Вицепрезидентът разясни ситуацията с къщата на Димиър Талев

Към момента не е направено нищо, а същевременно хора, които мразят България, разбиват с чукове тази българска светиня, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова

Ключови думи: Илиана Йотова, Димитър Талев, къша на Димитър Талев, Национална художествена академия, Флагман

Един от примерите за неглижирането на културно-историческото ни наследство от страна на държавата е къщата на Димитър Талев в Прилеп. От юни 2023 г. има решение на Министерския съвет държавата да закупи този имот. Към момента не е направено нищо, а същевременно хора, които мразят България, разбиват с чукове тази българска светиня. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на научната конференция „Културно наследство – изкуство – музеи" .

Тя се организира в чест на проф. Мила Сантова. Юбилейният научен форум се организира от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, съвместно с Националната художествена академия и със съдействието на Исторически музей – Чипровци.

„Вие сте истински енциклопедист, малко са такива хора не само в европейски, а и в световен мащаб. Човек, който милее за българското, с много любов, амбиция и усилия представя и защитава ценностите на българското културно-историческо наследство пред света", посочи в приветствието си Йотова. „Притежавате и нещо, което липсва у много хора, които не слизат от телевизионните екрани. За разлика от тях Вие много добре знаете какво стои зад думите – България е на трето място по културно-историческо наследство и българите сме наследници на седем цивилизации", обърна се вицепрезидентът към проф. Сантова.

В изказването си Илияна Йотова подчерта, че големият отсъстващ в поредната предизборна кампания е дебатът за българската култура. „Законите за културата чакат търпеливо десетилетия наред, а са още по-важни днес, когато в глобалния свят имаме нужда да отстояваме своята идентичност и да черпим самочувствие от културната си история", заяви тя и представи няколко примера, които илюстрират липсата на национална политика в сферата на културата. „Идеята за Закон за старите столици свършва до първоначалния ентусиазъм и амбиция. Необходим ни е и за да показваме желания образ на България и българската култура навън", отбеляза вицепрезидентът.

Тя подчерта липсата на България в Кирило-Методиевите маршрути. „Парадокс е, че България не участва в тях, а претендира да бъде спасител и наследник на делото на Светите братя и техните ученици. Преди три години се обърнахме към изпълнителната власт в опит да спасим българското участие, но срещнахме стена от незаинтересованост", припомни вицепрезидентът. Според нея много се говори за свързаността на културно-историческото наследство с туризма, но липсва законовата рамка за тази политика. „Преди време предложих да използваме европейско финансиране, за да създадем такъв маршрут, свързан с живота и дейността на най-големите дарители в българската история братята Евлоги и Христо Георгиеви – от имотите в Букурещ, през вилата в Карлово и текстилната фабрика. За съжаление, не се осъществи. Държавата прехвърля изцяло отговорността и инициативата на местната власт", заяви Илияна Йотова.

Проф. Мила Сантова е водещ изследовател в областта на изкуствознанието, фолклористиката, етнологията, културната антропология, музеологията, материалното и нематериалното културно наследство. Значителен е приносът ѝ за вписването в списъка на ЮНЕСКО на Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими.

Приветствия към проф. Сантова бяха отправени от доц. д- р Пламен Събев от името на Регионален исторически музей (РИМ), Велико Търново, и катедра по “Етнология и културна антропология‘‘ на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"; от проф.  д-р Светла Димитрова – председател на Българския национален комитет на ИКОМ - най-авторитетната международна организация на музеите под егидата на ЮНЕСКО; от проф. Йоанна Спасова – Дикова – директор на Института за изследване на изкуствата при БАН; от представители на Народно читалище “Св. цар Борис I – 1909’’, с. Бистрица, сред които и ръководителят на “Бистришките баби‘‘ – Дина Колева.

Водещата на събитието припомни на присъстващите, че първото вписване на България в Представителния списък на ЮНЕСКО е свързано с името на “Бистришките баби‘‘, с които проф. Сантова работи дълги години. Присъстващите представители на групата изпълниха и кратък музикален поздрав по случай юбилея на проф. Сантова.

Събитието продължи с предвидената лекционно-дискусионна програма.