Спорът за мъжете в женските спортове не е от вчера, още от 60-те години е

Ключови думи: спор, мъже, женски спортове, 60-те години, съветски съюз

През 60-те години на миналия век съветските атлетки Тамара и Ирина Прес жънат победа след победа. Едната сестра хвърля диск и тласка гюле, а другата бяга с препятствия. Тамара става олимпийска шампионка в Рим през 1960 г. и в Токио през 1964 г. Но след това двете изведнъж изчезват от стадионите... През 1966 г., на Европейското първенство по лека атлетика в Будапеща, е въведен официално секс-контрол, а от 1968 г. проверките за полова принадлежност на олимпиадите стават задължителни. Заедно със сестрите Прес прекратяват кариерата си още много съветски спортистки. На следващите зимни и летни олимпийски игри женските отбори на СССР се провалят.

Тестовете за полова принадлежност са въведени през 1960-те години именно заради подозренията, че комунистическите страни от Източна Европа използват спортисти-мъже (или подобни на мъже) в женските дисциплини.

Всъщност хермафродитите се подвизават в женските спортове много по-отдавна, при това успешно, защото са по-силни от жените. Известен е случаят с немската скачачка на височина Дора Ратен, която става четвърта на Олимпиадата в Берлин през 1936 г. Когато Хитлер разбира, че тя не е никаква жена, изпада в ярост и незабавно я изпраща на фронта.

Първият голям скандал, свързан с хермафродитите, избухва през 1960 г., когато е публикувана статията на известния специалист по спортна медицина от Австрия проф. Лудвиг Прокоп – „Хромозомите на спортните амазонки“. Ученият заявява: „Много шампионки всъщност не са момичета или жени, а истински хермафродити!“ Цялата спортна (и не само) общественост е шокирана. Сред явните хермафродити Прокоп посочва рускинята Александра Чудина, която успява да спечели три медала на Олимпиадата през 1952 г. и да стане световна шампионка по волейбол същата година. По спомените на съвременници тази спортистка говорела басово, пиела наравно с мъжете и пушела папироси „Беломорканал“.

И в други страни са представяни за жени лица с неопределена полова принадлежност. Навремето е разобличена като хермафродит лекоатлетката от Чехословакия Зденка Коубова. След секс-контрол са отнети наградите на бегачката от Варшава Ева Клобуковска, която печели на Европейското първенство в Будапеща два златни и един бронзов медал. През 1936 г. американката от полски произход Елен Стивънс става шампионка на 100 м и в щафетата 4х100 м. Когато умира след години, аутопсията показва, че тя несъмнено е била по-скоро от мъжки пол.
Случват се още по-поразителни неща – спортистките започват да се превръщат в мъже под влиянието на медикаментите, които приемат. Немската шампионка по тласкане на гюле Хайди Кригер толкова е тъпкана с анаболи в продължение на много години, че е принудена да си смени пола, защото процесът на превръщане в мъж е станал необратим. Сега тя се казва Андреас.

През годините има и множество протести и критики срещу тестовете за полова принадлежност, предимно защото някои хромозомни аномалии не дават никакво предимство на пистата, а физическият преглед на неиздържалите се възприема като недопустимо навлизане в личното пространство. Това кара Олимпийския комитет да отмени през 1999 г. задължителните тестове за всички жени-участнички в Олимпиадите. Сега организаторите имат пълномощия да проверяват половата принадлежност само при възникнали съмнения. Но привържениците на по-строги проверки напомнят, че ако на 20 000 жители на планетата се пада по един хермафродит, то в спорта те са един на 500.