Държавата пое нов дълг -защо това е проблем?

Още преди няколко месеца Световната банка предупреди България за проблеми с дълга, ако не вземе мерки

Ключови думи: дълг, държавен дълг, България, Флагман

Нови 200 млн. лв. се прибавят към дълга на държавата, след като в понеделник Министерство на финансите пласира за четвърти път тази година държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Среднопретеглената годишна доходност на аукциона за емисията 6-годишни ДЦК е 3,54%, съобщиха от финансовото министерство.

До момента служебният кабинет е заел общо 900 млн. лв. от вътрешния пазар. В средата на април Министерството на финансите пусна първата за годината емисия държавни ценни книжа, като тогава предложи на инвеститорите 3-годишни съкровищни облигации. Набран бе дълг от 200 милиона лева при среднопретеглена доходност от 3,01%.

Припомняме, че държавният бюджет за тази година бе гласуван с дефицит от 6.2 млн. лв. (3% от БВП), което означава, че тепърва правителството ще тегли заеми, за да го покрива. Месец май бюджетът излезе с малък излишък от 100 млн. лв., но следващите месеци се очаква да бъде на минус.

Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори извън границите на страната). Често се посочва, че България е сред страните с ниски дългове, но в същото време е лидер по темпове на ръст на задлъжнялостта и то за период от последните четири години. Данните на Евростат показват, че 10 страни от Евросъюза отчитат повишение на съотношението на държавния дълг към БВП. С най-голямо повишение по този показател е България (+2,1 процентни пункта), следвана от Латвия (+1,6 процентни пункта), Финландия (+1,5 процентни пункта), Естония (+1,4 процентни пункта), Швеция (+1,2 процентни пункта) и Полша (+1 процентен пункт). 

Още преди няколко месеца Световната банка предупреди България за проблеми с дълга, ако не вземе мерки. Институцията посочи на България, че ѝ е нужна фискална консолидация предвид желанието за влизане на страната в еврозоната, забавянето на икономиката и демографската криза, която ще оставя все по-малко работещо население, което да издържа пенсионната система.

Симулираните сценарии на Световната банка показват, че при увеличаване на разходите, свързани със застаряване на населението, и без реформи, които да ги компенсират, до 2050 г. икономическият растеж ще се забави до около 1.25%, а публичният дълг ще надхвърли 70% от БВП.

Риск се заформя и от факта, че вече над 60% от разходите в бюджета на държавата не са гъвкави и при кризи управляващите трудно могат да ги насочат към други пера или да ги свият, ако се налага.

Важен е и въпросът за какво се поема дълга. В България това се случва предимно за социални харчове, които не носят икономически растеж, а само задлъжняване. Което пък доказано намалява и държавния суверенитет,

В монетарно независими държави като САЩ, Обединеното кралство и повечето останали, държавния дълг в местна валута представлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този „дълг“ много по-различен от този натрупан в семейство, ограничено от доходите си. Монетарно независимите правителства печатат собствена валута и нямат нужда от такива приходи за да финансират разходите си.

Държавният дълг може да бъде в местна или чужда валута. Инвеститорите в държавни облигации, деноминирани в чужда валута, трябва да имат предвид нивото на валутния риск, в случай че чуждата валута намали стойността си спрямо местната. Ако дългът е деноминиран в чужда валута, може впоследствие правителството да няма достъп до въпросната валута, за да обслужва дълга. Например по време на Гръцката финансова криза дългът на страната е в евро и едно от предложените решения е Гърция да се върне към печатането на собствената си Гръцка драхма. Това предложение се отнася само за бъдещи задължения, оставяйки съществена част от съществуващия дълг деноминиран в чужда валута и потенциално удвоявайки стойността му.