.