Катастрофалните земетресения в България преди близо век, които почерниха Великден

Общо при трите труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон, повредени са повече от 70 000 сгради

Ключови думи: земетресение, 1928, българия

Между 14 и 25 април 1928 г. България е разтърсена от три силни земни труса, които разрушават голяма част от Южна България. Серията от земетресения са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон. Повредени са повече от 70 000 сгради. 

Катастрофата започва на 14 април. В района на Чирпан, в 11:20 ч., е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, т. нар. Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Денят е Велика събота преди Великден. Земетресението е последвано от други два силни труса - на 18 април вечерта с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, и на 25 април - с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Последният трус е познат и като Старозагорското земетресение.

Извънредно! Земетресение в Черно море! Усетихте ли го?

След втория трус - на 18 април, който е най-силният, най-засегнати са селищата в Садовска община - Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. 

На 24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област от 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията. 

Реакциите в света на станалите у нас земетресения в своя бюлетин “Преглед на чуждия печат”:

Холандски печат

“Алх. Ханцелсвлад” /25 април 1928 г./ пише: Ужасно нещастие е поразило България. Едно катастрофално земетресение е постигнало бившата Източна Румелия. Големи разрушения са причинени в старата столица на тази провинция и в околностите. Не е възможно да съставим още ясно представление за размера на нещастието, но получените сведения за положението на засегнатите области показват вече, че българския народ и правителството ще се намерят пред голямо затруднение, за да могат да облекчат най-тежките страдания и да преодолеят и предотвратят по-лоши последствия от страшния удар, който природата нанася на страната, която и без това изнемогваше под непосилните тежести, оставени ѝ от войните, които работливия селски народ се мъчеше да преодолее с рядка енергия. (…) И в другите европейски страни трябва да не се изпуска из пред вид, че нуждата и мизерията, причинени от земетресението в най-богатите области на страната, са в състояние да имат политически последствия за Балканите. Миналото показва, че в тези области бежанците и бездомниците стават лесно плячка на агитатори, които чрез осуетяване на умирението и успокоението на Балканите, се стараят да постигнат своите политически цели. Ето защо и за мира на Балканите е от голямо значение да не се откаже на българското правителство подкрепа и съдействие в тежката задача, която му предстои - облекчение на най-голямата нужда на населението и възстановяване грамадните загуби, причинени от природната стихия, загуби, които се увеличават ежедневно, тъй като трусовете все още и още не са престанали. 

Английски печат

“Манчестър Гардиън” /25 април 1928 г./ на уводно място пише: Каквато и да е тяхната причина, балканските земетресения по брой и по сила се отличават от ония, на които Европа е привикнала. Разбира се, всеки е склонен да смята своите катастрофи по-големи, но дори и така да е, картините на пловдивската катастрофа напомнят разрушения, като ония, от които пострада Япония…

Н. В. Царят за земетресението

“Таймс” /26 април 1928 г. / в кореспонденция от София пише: Цар Борис прекара последните пет дена между жителите на опустошената от (…) трусове област, като установи  размера на катастрофата и взема активно участие в устройството на помощни мерки. В разговор с (...) кореспондент, Царят предаде впечатленията си от своята обиколка всред тия сцени на съсипии и опустошения. Той е взел близо 700 км с автомобил, разгледал е всички места, засегнати от трусовете и е поразен от големината на катастрофата в Южна България. Положението на Пловдив е по-сериозно от това на Чирпан и Борисовград и земетресението е най-силното от всички, известни в България. В Папазли (дн. с. Поповица - бел. ред.) един трен (влак - бел. ред.), който минавал по времето на земетресението, се е избавил по едно чудо от катастрофа, тъй като той току-що минал моста над Марица, преди последният да потъне с 80 см вследствие на труса... Имало е и много други щастливи отървания. Броят на жертвите, макар и голям, е малък в сравнение с материалните щети, които сега официално са оценени на 3 100 000 лири. Негово Величество обаче се страхува, че броят на жертвите ще се увеличи по-късно. Това ме безпокои най-много, каза Цар Борис, защото аз видях населението да живее всред развалините, без подслон и храна, и поради това изложено на най-големи опасности под дъжда, който вали от няколко дена. Аз намерих много болни в градовете и селата и във връзка с това не мога да не призная мъдростта на решението, взето от Италианския червен кръст, който в своите усилия да ни помогне е започнал с изпращането на палатки, които са тъй необходими за запазване здравето на оцелелите. Ние трябва да организираме помощни служби бързо, добави той, и аз вече говорих надълго с моя министър-председател, защото дъждовете ще довършат работата на земните трусове и ще доразрушат останалите къщи, особено в селата, където те обикновено са построени от кирпич. Освен това дъждът ще съсипе запасите от зърнени храни, останали в засегнатата област. Правителството и съществуващите организации ще направят всичко възможно, за да облекчат страданията на населението, но големината на катастрофата е такава, че само източниците на страната не ще бъдат достатъчни. Затова ние посрещаме с чувства на най-дълбока признателност помощта, която ни се изпраща от чужбина.

Румънския печат

Нещастието в България

“Нямул Романеск” /29 април 1928 г./ помества на уводно място следната статия от професор Йорга: Една обширна област от България бе жертва на едно от най-ужасните земетресения, които е запомнил югоизтока на Европа. Може би само то, подобно на това, което разруши зидовете на Галиполи, и позволи преди 600 години настаняването на турците в този град. Три града или градчета са днес разрушени и десетки хиляди хора не знаят къде да намерят сигурност и подслон. Това огромно нещастие навсякъде събуди чувство на жалост. От славянските държави, като Югославия и Полша, дойдоха утешителни думи, пари в помощи. (…) Дойде време да си помислим и ние за нашия морален дълг. Каквото и да е било между съседи, те остават съседи, с които ни свързват толкова спомени покрай толкова интереси. И едно цяло население често пъти няма нищо общо с политиката на едно или повече правителства. Както и да е, ние трябва да помогнем с пари или с хляб. Червеният кръст и правителството имат на първо място думата.

Италиански печат

Италианската помощ

“Джиорнале Д’Италия” /Рим, 1 май 1928 г./ пише: Шефът на правителството се разпореди да се отпусне сумата един милион лири в полза на пострадалите от земетресението в България, също такава сума в полза на пострадалите в Гърция. Веднага след получаването на телеграфическите сведения от България и Гърция за станалите там земетресения, шефът на правителството заповяда незабавно на председателството на Италианския червен кръст да изпрати материали и персонал в двете тъй тежко засегнати страни. Следствие постигането на споразумение по телеграфа с председателството па Българския червен кръст, на 20 април т.г. една мисия на Италианския червен кръст под ръководството на капитан Вила, замина от Милано за България, отнасяйки със себе си една голяма полска болница със 100 легла... Множество палатки-павилиони и огромни количества платнища, вълнени покривки, кухни, готварски прибори и пр. попълниха първата пратка, която стигна в София на 23 април. На 24 април от Рим и Милано се изпратиха за България санитарни материали и много хранителни припаси, консервирано месо, сухари, ориз и пр. за раздаване на населението от пострадалата област. Центърът на италианската мисия е в Борисовград. От там се изпращат помощи към Пловдив, където както се знае, се намират множество наши съотечественици и към С. Загора и Хасково…

Английски печат

Българското земетресение

“Манчестър Гардиън” /1 май 1928 г./ печати следното писмо от Хилда Кларк под горния надслов: Връщайки се миналата вечер от България, аз забелязвам, че английските вестници изглежда да са дали много по-малка публичност на фактите от страшните резултати на земетресението там, отколкото на нещастието в Гърция. Естествено е, че повече внимание ще се обръща на страната, която е по-добре позната на английския народ, но аз съм сигурна, че ако се схване размерът на катастрофата в България, би имало съчувствия в практическа форма за пострадалите. (…) Аз прекарах нощта, когато стана втория силен трус, в един малък град близо до Пловдив. Наистина, ние бяхме извън централната зона и къщи не се разрушиха, но ударите бяха силни и тревожни със своето често повтаряне. Цялото небе бе осветено от пожарите на Пловдив. Не мога да опиша куража и бодростта на населението, добротата на хората един към други и тяхното чудесно държание. Следния ден ние чухме същото за ония, при които изпитанието е било по-голямо. Веднага на сутринта помощни групи, включително доктори, бяха организирани и изпратени в камиони към градовете, които бяха пострадали. Телефонистите стояха храбро на своите постове в зданията, които можеха всеки момент да се строполят върху им, за да дадат сведенията, необходими за правилното насочване на помощта и нямаше липса на доброволци, готови да отидат на най-опасните места. Първата ни мисъл през тази странна нощ навън бе за щастливата съдба да имаме хубаво време. Уви! Това не трая много и проливен дъжд валя трийсет часа наред и пак започна отново. В страната има малко палатки. Набързо бяха събрани дъски за строеж на бараки, но тъй като трусовете продължаваха, дори къщите, които не бяха разрушени не можеха да служат и трябва да имаше 150 хиляди души без подслон. Без друго ще има по-голяма смъртност от стоенето на открито, отколкото от падащите къщи, ако не се изпрати бързо помощ. Аз чух много изрази за благодарност за парите, които постъпиха веднага от Американския червен кръст, от Югославия и от Италия, от фонда "Спасете децата" и от дружеството на приятелите в Англия; но за катастрофа от такъв мащаб - нужно е много повече. (…) Сами българите се заловиха за работа веднага, за да събират пари в София и да намерят материали за бараките. Малката армия и полицията се използват, доколкото е възможно, подпомагани от хората, които в България по закона трябва да отбиват трудова повинност. Един отряд скаути замина веднага със своята кухня, за да готви ядене на бедните в един град. Представителите на фонда "Спасете децата" - една жена с голяма опитност в организацията на помощи, се грижи за децата в други градове, според помощите. Ако вашите читатели се отзоват на апела, аз съм уверена, че тя ще спаси живота на стотици. България бе в големи икономически затруднения поради грижата да настани голям брой бежанци, а репарационните плащания са едно тежко бреме върху нея. (...) Нейният народ прави всичко, за да си помогне сам и не е седнал да плаче за помощ или съжаление; но земетресението е разрушило ценни фабрики и повредило реколтата в нейните най-плодородни окръзи и изгледите за бъдещето са почти толкова лоши, колкото положението на бездомните хора на дъжда, ако изтощението.

Източник: БТА