В Германия ромският ученик проговаря немски за 6 месеца, а тук - нищо

Ключови думи: роми, деца, Германия, Флагман

"Знаете ли колко е трудно да бъдеш циганин в България? Българското дете не иска да стои до теб в училище. И досега ме е страх дали някой ще иска да седне до мен". Думите на доц. Йосиф Нунев от Великотърновския университет задълго засядат в съзнанието. Той си спомня дискусиите за приобщаването на ромите отпреди 20 г. - единствената разлика сега е, че "политиците и политичките" са други. "За 40 години научиха 20-30 нови термина. Отношението на българите обаче не се е променило никак, дори някъде е станало по-критично", казва и колегата му Христо Кючуков, професор по интеркултурно образование. И двамата са категорични, че докато не се премахнат сегрегираните училища, нищо различно няма да се случи и в следващите 20 г, пише вестник Сега.

(Не) равен достъп

Пътят на ромското дете до класната стая не е никак лек и не винаги виновни за това са родителите, обясни в презентацията си Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива на конференция за предизвикателствата и възможностите пред ромските ученици, организирана от Регионалния център за приобщаващото образование в София. Първата преграда е още на входа. В нормативната база няма дефиниция що е то "достъп до образование" и често той се разглежда като достъп до обучение, макар да е нещо много повече. Някои деца нямат нужните дрехи и обувки, живеят във фургони, заобиколени от кал, без достъп до пътища или автобуси. "Как да стигнат до училище?", пита Исаев, показвайки снимка на ромско дете, разговарящо пред порутената си къщурка с учителка от екипите за обхват. "Учителката казва: "Ето, обеща да дойде на училище, а не идва". Но как да дойде? С какво? После заключаваме, че за ромите образованието не е ценност. Кой е построил навремето училищата в ромските квартали - ромите", вълнува се той. "Това, че за ромите образованието не е ценност и не желаят да учат е мит. Защо в Германия ромското дете за 6 месеца проговаря немски и се интегрира, а в България не може? Къде е причината?", пита и проф. Кючуков.

Исаев разказва за проект Jump Math, по който ромските ученици показали завидни резултати по математика. "Това е "синдромът на седящия на последния чин" - вижте ромско дете, то стои на последния чин, където се чувства по-комфортно, в безопасност и че не пречи", показва той друга снимка от презентацията си. На нея се набива на очи друг детайл - макар да е зима, детето е със сандали, под които се подават чорапи. "Не го видяхме", обяснил директорът. "Възможно е да не са видели, не ги виня. Но трябва да развием чувствителност, понякога не забелязваме очевидни неща", смята той. 

Език мой 

"Знаете ли какво е да си сред 40 деца, говорещи на български, а ти да не знаеш езика им ?!", пита доц. Нунев. Много от ромските деца са точно в тази ситуация, попадайки в първи клас. Разбира се, в клас те трябва да учат на официалния за държавата език, който е български. "Но как да стане това, при положение че им е забранено да говорят майчиния си език в училище", пита участник в дискусията. "Бях в училище близо до Пловдив, с което планирах проект. Срещнах се с ромски деца, заговорих ги на ромски, а те мълчаха. Погледнаха директорката и чак тогава и те отговориха на ромски. Това е очакването - че в българските училища ромските деца няма да могат да бъдат себе си, че трябва да се срамуват от себе си", посочи проф. Кючуков. 

Резонен е въпросът и как учителите, 95% от които са етнически българи, да преподават добре на ромите, като не познават езика и културата им, за която дори не се говори, няма и подобни специалности в университетите. "Навремето във Великотърновския университет имаше специалност, свързана с преподаване на ромски език. Тя обаче бе закрита по чисто расистки подбуди - с обяснението, че "ромски език няма". В България няма желание за това. Има мислене, че ромите нямат нужда да учат ромски език, дори сме против подготовката на учители по ромски език", посочи професорът, който преподава ромски в Сърбия, но не и у нас. Според него е необходимо да има както учители по ромски език с висше образование, така и учители медиатори с ромски език, които да имат предварителна подготовка в университет. 

"Да се представя ромският фолклор в училище вече не е еретично, но това все още не е прието като нещо нормално", коментира и Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе". Той разказа за случай в Пазарджик, където учителка му споделила възгледа си, че за да се справят с НВО в 7 клас, на ромските ученици трябва да се забрани да говорят ромски у дома (по изнесени на конференцията данни 50% от ромските деца говорят вкъщи на майчиния си език). "В Германия майчиният език се насърчава, защото многообразието се смята за богатство, у нас се забранява", коментира Исаев. "Последно дочух, че някои детски градини не искат да приемат ромски деца, ако не знаят български език. Това ако не е престъпление, какво е?!", пита и проф. Кючуков. 

Ромското дете - с българска народна носия 

Гостоприемно ли е българското училище за ромите? Стигне ли до училище, ромското дете вижда навсякъде по стените ликовете на Ботев, Вазов, Левски и др. "В 100% ромско училище няма нито един символ на ромската общност, че да се чувстват децата по-разбрани и приети", казва Исаев, посочвайки, че за да е успешна вторичната социализация на ромските ученици в училище, е нужно там да има елементи и от първичната (в семейството), които са свързани с езика, културата или историята. По думите му е налице феноменът "етноцентризъм" - ромски деца, закърмени с ромската идентичност от най-ранните си години, изведнъж да трябва да облекат български народни носии. "На Запад това се смята дори за насилие", казва той, добавяйки, че не се ли припознаваш по някакъв начин в средата, намалява и мотивацията ти за учене.

Представеността на ромите е почти нулева и в учебниците. "Цели сектори са зависими от ромите, не само чистотата, но и минното дело - в учебниците по география обаче няма да видите нищо от това. Няма дума за тях и в учебниците по история, нищо че са участвали във войните, в синдикалното движение, нито в тези по гражданско образование. Колко ромски автори сте виждали в учебника по литература?", пита реторично Исаев. По думите му начинът, по който ромските деца виждат важните хора в живота си, е показателен. "Вижте как са нарисували Левски - не ви ли прилича малко на ром? Те искат героите да приличат на тях, правят си белите герои да приличат на тях", показва той детска рисунка.

Исаев допълва и че очакванията на учителите трасират личните представи на децата за тях. "Всеки има предразсъдъци, видим ли ромско дете, веднага казваме: "От теб друго няма да излезе, но може да станеш добра танцьорка". Ако нямаме мечти за тези деца, те ще отговорят на тези наши очаквания. По-вероятно е да изберат да станат това, което виждат в ежедневието си. Затова трябва да се излагат на много възможности и да виждат доста повече ролеви модели", сподели още той.

Стигмата

Ромските семейства са всякакви - има както самотни майки с по 4-5 деца, натоварени на каруци и събиращи рози, така и семейства с две деца, чиито родители са инженери, съдебни помощници, приемни родители и т.н. Рядко обаче се показва нещо друго - общественият образ за ромите все още е за преобладаващо мръсни и дрипави хора. Исаев разказва за случай от Перник - на семейство с 8 деца, които ходят на училище, но са изведени от общинското жилище, в което са живеели. Жената отива до общината да подаде заявление за ново жилище. Отговорът от служителката бил: "Елате утре, днес нямаме формуляри". 

"От векове живеем тук, строили сме България, а отношението към нас е все същото, още ни интегрират и приобщават. Казват: "Те искат така, те така са си избрали". "Не, не съм избрал да се родя в махалата, аз трябва да се преборя да изляза, да бъда приет и да бъде смятан за нормален човек. Само в ромите ли е проблемът ?!", ядосва се и проф. Кючуков. По думите му ако на него все още се гледа като на неприобщила се общност, това означава, че системата не работи. "Трябва нещо най-накрая да се промени в тази система. Трябва да се промени коренно отношението в училище, а още има сегрегирани училища, които приличат на концентрационни лагери - с решетки", посочи той.

"Всяко седмо-осмо дете навремето бе ромско, а сега сигурно всяко пето дете е ромче. С ромските родители се говори, а кой работи с българските родители, които масово отхвърлят децата им да учат с ромски деца. Кой ги учи на търпимост ?", пита и доц. Нунев. Той разказва за срещите си с ромски студенти, които на приказките му за интеграция, вдигали рамене: "Какво говориш за интеграция? Нас българите просто не ни щат". "Тук има сегрегация, тук на мен гледат като на мангал, не като на човек. Затова много млади роми заминават в чужбина", казва още той, добавяйки, че негативизмът към ромите възпитава младите представители на общността в дух на конформизъм и дори на непоносимост към себе си като роми, своето семейно обкръжение и ромската общност като цяло.

Доц. Нунев споделя и за силен консерватизъм на опитните учители към приемането на новите образователни политики, както и за недостатъчно теоретическа подготовка на младите учители и неумение на огромна част от педагогическите специалисти да различават приобщаващото от интеркултурното образование (последното се занимава с опазване на етнокултурната идентичност на различните). "Голяма част от учителите нямат грам желание да познават историята и културата на ромите и да работят за преодоляване на собствените си предразсъдъци към тях - тук аз умирам, нямам думи", казва той, посочвайки, че опазването на етнокултурната идентичност на различните деца и ученици в образователната ни система се приема като привилегия към малцинствата, а не като нещо нормално.

Десегрегация и приобщаване

На конференцията се открои и още една посока за промяна, зададена от философията на приобщаващото образованието. "Приобщаващото образование трябва да бъде разбирано в широкия му смисъл. То включва и важните теми като интеркултурното образование, майчиния език, запазването на етнокултурната идентичност, формирането на толерантност, десегрегация", посочи Деян Колев от "Амалипе".

"Ромските деца изрично трябва да се включат в наредбата за приобщаващото образование", коментира и Калоян Дамянов, директор на Регионалния център за приобщаващо образование-София, препоръчвайки инвестиции в повишаване на учителските компетентности и насърчаване повече роми да стават учители. Ключово за уязвимите деца според него е семейството, затова и интервенциите следва да са насочени към него - чрез образователни програми за родителите в общността, политики по жилищно настаняване, социална подкрепа, подобряването на комуникацията на училищата с родителите с помощта на медиатори и др.

"Приобщаващото образование на младите роми ще стане успешно едва тогава, когато политическата класа узрее безусловно да забрани сегашната система на фактическа сегрегация, а в смесената образователната среда се създадат реални условия както за успешно прилагане на интеркултурното, така и за реализация на приобщаващото образование", казва доц. Нунев. По думите му в закона има забрана за обособяване на групи и паралелки на етнически принцип, но няма забрана за съществуване на сегрегирани образователни институции.

Сегрегацията действително е един от най-тежките проблеми, препятстващи достъпа на ромите до качествено образование. Според Второто проучване на малцинствата и дискриминацията в ЕС от 2016 г. (EU MIDIS II) България е с най-голям дял роми, обучавани в паралелки само с ромски ученици - 27%, докато други 33% посещават предимно ромски паралелки. По данни на "Амалипе" от м.г. близо 1/2 от училищата у нас са с концентрация на деца от уязвимите групи, като десегрегация в основните и средните училища е необходима в поне 150 града у нас. Точно в тази област обаче мерки не се задават. Към програмата за образователната десегрегация на МОН интересът е нисък, а единствената мярка, за която загатна председателят на просветната комисия в парламента Красимир Вълчев като необходима, е намаляването на приема в сегрегираните училища и постепенното насочване на ромските ученици към смесени училища.

Нарушение или престъпление

Калоян Дамянов спомена и за неправилно диагностициране на ромските деца като деца със специални потребности с цел получаване на по-голямо финансиране. "В София през 2016 г. получихме заявка от училище за 60 деца със специални потребности. Директорът бе подал в МОН тези деца като деца със СОП, бе записал дори номер на заповед, с която те са одобрени като нуждаещи се от специална подкрепа. След проверка се оказа, че децата със специални потребности са само 6", посочи той. По думите му директорите вече не могат да запишат каквото си искат, тъй като регионалните екипи правят повторна оценка, но през първата година са можели. "В последните 2 г. много ромски деца в етнически смесени училища са диагностицирани със СОП, без да са със СОП, директори си затварят очите, за да получават по-висок единен разходен стандарт. Този проблем се задълбочава. Трябва да се предприемат спешни стъпки, за да не осакатяваме тези деца", коментира обаче Деян Колев от "Амалипе", който призова за санкции за злоупотребяващите. 

"Възможно е някъде да има недобросъвестност. Но не е коректно така да обобщаваме и да говорим фриволно. Съвсем различни неща опитваме да правим, за да сведем злоупотребите до минимум", заяви Грета Ганчева от дирекция "Приобщаващо образование" в МОН. По думите й регионалните екипи включват различни специалисти, вкл. от РЗИ и дирекциите "Социално подпомагане", за да може професионално да се оценят нуждите на учениците. "Обсъждаме тази оценка да се изнесе и да се прави от външна организация, за да не се допуска директорите да решават", обясни още тя. "Отидете в центровете за приобщаващо образование, има деца с толкова тежки увреждания, дори няма ромски деца там", заяви тя. "В някои училища има 25% деца със СОП, нека се види какво става там, за да може да има и контрол, и допълнителна подкрепа", призова Колев.