Делото срещу групата на Любен Джубрилов придоби водевилен характер

Лихварят Георги Генчев (вляво) заплашвал хотелиера от Созопол Илиян Николов (вдясно) в рима: Връщай парите, че ще заиграят тръбите!

Ключови думи: Любен Джубрилов, Георги Генчев, Тодор Атанасов Черния, Илиян Стоянов, Александър Стоянов, ресторант Уест, хотел Калисто Созопол, групата на лихварите Бургас, федерация по ММА

Организираната престъпна група на шефа на българската федерация по ММА Любен Джубрилов, шумно арестувана м.г. в качеството й на Бургаския лихварски октопод, май ще се окаже бейби мекотело, защото в съда, с всяко следващо заседание прокуратурата става все по-смешна и жалка картинка. Това видя репортерски екип на Бесове.бг днес, присъствал на два разпита в Окръжния съд на Бургас, където върви процесът.

С белезници в залата бе докаран единственият арестант - член на групата – Стоян Тенекеджиев. Той бе доволен, прекара деня си на топло и  доста забавно, хвърляйки

сластни погледи и въздушни целувки

на гаджето си – приказно красива брюнетка, която седеше през една пейка по диагонал от него. Съдебните полицаи очевидно бяха наясно, че делото е фарс и дори не правеха забележки на Тенекеджиев затова, че зяпа назад обладан от мисълта за несподелената любовна страст, забравяйки, че е подсъдим. В залата седяха и другите обвинени от Джубриловия октопод – Тодор Атанасов-Черния, братята Александър и Илиян Стоянови, както и Георги Генчев. Всички бяха спокойни и в добра кондиция. За „главата на бургаския Октопод“ – Любен Джубрилов никой не попита, тъй като на всички е известно, че трайно се е заселил в Тайланд и живее с екзотична тамошна масажистка. Което, естествено, не му пречи да организира в родината зрелищни турнири по боеве без правила, каквито са състезанията по ММА.

Съдебната зала бе препълнена с мастити адвокати – специалисти по наказателни дела, за които е известно, че не си мърдат и малкия пръст в подобни защити, ако хонорарът им за всяка инстанция не покрива годишната заплата на кмета на Бургас. Нито един от тях не си правеше труда поне да имитира пламък в гласа. Само отвреме навреме, за отбиване на номера, те уж задаваха провокиращи въпроси към разпитваните свидетели, върху чиито тези се крепи обвинението срещу лихварите.

Забавлението започна с разпита на бизнесмена Пламен Иванов

от Плевен, който през 2006-2007 г. е бил наемател на култовата кръчма „Уест“ в Морската градина на Бургас. Човекът обясни, че взел заем от 20 хиляди лева с лихва 15 %, които му бил броил Илиян Стоянов.

Плевенчанинът Пламен Иванов, който бил наемател на ресторант „Уест“ през 2006-2007 г. направо се подиграваше с прокурорката

Върнал си кредита без да разваля приятелските отношения с него. От групата на Джубрилов не познавал никой друг, освен Сашо – брата на Илиян. Сашо даже често идвал в „Уест“-а с приятелката си. Явното противоречие с дадените в предварителното производство показания втрещиха прокурорката. Оказа се, че м.г. Иванов е бил разпитан по делегация от следовател в Плевен, където надълго и нашироко се е жалвал как бил „изваден“ през нощта от заведение в Китен през август 2007 г. от братята Стоянови, натикан в автомобил  и откаран в гориста местност, където

бил бит с юмруци по главата, счупили очилата му,

„Приказвах по-рано тия неща за Илиян и Сашо, защото следователите искаха да ме разклатят.  Притискаха ме така да говоря. Омръзна ми да ме питате едно и също. Не помня нищо вече“, каза Иванов пред съдебния състав, прибавяйки на всяко изречение ироничното обръщение към прокурорката:

С най-голямото ми уважение към вас

В това време т.нар. организирана група от обвиняеми се подхилкваше доволно. По аналогичен начин до обед протече разпитът и на още една жертва на лихварската мафия – управителят на хотел „Калисто“ в Созопол – Илиян Николов. През ноември 2008 г. той взел от Георги Генчев 20 хиляди лева при договорена лихва 20%, за една седмица. Смятал, че трябва да върне 24 хиляди лева, а в един момент се оказало, че му искат 40 хиляди. Той успял на няколко транша да върне 23 хиляди, но закъсал и започнал да бави връщането на останалата част, която не подозирал, че дължи. Почнал тормозът. Най-страшният момент бил през февруари 2009 г., когато го пресрещнал  Генчев по пътя между Варна и Бургас. Хотелиерът се връщал от болничен преглед на бременната  му съпруга във Варна. Жената си изкарала акъла. Генчев му казал:

 „Връщай парите, защото ще играят тръбите“.

Самият Генчев обаче също бил уплашен, защото над него имало и други хора, от които той взел сумата, за да услужи. След няколко месеца в хотела му пратили човек, който да го предупреди, че има арести във връзка с този и други подобни заеми, но задържаните щели да бъдат пуснати до 6 месеца и ако в това време проговори пред ченгетата – ще бъде ликвидиран.

Единственият от организираната група на Джубрилов за рекет, пране на пари и лихварство,  който остана да търка наровете в затвора е Стоян Тенекеджиев

Свидетелят Илиян Николов се оказа почти толкова неблагонадежден за изхода на делото, колкото и плевенчанинът. Защото записът на заповедта, който той разписал за 20-е хиляди лева пред нотаруис Тумбакова била на името на посредник между него и Генчев - понеже личната карта на същинския кредитодател била много намачкана и  нотаруиската не искала да я приеме.

По документ излиза, че Генчев не фигурира никъде и обвинението срещу него се крепи върху думите на хотелиера, че именно той донесъл парите – в пазарска чанта. И тук имаше противоречие – в предварителното производство Николов е казал, че купюрите били в куфарче, а сега настояваше за пазарската чанта. Заплахите за убийство срещу Николов идвали и от брата Сашо Стоянов, който, по думите на свидетеля, бил разпознат, понеже имал татуировка на лявата гърда. В съдебната зала днес Николов отказа да повтори същото, като се извини, че забравил вече на кое място е белязан престъпникът. А пред него Николов е бил принуден да предаде нотариалния акт за жилището си, което да бъде прехвърлено на името на съпругата на Георги Генчев. Разпитите в съда продължиха в този абсурден дух. Пообед съдебният състав даде два часа почивка.

Любовникът Тенекеджиев беше изведен с белезници  от двамата полицаи. Покрай него предано вървеше дългокракото му гадже, което след това му донесе обилен дюнер и пица от близкия ресторант.