11 житейски урока, които повечето хора научават твърде късно в живота си
Дните са дълги, но годините са кратки
Животът има забавен начин да ни дава уроци, често когато най-малко го очакваме. И да, за много от нас някои уроци идват по-късно от други. Но както често казват, по-добре късно, отколкото никога, нали? Красотата на живота е, че докато дишаме, има място за растеж и промяна.
В тази статия ще споделим някои житейски уроци, които много от нас научават твърде късно в живота си. Надяваме се, че от нея ще разберете кои части от живота ви трябва да се променят – точно сега, на какъвто и етап да сте – преди да е станало твърде късно.
1. Здравето наистина е истинското богатство
Здравето наистина е истинското богатство. В крайна сметка, каква е ползата от целия успех и богатства на света, ако сме твърде болни, за да им се наслаждаваме? Така че не забравяйте да се грижите за тялото, ума и душата си. Яжте добре, движете се повече, стресирайте се по-малко и не забравяйте да отделяте време за неща, които хранят душата ви.
2. Успехът има различни лица
Успехът изглежда различно за всеки един от нас. Това не е универсална концепция, въпреки че обществото може да ни накара да мислим по този начин. Истината е, че това е субективно и дълбоко лично. За някои хора това е финансова сигурност. За други е удовлетворение или щастлив семеен живот, независимо колко изтъняла е банковата им сметка. Или просто свободата да живееш като номад. Вие сами определяте успеха си. Не позволявайте на обществото или на някой друг да диктува как трябва да изглежда успехът за вас. Преследвайте това, което ви прави щастливи, което кара сърцето ви да пее и душата ви да се чувства изпълнена и доволна.
3. Вашето щастие е ваш собствен избор и ваша собствена отговорност
ко има нещо, което трябва да знаете за щастието, то е, че то не зависи от външни обстоятелства, хора или материални блага. По-скоро това е състояние на ума, избор, който правите всеки ден. Можеш да имаш всичките пари на света, перфектния съпруг, перфектните деца… но ако нямаш правилния начин на мислене, ще продължиш да търсиш щастието другаде. Трудната истина – никой друг не е отговорен за собственото ни щастие. Ето защо винаги, когато усетите тъга или нервност, избирайте да бъдете щастливи. Разбира се, това не означава, че това винаги работи, някои дни просто са по-трудни от други. Но докато избираме да бъдем щастливи, чувстваме, че контролираме живота си. Как точно да го направите? Ето няколко малки начина, по които можем да направим щастието избор.
- Практикувайте благодарност. Бъдете благодарни както за доброто, така и за лошото – помнете, че нищо не е загубено. Добрите неща ни носят радост, а лошите ни носят уроци.
- Намерете радостта в обикновените и малки неща. В обикновени неща като миризмата на изпрано пране, начина, по който очите на партньора ви се набръчкват, когато се смее, …
- Смейте се често. И силно. И дълго.
- Изберете положителни мисли. защото…
4. Силата на собствените ни мисли може да ни издигне или да ни сломи
Може би си мислите, че думите, които казвате са просто думи, но те могат да направят нещо повече от това просто да заемат място в мозъка ви. Вашият вътрешен диалог всъщност може да пренастрои мозъка ви и да повлияе на начина, по който се държите. Ако постоянно се самобичувате, че сте „тъпи“, „дебели“, „некомпетентни“ и други подобни токсични етикети, ще живеете живота си, вярвайки във всичко това. Добрата новина е, че това работи и в обратната посока. Ето защо психолозите и експертите по психично здраве ни казват да работим с позитивни утвърждения. Преминаването от негативен към позитивен вътрешен диалог може да направи чудеса за вашето самочувствие и възгледи в живота.
5. Зоната на комфорт убива мечтите
Ах, зоната на комфорт. Толкова много от нас я харесват. И защо не? Безопасно е, предсказуемо е и знаете точно какво да правите там. Но в случай, че все още не знаете, това е опасно. Това е мястото, където потенциалът изсъхва и умира, където растежът е забавен. Пребивавате в нея се в продължение на години и преди да се усетите, сте пропуснали толкова много възможности. Какво наистина ни кара да останем там? В повечето случаи това е страхът от провал. И това е напълно разбираемо. Разбира се, мисълта за провал е страшна! Но знаете ли какво? В крайна сметка ще разберете, че провалът все още е по-добър вариант от съжалението за всички тези пропуснати шансове.
6. Никой не ви гледа
Искали ли сте някога да се присъедините към клас по танци, но се страхувате, че хората може да се смеят на двата ви леви крака? Мечтали ли сте някога да организирате художествена изложба, но се страхувате, че хората могат да кажат: „Уф, този е толкова бездарен!“? Искали ли сте да носите червени обувки, но не събирате смелост да сте различни от масовката? Имаме новини за вас - никой не ви гледа. Поне не толкова, колкото си мислите. Реалността е, че повечето хора са твърде погълнати от собствения си живот, за да проучат внимателно вашия. И ако ви съдят за избора ви, какво от това? Както казва Бон Джоуви... "Това е моят живот Сега или никога Но аз няма да живея вечно Просто искам да живея, докато съм жив!“
7. Не чакайте да се пенсионирате, за да се насладите на живота си
Ние сме от тези хора, които вярват, че добрият живот е сбор от добре изживени дни. Което означава., че ако сте отлагали да се наслаждавате на заобикалящия ви свят до пенсионирането си, ако сте работили неуморно, спестявали сте и сте планирали пенсиониране... … Не се възползвате изцяло от дните си. Никога не можем да бъдем сигурни какво ще бъде бъдещето ни. Тези мечти и планове за пътуване, които непрекъснато отлагате? Може и да не се случат. Знаем, че е трудно да се чуе, но това е реалността. И така, ето урокът: Животът се случва сега. И ние трябва да се наслаждаваме на пътуването, не само на дестинацията.
8. Връзките трябва да са на първо място
Знаете ли, че „да не поддържам връзка с приятелите си“ е едно от 5-те неща, за които умиращите съжаляват най-много? Това казва сестрата по палиативните грижи Брони Уеър в книгата си "Само любовта остава". Понякога в преследването на успеха нашите взаимоотношения са първите, които започват да страдат. Кариерните постижения и интелектуалната сила са важни, но не са всичко. Много хора осъзнават твърде късно в живота си, че отношенията, които са изградили и емоционалните връзки, които са подхранвали, наистина обогатяват живота им.
9. Споделяйте нещата, които са ви на сърце
Друго голямо съжаление на умиращите хора е това - „Иска ми се да имах смелостта да изразя чувствата си.“ Казвайте каквото имате предвид и мислете това, което казвате. Животът е твърде кратък, за да криете чувствата си.
10. Това също ще мине
Вековна поговорка, част от мъдростта на стоицизма, но нещо, което разбираме напълно едва, когато е много късно. Гледането към живота през призмата на неговата преходна природа наистина може да ни помогне да се справяме с бурите с повече благодат и устойчивост. И това не се отнася само за лошите ни периоди. Тази поговорка е полезна и за добрите моменти. Когато празнуваме върховете с малко стоицизъм, оставаме смирени и внимателни, защото знаем, че те са мимолетни.
11. Дните са дълги, но годините са кратки
От ден на ден често се оказваме в капана на рутината, отбелязвайки задачи в списъците си със задачи, живеейки живота си в кутийки, съставени от часове и дни. Резултатът? Тези дни може да изглеждат невероятно дълги, изпълнени с натовареност от работа, отговорности и скучни житейски задачи. Понякога просто имате чувството, че никога няма да свърши. Но когато намалим темпото и погледнем голямата картина, е такъв шок да видим колко бързо са минали тези години! Детство, юношество, зряла възраст – всеки етап сякаш е преминал бързо, докато сме били потопени в „дългите“ дни. И така, на какво ни учи това? Да ценим ежедневните моменти, а не само важните събития. И най-вече, да живеем осъзнат живот, мислейки как да направим всеки един ден да допринася за целта и смисъла, които искаме да вложим в живота си.
