Меган Фокс: Всички в шоубизнеса мислеха само как да правят секс с мен

Ключови думи: меган фокс, шоубизнес, секс, кино, актриса

Лъскавата лъвица Меган Фокс се завръща в голямото кино с горещия трилър “Подчинение”, който трябва да излезе и в българските кина тази година. Преди това тя бе приятно разсъблечена гангстерка в хумористичния опит “Джони и Клайд” и бойна мацка на голям екран в експло­зивната екшън екстраваганца “Непобедимите 4”, който бе сниман и в България.

Меган беше в София и даде своя сочен принос за зрелището, в което си партнира с жанрови лъвове като Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен и много други. Фокс започва своя път към върха като модел и актриса в началото на новия век, а глобалният успех идва при нея преди повече десетилетие с участието в масивния блокбастър “Транс­формърс”.

 После прави палава главна роля в покварения плътски хорър “Тялото на Дженифър” и се утвърждава като една от най-горещите млади актриси на планетата. В последните години най-попрулярната роля на Меган е на легендарната репортерка Април О’Нийл във възродената поредица за “Костенурките Нинджа”. Фокс разработва още много допълнителни проекти извън киното, а преди няколко години стана лице и тяло на компютърната игра “Stormfall: Rise of Balur”.

- Меган, как си представяхте филмовата индустрия преди да пробиете?
- Никога не съм била заблудена, че Холивуд е рай, не страдам от идеализирани илюзии, но реалността трябва да се опише такава, каквато е. Може да се разболееш, да не се чувстваш добре, но щом не кървиш от лицето те принуждават да продължаваш да бачкаш, да прави нови дубли и на никой не му пука за теб. Ти си средство към целта. Няма никакви притеснения и грижи за твоята физическа сигурност като изпълнител. Използват те и после ти казват “Чао”. И ти трябва да стоиш там и да преглътнеш всичко това ако искаш да получиш ново обаждане и ново предложение за роля. Ако протестираш много, много, те зачеркват и влизаш в неофициалния “черен списък”.

Мисля, че най-малко през първото десетилетие на кариерата ми най-широко разпространеният начин, по който ме възприемаха беше като плиткоумна секс кукла, ако това има някакъв смисъл. Това започна да се променя напоследък, когато хората започнаха да четат по-внимателно интервютата ми, да се вслушват в това, което казвам и започнаха да ме виждат по различен начин. Но в началото бях толкова изгубена и се опитвах да разбера, как да имам нормално самочувствие и самооценка, за да намеря мястото си в този ужасяващ и враждебен към жените ад, какъвто беше Холивуд по това време.

- В един момент направихте пауза, за да си гледате децата. Как ви се отрази този период?
- Децата са прекрасни, но един родител никога не е подготвен за колосалното количество сън, което ще изгуби. Първите години просто забравяте за добрия, дълбок и спокоен сън. И никой не може да ви подготви за това. Следващото нещо е важният избор - дали да се ангажирате с култивирането на характера на децата и влизането в диалог с тях, или да се дистанцирате от тях, да се изолирате с лаптопа и смартфона и да оставите всичко по течението. Второто е немислимо за мен. Никога не съм била от дистанцираните майки. Но първият избор е много, много изтощителен. Не остава никакво време да имате собствени мисли като на възрастен човек, мозъкът ви може да се превърне в бъркани яйца в определени ситуации. Имало е моменти, в които просто съм давала на късо. Мозъкът ми отказваше да работи.

- Сега се завърнахте към киното, но бяхте казала, че за малко да приключите с ролите завинаги. Защо?
- Кулминацията на тези процеси дойде покрай премиерата на “Тялото на Дженифър”. Мисля, че преминах през истински и пълен емоционален срив. Може да се каже, че славата ме срина. По-точно - славата на сексуален символ и цялото внимание към мен като инструмент на една индустрия, която се интересува единствено от възбуждащия външен вид. Целият фокус в “Тялото на Дженифър” беше върху мен като сексуален обект. Но не беше само този филм. Беше постоянно, през цялото време. Всеки проект, върху който работех. Всеки продуцент ми внушаваше точно това. В един момент просто не исках да правя нищо. Не исках да ме гледат, да ме снимат, да бъда в списанията, да ходя по червени килими за премиери. Не исках да излизам на публични места, представях си, че ще ми се смеят, ще ме сочат, ще ме плюят. Внушавах си, че ще ми крещят, ще свиркат след мен, ще се държат като диваци. Преминах през много тъмен период.

- Как гледате на движението #MeToo след драматичното и епично дело между Джони Деп и Амбър Хърд, в което тя беше осъдена за клевета срещу бившия си съпруг, след като го обвини в домашно насилие?
- Бих казала, че аз съм предвестник на движението. На мен ми се случваха същите неща, които после толкова много актриси посочваха. Но сякаш за мен се очакваше. Не бях жертва, а жена, която едва ли не си го е заслужила. Осъждаха ме морално заради начина, по който изглеждах и се обличах. Аз съм много невротична и интровертна. Нямам нищо общо с медийния образ, който ми беше създаден. Аз съм супер моногамна и всъщност първата бременност ме спаси. Семейството ме извади от тъмното място, на което се озовах.

- Как поддържате форма?
- Не ям чипс, соленки, бисквити, вафли, хляб - нищо високо въглехидратно. И не нарушавам този принцип абсолютно никога! Нямам дни, в които си позволявам да разпусна. За мен то е като да спреш цигарите. Решаваш си и казваш: от днес без въглехидрати. Имам много силна воля и като си наумя нещо, няма сила, която може да ме спре. Тестените изделия не ми липсват. Седмица след като взех решение повече да не ям тестени неща, и вече не можех да ги погледна даже. Никога вече не бих си вкарала подобно нещо в организма.