Има ли сили Европа да съхрани културата, законите и християнския си облик?

Решенията, които ни предлагат управниците, са безумни – да сме търпеливи, да мислим за безопасността им, да сме толерантни (?) към културните им привички

Ключови думи: ислямисти, религия, европа, германия

Едно събитие от по-миналата седмица мина незабелязано за медиите – не само у нас, разбира се, а и по света. На 27.04, събота, в немския град Хамбург, около 1000 човека се събраха на демонстрация, насочена срещу „антиислямистката политика и медийна кампания в Германия”. Организаторите на протеста бяха от групата "Интерактивни мюсюлмани", които според властите в града са екстремисти.

С викове "Аллах акбар" ("Бог е велик"), говорителите обвиниха политиците и медиите, че разпространяват "евтини лъжи", касаещи предимно войната в Газа, като по този начин всички мюсюлмани в Германия са заклеймени като ислямисти. Местните и туристите бяха свидетели на издигнати плакати с лозунги "Решението е халифат". Въпросните пропагандираха и че „иcлямcĸaтa идeнтичнocт мoжe дa бъдe oпaзeнa caмo чpeз paзгpaничaвaнe oт зaпaднoтo oбщecтвo, а при ĸoлeбaния и eвeнтyaлeн ĸoнфлиĸт c ocнoвния зaĸoн, имa caмo eднo peшeниe за истинските мюсюлмани - дa ce cъoбpaзявaт c пpeдпиcaниятa нa шapиaтa”.

Макар министърката на вътрешните работи Нанси Фейзър да беше категорична, че подобна „ислямистка демонстрация” е трудно поносима, а и предстои прокуратурата да установи дали по време на проявата са били прекрачени законови норми, възникват няколко

Резонни въпроси и опасения

Защо въобще беше разрешена тази демонстрация в европейска страна? Както става ясно от изказвания и на немски политици, и на немските власти, организаторите са екстремистка групировка, която – редом с други, е наблюдавана от службите по сигурността в страната. Факт е, че още през октомври миналата година страната забрани дейността на своя територия на организациите "Хамас" и "Самидун". Първите – ясно защо, а членове на вторите празнуваха убийствата на евреи след атаките на „Хамас” миналата година в Южен Израел, когато бяха брутално убити повече от 1200 души, основно цивилни, и бяха взети около 240 заложници, съдбата на много от които е неясна и до днес.

Следва и не по-малко логичният въпрос защо, при положение, че се касае за екстремистка организация, въпросните крещят фанатизирано в европейски град, заплашвайки с шериат, а отдавна вече не са депортирани или поне задържани.

Реторичен е обаче въпросът може ли въобще да си представите подобна демонстрация, извършена от християни в мюсюлманска страна, които да се бунтуват срещу законите и приетите норми – културни и социални, в страната, дала им убежище, помощи и подкрепа. Нито подобно нещо някога ще бъде допуснато, нито, ако случайно група фанатизирани християни опитат да спретнат подобно деяние в голям арабски град, ще останат живи, нито въобще на християнин би му хрумнало подобно неуважение и нагла демонстрация, нарушаваща законите на страна с друга религия.

А опасенията, ден след ден, година след година, се превръщат в брутална реалност.

Не е тайна, че именно Германия е една от страните, която има сериозен проблем след политиката на отворени врати, водена дълги години от Ангела Меркел. През август 2015г. тогавашният германски канцлер изрича думите "Ние можем да се справим с това“, отваряйки широко границите на страната си за най-голямата вълна от бежанци след края на Втората световна война. Пример, който беше последван и от редица други западноевропейски страни и чиито последствия започваме да усещаме все повече, включително и в България.

Макар години наред в страната съзнателно да бяха заглушавани всички протести против тази политика, едвам-едвам, някъде около 2022г. управляващите започнаха да се пробуждат от летаргията, в която бяха изпаднали. И ако дотогава докладите на Федералната служба за защита на конституцията (контраразузнаването), бяха цитирани от медиите в страната, предимно за да изтъкнат колко много „крайнодесни екстремисти” заплашват сигурността и уж невероятно успешния модел на мултикултурализма в Германия, преди около две години ситуацията започна да се променя, разкривайки пред широката общественост плашещи бройки и данни за ислямисти, изградили клетки в страната, привличащи все по-успешно нови поддръжници – включително и германци, а скрити зад благотворителни акции и кампании, използващи събраните дарения, за да финансират терористични актове и радикални мюсюлмански организации.

Ръст на престъпленията в страната

Това, съвсем доскоро, също беше тема табу. Или по-точно, споменаваше се просто за ръст, без уточнение откъде идва, като даже в по-предишни години задължително се подчертаваше, че не касае мигрантите в страната. Напротив, истината е, че дори само за 2023г. година полицията в Германия е регистрирала най-високия брой криминални деяния от 2016 г. насам, с 5,5% повече в сравнение с 2022 година, а според Федералната криминална служба, сред основните причини е силната имиграция за кратък период от време. Статистиката е безжалостна - има висок ръст на престъпленията, извършени от мигранти. През 2023г. те са със 17,8% повече, отколкото през миналата 2022г., а извършителите са предимно млади мъже - мюсюлмани. Истина, която всички знаеха отдавна, но съзнателно темата не беше дискутирана, а беше умело прикривана.

В Австрия пък, 1/3 от затворниците са с произход извън страна от Съюза, а най-много престъпления в процентно съотношение са извършени от афганистанци и сирийци. Подобно е положението и във Франция, Италия, Испания, да не говорим за гетата, оформени от мюсюлмани в някои европейски страни (тук задължително трябва да добавим Белгия), в които гета дори полицаите избягват да влизат, а вътре се вихри безконтролна престъпност, анархия и яростна антихристиянска и европейска реторика.

Няма информация, няма проблем – опитваха се да следват този принцип европейските управници. А проблем не просто има, той вече е неконтролируем, включително и пощадената до момента Източна Европа вече усеща пагубният ефект от политиката на отворени врати и прикриването на истината.

А решенията, които ни предлагат управниците, са безумни – да сме търпеливи, да помислим как да подсигурим безопасността си, да сме толерантни (?) към културните привички на прииждащите.

Но дори да си заровим главите като щрауси в пясъка, бурята няма да ни отмине. Съвсем не, ще ни помете, както вече се случва в някои градове на континента. И рано или късно никой няма да бъде пощаден от това хунско нашествие. Няма как къщата на комшията ти да гори, подпалена от фанатични друговерци, а твоята да остане цяла.

Надежда все още има, но тя задължително минава през ясната дефиниция на проблемите, което няма как да бъде осъществено от сегашния европейски естаблишмънтът, който дори и вече признавайки с половин уста, че икономическият просперитет и облагородяването (което същите ни обещаваха) на страните от Стария континент не се случи, след като тук се изсипаха орди радикални друговерци, нямат нито план, нито представа как да оправят кашата, която самите те забъркаха, разклащайки устоите на Стария континент, обричайки на разруха страните и принасяйки в жертва на новите варвари хиляди християни.