Истинската причина за протестите във Великобритания

Не няма „нацисти” и „крайно десни”, търпението на хората просто се изчерпа - този плакат го казва най-добре

Ключови думи: причина, протести, великобритания, крайно десни, мигранти, криза, политика

Колкото и малко да се съобщава по телевизията и в масовите медии за случващото се в момента във Великобритания, по-любознателните вече добре знаят за тежките протести, които обхванаха островната държава в последните десетина дни. Новинарите и политиците на Острова очаквано сложиха вината за случващото се върху обичайните заподозрени - „крайно десните” и „нацистите”, истината е съвсем друга. Имагинарните „организатори” на протестите, които реално не съществуват, са част от мащабна правителствена пропаганда, която цели по един или друг начин - мирно или насилствено - да прекрати протеста и да продължи пагубната си лява политика в подкрепа на масовата миграция.

Всичко започна на 29 юли, когато в крайбрежния град Саутпорт в близост до Ливърпул, 3 малки момиченца бяха намушкани многократно с нож от млад мъж. Първоначалната информация, че той е мигрант, се оказа грешка, но след това събитие се оформи тежка атмосфера на недоволство - първо в Ливърпул, а впоследствие в цялата страна, която прерастна в активни митинги и накрая се изроди в бунтове.

Всъщност обаче бунтовете не започнаха тогава. Нещо повече - те си се случват масово в страната от години, но конкретно в сегашната ситуация е редно да разгледаме целия юли месец. Така например на 19-и в Тауър Хамлетс - предградие на Източен Лондон, където 40% от населението е мюсюлманско, стотици се втурнаха по улиците, разбиваха заведения, автомобили и търговски обекти. Оказа се, че това е следствие на антиправителствените протести в Бангладеш, по някаква странна, ирационална причина. (ВИДЕО)

Друг любопитен случай, ден по-рано в Лийдс, включва други мигранти - този път от ромски произход. Там, според правителството, двете основни групи - роми и мюсюлмани, живеят в перфектна хармония едни с други в любимото на либералите мултикултурно общество.

За съжаление опит на социалните служби да се намесят, за да отведат застрашено от собственото му семейство дете води до очакван резултат - бащата звъни на разширен кръг от братовчеди и познати и се стига до сблъсък между полиция и бунтуващи се. Едни полицейски автомобили са разбити и обърнати, други са директно запалени, а униформените бягат неистово, грешка - „тактически отстъпват”, от страх. Всичко това, разбира се, не влиза в масовите медии масово, а само бегло.

И то как. „Разбираме, че случващото се в Бангладеш има отражение и в местните общества в Тауър Хамлетс, но не можем да позволим това да води до насилие и безредици. Благодарен съм на тези от обществото, които помогнаха снощи на нашите колеги. Призовавам в идните дни другите да последват техния пример и да избегнат ескалация”, съобщи шефът на полицията Джеймс Конуей за инцидента от 19 юли. Няма я думата „бунт”, въпреки разрушеното полицейско имущество и нанесените по обществената инфраструктура щети.

За ромското насилие в Хейрхилс пък съветът на Лийдс благодари на отговорните за нападениета за дългосрочния им принос към квартала. Да, наистина. „Ромското общество изиграха фантастична роля за развитието на квартала и допринесоха за многообразието”, каза той. А отнетото дете отново се озова при родителите си, за да се избегне насилие.

И докато всичко това се случва, бялото население на страната - оригиналните британци, просто седяха и гледаха. Както го правят в последните 20 години и повече, откакто започнаха про-мигрантските политики. Докато не дойде датата 29 юли, когато бяха намушкани дечицата. Вместо мигрант се оказа, че убиецът е роден във Великобритания и е от Руанда. Родителите му пристигнали на острова през 2002 г. и той технически се води гражданин. Това обаче не успя да облекчи напрежението, трупано с десетилетия. За съжаление някои от протестите след убийството наистина бяха изпълнени с насилие и разруха.

Това даде перфектно оправдание на левия нов премиер на Великобритания Киър Стармър да определи всички протестиращи за „крайно десни”, подвели се от раситски и нацистки лъжи. А фактът, че няколко полезни идиота се появиха на протестите, мятайки кенчета бира по полицаите и ходейки голи до кръста с татуси на свастики по гърбовете си само допринесе този изкуствен наратив да покълне.

Докато всъщност истинската причина за протестите е повече от кристално ясна. Те са кулминация на това, че години наред белите, оригиналните жители на Великобритания, търпят. Търпят та чак пушек се вдига. Ден след ден гледат как политиците им, властите им, полицията им също търпят. Търпят как престъпността е скочила многократно. Как има квартали, където полиция не може да стъпи, а какво остава за външен човек. Как бунтовете на малцинствата, които оставят тлеещи останки на автомобили и търговки обекти след себе си, се толерират от всикчи, които имат властта да не ги толерират. Как техното гласно или безгласно недоволство влиза в едното и излиза през другото ухо на местните политици и медии. И на това трябва да се сложи край. Той е желан, искан, необходим.
Ситуацията ескалира, макар и по малко наивният начин - щом те могат да рушат, значи и ние можем. Но тя ескалира, защото търпението се изчерпа. За съжаление истината е, че промяната трябва да се случи, колкото и трудно да е това, особено предвид факта, че либералното правителство на Стармър задейства цялата си мощ да цензурира, арестува и осъди протестиращите. Успя да ги окаля с редовния безсмислен термин „крайно десни” и популярното по някаква причина определение „нацисти”. Имаше арестуван и осъден заради коментар във Фейсбук, колкото и абсурдно да звучи това. „Ако не си с тях (мигрантите), значи си против нас”, не е девиз, който обикновения великобританец иска правителството му да ползва. Плакат, държан от един от протестиращите, добре описва мнението на хората. „Да не искаш да убиват деца е нормално, не „крайно дясно”!” Затова е нужна промяната.

Защото утре Великобритания и другите западни страни, следващи пагубната политика на лявото в Европа ще се окажат завзети отвътре. Някои от тях вече са.