Днес любим курорт на всички, а преди бе недостъпен за обикновения българин

Ключови думи: слънчев бряг, флагман

"През настоящата 2024 г. се навършват 66 г. от създаването на курорта Слънчев бряг благодарение на арх.Никола Николов.

Моите спомени са на малко повече от 65-годишни. За първи път на Слънчев бряг ме заведоха моите родители. Почивахме в Бургас на квартира. Един ден се качихме на автобуса и пристигнахме на Слънчев бряг. Пътят дотам беше много живописен. Минаваше се покрай лозя, ниви, градини с праскови. На много места покрай пътя имаше направени бетонови перголи, които бяха обвити с ухаещи червени рози.

Автобусът спираше в центъра. По-късно на спирката поставиха метални ограждения, за да се въведе ред, защото напливът от хора стана огромен.

Вече бяха построени едни от най-хубавите хотели. Имаше огромни дървета, които бяха пренесени от Странджа планина и засадени тук. Имаше много зеленина, свежа трева, беше пълно с ухаещи цвета. Алеите бяха асфалтирани. По тях рядко можеше да се види движещ се автомобил.

Дори влакчето още го нямаше. А човек нямаше нужда от превоз, защото курортът все още не се беше разпрострял нашироко, както стана по-късно. Дори курортът изглеждаше безлюден и пуст, но за сметка на това много спокоен, тих.

Курортистите бяха предимно от ГДР, Чехословакия и по-малко от Полша. Имаше и гости от Запада, малко от ГФР, Франция и съвсем малко англичани, които бяха настанени в най-хубавия и луксозен хотел "Глобус". Французите и германците се чувстваха много добре в едноетажните хотели каквито бяха "Меркури", но англичаните винаги предпочитаха големия и висок хотел "Глобус", дело на арх.Никола Николов. Този хотел наистина правеше впечатление, защото в България подобен нямаше по онези времена. Спомням си как го строяха.

Единствено, което можеха да направят тук българите, беше, че можеха да отидат на плаж безплатно и да усетят удоволствието от досега с най-хубавия в България морски пясък. Тук пясъкът беше като златен прашец, много фин, мек. Много обичах, излизайки от морето, да се "пльосна" направо на топлия пясък. Не ми трябваха никакви хавлии и постелки. Така усещах най добре природата. Тогава нямаше днешните екстри като шезлонги и други подобни. Чужденците лежаха на гумени дюшеци, а българите на хавлии.

По това време този курорт не беше удобен за българи, защото в заведенията не се сервираше на българи. В заведенията се заплащаше само с едни хартийки, бонове, каквито "Балкантурист" даваше на чужденците.

Срещу спирката беше заведението "Палма", на два етажа, в което единствено се сервираше на българи. Правеха много вкусен фасул.

На север от "Палма", по пътя, който водеше към Варна, имаше поликлиника, а до нея беше сградата на милицията.

По-късно до спирката направиха квартирно бюро, откъдето можеше да си наемеш хотел. Цените бяха доста високи за българите. Карта за почивка от "Балкантурист" струваше около 200 лева, срещу които даваха боновете за храна. Напитките са заплащаха отделно с левове. В ресторанта "Мелницата" или "Ханска шатра една порция печено половин пиле струваше около 5 лева", разказа за ПОТВ арх.Олег Каразапрянов.